Из биографиите на варненските молове

От шестте проекта, представени през 2007 г., в момента като търговски центрове работят само два от моловете във Варна. Единият остана само на хартия, два бяха затворени скоро след откриването им, а шестият очаква преобразяването си в болница

MallVarna.jpg Неотдавна Mall Varna преустрои част от неизползваните помещения на последния си етаж за нуждите на компанията "Сайтел", която откри там кол-център.

Спас Цветков

MallVarna.jpg Неотдавна Mall Varna преустрои част от неизползваните помещения на последния си етаж за нуждите на компанията "Сайтел", която откри там кол-център. © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След тежката криза, която последва бума на сделките с търговски и офисни площи във Варна между 2006 и 2008 г., сега бизнесът бавно поема въздух. Но близо седемте години застой направиха инвеститорите по-предпазливи, а мениджърите на бизнес имоти по-гъвкави в търсенето на нестандартни решения.

През 2007 г. проектите за нови търговски центрове във Варна бяха шест. Тогава казаното в интервю за "Дневник" от Фил Милър, изпълнителен директор на "Милър дивелъпмънтс", която придоби новопостроения "Мол Варна", прозвуча "еретично".

"Аз не мисля, че всички молове ще бъдат построени. А дори и да бъдат построени, едва ли ще заработят", прогнозира той. Пет години по-късно тази прогноза се оказа точна.

"Пфое мол" - първият във Варна, показа сериозни пропуски в проектирането още в първите месеци след като беше открит. По тази причина беше затворен, а опитите за "преформатирането" му като общинска сграда продължават без успех и до днес.

Скоро след откриването беше затворена и търговската част на друг амбициозен проект в града - търговският център "Варна тауърс".

Въпреки кризата и видимата липса на перспектива за развитие на нови проекти в този инвестиционен сегмент продължи и завърши строителството на трети варненски мол - "Галерия", който никога не отвори врати.

Така в момента конкуриращите се търговски центрове в града са само два - Mall Varna ("Мол Варна") и Grand Mall ("Гранд мол").

Адаптация "в движение"

По силата на тази логика "Мол Варна" се превърна в показателен пример за адаптация "в движение" в променяща се среда. От откриването му през 2008 г. досега търговският център вече е адаптирал предназначението на немалка част от търговските си площи.

В търговския център заработи офис на "Сайтел България" - дъщерна компания на американската група Sitel, част от конгломерат - световен лидер в аутсорсинг иновациите за обслужване на клиенти.

"Такъв тип корпорации имат сериозни изисквания и стандарти по отношение на изпълнението, сигурността и инфраструктурата на сградата, в която се помещават офисите им, казва Десислава Ковачева, маркетинг мениджър на търговския център. За да отговорим изцяло на изискванията им за осигуряване на достатъчни офис площи и възможно най-добри условия за работа, ние предприехме мащабна реконструкция на четвъртото ниво в сградата на мола." За нуждите на компанията са реновирани част от съществуващите офисни и търговски площи. В момента в офиса на "Сайтел" в "Мол Варна" работят повече от 100 души.

Според Десислава Ковачева реконструкции в мола са били предприемани и за задържането на наематели и привличането на нови.

"Сблъскваме със ситуации, при които размерите и характеристиките на магазините трябва да бъдат адаптирани към търсенето и нуждите на търговците. За нуждите на нашите наематели сме разширявали търговски площи чрез реконструкция и обединяване. Такива са случаите с помещенията, предоставени на спортния център Fitness Energy CLUB, с новия магазин на британския бранд Next, с магазина за техника "Техмарт" и закрития пазар с площ 2000 кв.м."

Не мол-музей, а мол в музея

Въпреки очевидния успех на търговския микс, който предложи вторият голям търговски център във Варна, "Гранд мол" неотдавна също прибегна до нестандартно решение за усвояването на незаети площи. Там беше открит "Ретро музей".

"Това е екзотика за българските търговски центрове, казва директорът на центъра Иво Генов. Експозицията заема площ 4 хил. кв.м и показва образци от бита и техниката от близкото минало, восъчни фигури на знаменитости и реставрирани автомобили от времето на комунизма у нас."

Музеят не е единственият смел ход на мениджмънта на "Гранд мол", който стана пионер в България при налагането на търговската практика известна като "Черен петък". Посетители се привличат и с търговски изложби, в най-силните дни, в които посещението достига над 60 хил. за ден, сочат данни на търговския център. Една от тях - традиционният варненски автосалон - Grand Auto 2015, ще бъде открита на 1 октомври.

"Това е и молът с най-големия фудкорт в търговски комплекс в България на площ 2.3 хил. кв.м", обяснява Генов. В него са позиционирани 15 заведения за хранене, представляващи някои от най-известните и популярни международните вериги. Типични за новата градска култура са местата за срещи и разговори в кафе-сладкарници Noa Cafe, Cafe Cafe и особено новата Marmalad.

В момента според Иво Генов заетостта на търговската площ в мола достига 94%, като търговските обекти там са 206. Още по време на строителството на комплекса от проекта му отпаднаха двете планирани офис кули. И в този случай причината беше икономическата криза в България. Въпреки нея обаче "Гранд мол" успя да развие успешно търговския си микс, който и към този момент включва няколко от най-големите световни брандове като Reserved, Mohito и мултибранда Fusion с марките Pepe Jeans, Gas Jeans, Fornarina, Lacoste, Diesel и Caterpillar.

Кой както може

За разлика от двата споменати търговски центъра собствениците на "Пфое мол" "Люк" АДСИЦ потърсиха друго, изненадващо и спорно решение за реализацията му. През 2011 г. след решение на общинския съвет във Варна, често определяно като скандално, няколко етажа в сградата, междувременно преименувана на Outlet Shopping Center, бяха заменени за четири терена плюс доплащане от близо 2.6 млн. лв. На тази цена общинската администрация във Варна трябваше да пренесе в придобитите бивши търговски площи администрацията на районното си кметство "Младост". Средства за реконструкцията на помещенията обаче така и не бяха осигурени и така единствения печеливш от сделката се оказа "Люк" АДСИЦ .

Далеч "по-чисто" решение за почти завършения, но неоткрит проект намери полската компания инвеститор Globe Trade Center (GTC), собственик на "Галерия Варна".

В една от най-големите сделки с недвижими имоти в страната в средата на юли полското дружество, и българските му съдружници братята Тони и Красимир Икономови прехвърлиха дяловете си на "АП инвестмънтс". Съдружници в него са Ангел Ангелов (45%), Александър Минов (45%) и Петър Дудоленски (10%). И тримата са сред акционерите във веригата здравни заведения "Сити клиник". Идеята на тримата инвеститори е в половината от над 100-те хил. кв. метра застроена площ на сградата да има здравно заведение. Предстои да бъде решено и каква друга дейност ще се развива в останалите площи.

Решение за съдбата на третия неработещ мол "Варна тауърс" все още няма. Притиснато от кредитори, едноименното дружество, собственик на центъра, бе обявено в производство по несъстоятелност в средата на февруари 2013 г. Причината бяха необслужвани задължения от 87.5 млн. лв.

Към момента работещи, при това частично, са само офисните кули на сградата. Едната от тях е отдадена под наем на електроразпределителното дружество "Енерго про", обслужващо североизточната част от страната. На няколко етажа във втората през миналия октомври беше открит кол-центърът на компанията "Консентрикс сървисиз България". Тя нае около 1000 кв.м офисна площ.

"Такива са правилата за успешното управление на търговски имоти, казва Десислава Ковачева, маркетинг мениджър на "Мол Варна". В някои случаи се налага наемните нива да бъдат адаптирани към размера на продажбите, в други - да се промени физическата среда на помещенията, а в трети - изцяло да се подмени концепцията и предназначението на площите."