Сделки на хоризонта

Плавно ускорение

Сред най-радващите новини за местния бизнес от изминалите месеци определено е постепенното прекъсване на негативната серия от последните 5-6 години, в която чуждестранните инвеститори подчертано напускаха страната. Като цяло обаче по-малките размери на местния пазар логично не поставят България често на радара на глобалните инвеститори. Активите за над милиард лева в страната са ограничени, затова и повече от една мегасделка на година е прекалено розово очакване. Всъщност най-големите приключени сделки на местния пазар напоследък остават в най-добрия случай в графата средни по размер. Двете най-съществени придобивания през 2015 г. до момента – на производителя на плочки "КАИ Груп" и на телекомуникационния оператор "Близу", са за по под 200 млн. евро. Цените, платени в двете най-големи сделки за миналата година – за "Хювефарма" и за "Телерик", също бяха в диапазона под 300 млн. евро. Останалите придобивания на пазара са на средна стойност 20 - 30 млн. евро. Единственото изключение е БТК със своята оценка от 700 млн. евро, но продажбата ще приключи в началото на следващата година.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Междувременно след началните сигнали за възстановяване икономиките в еврозоната отново показват признаци на забавяне, което може да поохлади активността на инвеститорите. В глобален план прогнозите също са за умерен и небалансиран по региони растеж. А макар статистика да отчете ръст от 2.9% на БВП на България за третото тримесечие, инвестициите са колебливи, а износът пада. Данните на БНБ също сочат нетен отлив на вложенията на чуждестранните инвеститори в дялов капитал през септември – нещо, което статистиката досега не беше регистрирала.

Какво се търси

На този фон очакванията на представителите на пазара, обобщени в рамките на организираната от "Капитал" през октомври конференция "Сделки и инвеститори", са чуждестранният интерес да остане ясно фокусиран върху две основни групи компании – такива, които имат добре развито производство и установено присъствие на пазари извън страната, както и по-малки, нишови играчи, които предлагат решения с висока добавена стойност.

Сред атрактивните сектори на пазара за следващата година се очертават вече традиционно радващите се на интерес от страна на инвеститорите информационни технологии (IT), както и телекомуникациите, които през последните години трайно са във фокуса на вниманието не само в България, а и в целия регион. Представителите на пазара следят с интерес и случващото се в сегментите на търговията на дребно и потребителските стоки, където също очакват запазване на наблюдаваната и през 2015 г. активност.

До края на годината продължават активната си работа и двата фонда за дялови инвестиции BlackPeak Capital и Empower Capital, които управляват средствата по инициативата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд – те трябва да приключат с разпределянето на общо 25 млн. евро под формата на вложения в действащи малки и средни компании в страната. Портфейлът си от акционерни участия трябва да изгради в същия срок и Neveq II, в който също има еврофинансиране.

Леко встрани от традиционните сливания и придобивания, но за сметка на това пък осезаемо набиращ сила е и секторът на недвижимите имоти. Активността е особено забележима в офис сегмента, където изчерпването на първокласните офис площи вече даде тласък на проектирането и изграждането на нови проекти, с които да се отговори на растящото търсене. По данни на консултантската компания JLL до края на 2015 г. обемът на сключените инвестиционни сделки с бизнес имоти в ЦИЕ ще достигне 8 млрд. евро. За момента България леко изостава от водещите страни в региона, като за деветмесечието са привлечени инвестиции в бизнес имоти за около 97 млн. евро (по данни на Forton), и то основно през сделки за големи терени.

И какво се предлага

Най-голямата сделка, чието приключване вероятно ще стане в началото на 2016 г., е за БТК. Компанията сменя за пореден път собственика си заради дълг - необслужен мостов заем за 150 млн. евро. Около най-големия телеком по приходи обаче има и доста тежести - основно заради КТБ и предходната покупка от Цветан Василев. По тази линия държавата през синдиците на фалиралата банка ще си търси 175 млн. евро. Заради усложненията сегашната сделка за БТК привлече предимно рискови инвеститори, с кратък хоризонт. Спечели Спас Русев, подкрепен от руската ВТБ, които след изчистване на телекома отново ще започнат да се оглеждат за препродажба срещу печалба. Началото на следващата сделка за БТК вероятно е още през 2016 г.

През следващата година във фокуса на вниманието вероятно ще бъде и финансовият сектор. В началото на ноември беше договорена сделката за българския клон на гръцката Alpha Bank, в която местният бизнес беше купен от Пощенска банка. Тя от своя страна също е собственост на една от четирите системно важни гръцки финансови институции – Eurobank. Миналата година Европейската комисия (ЕК) одобри плановете за преструктуриране на четирите банки – Alpha Bank, Eurobank, Piraeus и NBG (в България притежава ОББ), които, най-общо казано, предвиждат разпродажби на нестратегически активи, за да могат институциите да се фокусират върху основните си пазари. А тъй като и четирите имат бизнес тук – не само чрез дъщерни банки, а и чрез лизингови, застрахователни, факторингови и други компании, се очакват и други продажби на дъщерни дружества.

Преструктурирането на дейността им междувременно създава възможности и на западноевропейски играчи, които търсят експанзия на бизнеса си в региона. При това интересът не е ограничен само до представителите на банковия сектор – по информация на "Капитал" норвежкият телеком Telenor например също разглежда възможностите за придобиване на банка или друг тип финансова институция, която да подпомогне навлизането му в сферата на мобилните разплащания в страната.

Купувач в следващите месеци по всяка вероятност ще се търси и на една от най-малките местни банки – ТБ "Виктория". Финансовата институция стана собственост на КТБ броени дни преди БНБ да я постави под специален надзор. Самата "Виктория" също изкара няколко месеца под специален надзор, а преди да бъде отворена в края на 2014 г., голяма част от кредитния й портфейл беше продаден.

След разпада на империята на Цветан Василев продължават и корпоративните битки за овладяването на контрола над много от активите. За кои ще има промени обаче е трудно да се прогнозира.

Покрай оживлението в световните сделки кураж да пробват такива и в България могат да покажат и някои фондове за дялови инвестиции. Много от тях отложиха предварителните си срокове за изход (обичайно 5-7 години) заради кризата. В такава ситуация е например американският фонд Advent. Тази година те приключиха сделката за "КАИ груп", така че догодина вероятно могат да започнат с предлагането на друг свой местен актив - "Девин", който придобиха преди 6 години. Сделки по тази линия могат да се очакват и от фондът NEVEQ I.

Активи вероятно ще предлагат и банките покрай изчистване на портфейлите си с необслужвани заеми, но тук прогнозата за имена и сектори е трудна. Някои молове също са или скоро могат да бъдат предложени от собствениците си, но тук трудностите са в липсата на желаещи купувачи.

Промяна може да има и в ритейл сектора. В следващите няколко седмици се очаква да стане ясно и кой ще е новият съдружник със свеж капитал, който ще опита да помогне на гръцките собственици на веригата Carrefour – Marinopoulos Group, да я спасят от потъване. Ако такъв не бъде намерен, бъдещето на компанията ще е по-скоро на поредната напуснала пазара верига.

Раздялата на държавата с "Летище София"

В условията на практически липсваща през последните години приватизация надеждите за влизането на нови инвеститори в държавните компании са по линия на концесии. И по-скоро най-голямата, която предстои - тази на "Летище София". Държавата обяви, че от пролетта ще търси нов стопанин за обекта, като търси предварително плащане от 600 млн. лв. срещу 35-годишен договор. Търсенето на частен оператор е добра новина, защото летището има видима нужда от по-добро управление. Проблемът е, че поне за момента и там не се очертава особена светлина – сделката, която се очертава като най-голямата в транспортния сектор за 2016 г., отсега дава всички признаци да бъде забулена в непрозрачност.

Според консултанти разговорите с оператори, които биха имали интерес, текат от месеци. Имената, които се завъртяха до момента, са Fraport, летище Мюнхен, летище Цюрих, две турски компании - едната от които TAV, като интерес най-вероятно ще има и от страна на инвестиционни фондове.

Обявените в началото на годината планове на държавата за приватизация на 30 дружества през 2015 г. и до момента остават нереализирани. Според плана на Агенцията за приватизация приоритетно купувачи трябваше да се търсят за няколко компании, сред които "БФБ – София", "БДЖ – Товарни превози", "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС) и "Международен панаир – Пловдив", където държавата има миноритарен дял от 49.7%. Срещу сделките обаче има съпротива основно от ресорните министри и по всичко личи, че за сегашните управляващи приватизацията не е цел.

Но и без държавата икономиката и инвестициите могат да се движат активно от частна инициатива. От властите се очаква да осигурят добра съдебна система, сигурност, инфраструктура. Останалото ще реши пазарът.