Спор(т)ни надежди

Желанието на детето или на родителя

Обичайно родителите планират бъдещето на децата си и се опитват да го моделират според своите представи за тяхното развитие.

Родителската визия обаче често няма нищо общо с възможностите на детето, а още по-малко с желанията му.

Ако се заслушате в интервюта на бивши спортни величия, често на въпроса "Синът ви ще стане ли футболист" или "Дъщеря ви ще стане ли гимнастичка" можете да чуете отговор от типа: "Оставил съм го сам/сама да избере". Това не е демонстрация на прекален родителски либерализъм, а идва от устата на хора, които знаят колко е тежко да си професионален спортист, колко време и работа изисква да се стигне до върховете, както и това, че не всяко дете е подходящо за всеки спорт. И последното не е за пренебрегване, защото всеки спорт има определени изисквания към физическото развитие и възможността вашето желание да не съвпада с тях е голяма. Най-общо казано, баскетболът и волейболът са за високите, а гимнастиката за по-дребните деца и това трудно може да се промени.

Когато говорим за практикуване на спорт, без непременно да изискваме от детето да стане златен медалист, най-важно е неговото желание.

Спортът е обвързан с емоцията от практикуването му и малчуганите са много по-ангажирани в него, ако изпитват удоволствие. И ако детето стане жертва на родителски амбиции, шансът интересът му към активния начин на живот да остане и когато стане възрастен, силно намалява. Имайте предвид също, че децата често сменят спортните си интереси. Започват да се занимават с едно, но след няколко месеца решават, че им е интересно друго, а родителите изпадат в обяснителен режим от типа "трябва да се концентрираш в едно нещо" или "тъкмо ти купих кимоно, сега какво да го правя". Примирете се с тази детска непостоянност - тя е част от стремежа на хлапетата да търсят нови неща, да разбират кое им носи наслада, както и да се ориентират дали новата среда, в която попадат, им допада. Затова и е съвсем в реда на нещата в ранна възраст да сменят няколко спорта, докато намерят своя. Плюсът от това детско лутане и пробване е, че в различните занимания ще развият различни умения, които със сигурност ще ги обогатят като социален опит, спортни знания и дори обща култура.

Професионално или за здраве

Дайте си сметка какво планирате - дали детето да става спортист, или просто да тренира, за да расте здраво и активно. И не спирайте да се питате за това, дори когато вече сте избрали място и школа. Задавайте често този въпрос и на детето си. Това е важно, защото има школи и треньори, които целенасочено и систематично работят за развитието на високопрофилни спортисти. Такъв е смисълът на дейността им и те се опитват да намерят най-талантливите деца, които да развият максимално добре. Ако обаче вашето дете попадне на такова място, но няма подходящите качества, то бързо може да се окаже в зоната на разочарованите. Нерядко треньорите пренебрегват тези деца, изолират ги от основната работа и ги оставят без необходимото внимание. Съвсем скоро може да установите, че целта им е само да ви вземат таксата за обучение, без да имат каквото и да е желание да работят усърдно за спортното щастие на детето ви.

Валиден е и друг казус – да очаквате детето ви да се превърне в следващия Кристиано Роналдо или Григор Димитров, но да попаднете на място, където това не е фокусът. Затова най-добре е още в самото начало да разговаряте с треньорите и да разберете какви са техните цели и дали съвпадат с вашите идеи и възможностите на детето.

Вече могат да се открият доста места, където хлапетата тренират усърдно независимо от нивото си, и на всяко от тях се обръща необходимото внимание. В процеса на работа по-талантливите получават шанс за професионално развитие, като преминават в различни по умения групи. Ако например детето ви попадне в голям тенис клуб с екип от повече треньори, със сигурност ще има групи за начинаещи, независимо от възрастта им, за средно напреднали и за бъдещи състезатели. Ако малкият човек е в правилната среда с правилното отношение, той ще изпитва удовлетворение от спорта и ще бъде щастлив. И ако покаже талант, той ще бъде развиван. В случай че стои в ъгъла и само подава топките обаче, едва ли ще заобича тениса, нали?

Когато правите проучванията си, добре е да разберете какви са квалификациите на треньорите и дали имат опит в работата с деца. Все повече федерации систематично работят за дообучението на своите специалисти именно в работата с по-малките, където методиките се развиват непрекъснато. Много време в тази посока например инвестира Българската федерация по тенис, която редовно преквалифицира своите детски треньори чрез курсове с лектори от чужбина, въвежда съвременните методики да детски тенис и го прави много по-достъпен.

Близо или далече

Един от факторите, който като родители трябва да прецените, преди да запишете детето на спорт, е разходът на време. Особено важно е да го пресметнете, ако живеете в голям град, където разстоянията са големи, а трафикът – натоварен.

Обичайно разположението на спортните школи е такова, че не е възможно да пускате детето си само да се придвижва от и до залата, игрището или стадиона. Затова трябва да предвидите време за отвеждане, изчакване и взимане, което в София може да отнеме над два и повече часа при стандартна тренировка от един час. В някои спортове обаче тренировките може да са и по-дълги – до час и половина, така че и вашето изразходвано време се увеличава значително. Ако детето трябва да тренира три пъти седмично, ангажиментът се превръща в занимание на "половин работен ден".

Един от най-сложните за организация спортове например е фигурното пързаляне. Въпреки бума в интереса към този спорт покрай успехите на Албена Денкова и Максим Стависки в София не се направи нищо за подобряването на базата и целогодишно (почти) функциониращите пързалки си останаха само две – Зимният дворец и "Славия". И освен че са крайно недостатъчни, те са и отдалечени за огромна част от софиянци. На практика е невъзможно едно дете да тренира фигурно пързаляне, ако някой не се посвети на това да го транспортира до и от пързалката. Добавете към това и факта, че в следработно време тренират само хокеистите, а за фигуристите остава само ранният следобед, и ще ви стане ясно защо някои наричат фигурното пързаляне бабешки спорт. Не защото вълнува само дами от трета възраст, а защото, за да може детето да прави пируети на кънки, трябва да му се подсигури самоотвержена баба, която да обгрижва спортното му израстване.

Сходно е положението със спортове, в които инфраструктурата е бедна. В София има само две годни писти за лека атлетика – на националния стадион "Васил Левски" и НСА. Успехите на Ивет Лалова и Мирела Демирева мотивираха доста хлапета да се поинтересуват от този спорт, но истината е, че възможностите да развият този интерес са ограничени. Ако до националния стадион може да се стигне с метро и треньорите да посрещнат и изпратят детето, до НСА се изисква родителски съпровод. Тоест вече имате проблем.

Плуването – друг на теория много достъпен спорт - поставя сходни препятствия поради липсата на достатъчно съвременни и комфортни басейни. И така, вместо да е рутинно занимание, то може да се превърне в приключение за родители и деца. При това говорим все за "малки кахъри" - има спортове, които изискват още по-трудна логистика и затова на практика не могат да се тренират в реални условия. Такъв е случаят с планинското колоездене. Тъй като ще се наложи да водите детето в планината и след това да си го прибирате, за този спорт специализирани тренировки почти няма да намерите.

Все пак да обобщим, че на най-базово ниво могат да се практикуват например спортове като баскетбол, футбол или пък бойни спортове. За тях най-стандартното училищно оборудване или физкултурен салон върши работа, а и тренировките обикновено са в късните следобедни или късните сутрешни часове. В момента, в който решите обаче да запознаете детето си с някакъв по-различен и специфичен спорт, отново се връщате в кота нула. И тогава всичко започва отначало