Нели Огнянова: Университетската работа е общуване

Преподавателят от Софийския университет пред "Капитал"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.

Профил

Нели Огнянова е експерт по медийно право, доктор по право (1985 г.), доктор на политологическите науки (2006 г.) и професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподава медийно право, комуникационни права: съвременни европейски дебати и други дисциплини. В лекциите си тя обръща голямо внимание на връзката с практиката и реалните казуси от сферата.

Студентите трудно задържат вниманието си към чисто теоретичното знание. Как в процеса на преподаване постигате баланса между теория и връзката с практиката в дисциплината, която водите? Какви подходи използвате?

За правни дисциплини, каквато е медийното право, връзката с практиката минава през казуси и житейски ситуации. Често студентите идват с предубеждение, че дисциплината се свежда до запознаване с правни норми. Не е така. Основната тема в курса е свободата и отговорността. И истината във времето на post-truth журналистиката. Опитваме се да извличаме европейските демократични медийни стандарти от съдебната и регулаторна практика и да ги прилагаме към актуални ситуации.

Често в часовете си каните журналисти, писатели, режисьори, изявени в различни области хора. Какво носи това на студентите?

Тъй като преподавам в бакалавърски и магистърски програми, има известно различие в подхода в двете степени. В бакалавърските програми в ограничено време се обсъждат инструменти, принципи и стандарти и по технически причини възможностите за гост-лектори са по-малки.

При работата с магистри е различно. В магистърската програма "Е-Европа" се записват студенти с подчертани интереси към цифровите медии и европейските политики за цифрово общество. Учебният процес се основава и на техните знания, както в много случаи и на техния опит в медии, неправителствени организации, електронна търговия и други сфери, и на тяхната мотивация за самостоятелна подготовка. Това прави курса, който водя в програма "Е-Европа", различен всяка година – първо, защото медийното право в цифровия свят е много динамично, но освен това защото студентите с конкретните си интереси и знания придават всяка година различен облик на работата. Тук участието на гост-лектори е правило. В някои години във всяко занятие наши гости са журналисти, представители на ръководствата на обществените медии, на регулаторите, хора от рекламата, от киното и театъра, от цифровите индустрии, правозащитници и цифрови активисти.

Какво носи това на студентите – и аз, и студентите научаваме наистина много за начина, по който функционират медиите, за начина, по който се справят с възникващите проблеми, както и за особеностите на цифровия преход в медиите и културата. Понякога това са мотивиращи и вдъхновяващи срещи с творци, които разказват за пътя към успеха. Друг път това са уроци как България може да бъде поставена на глобалната карта в цифровите индустрии или в съвременните изкуства. Друг път се очертава печално закономерния път на лобистки решения, провал и неприлагане на правото на ЕС.

Но – да повторя – университетската работа е общуване. С еднакви усилия от страна на преподавателя и гостите работата е различно успешна в зависимост от любопитството, инициативността и мотивацията на студентите. Винаги се радваме на гостите, но и на истински мотивираните студенти, които са равностойни наши партньори.

А каква полза имат тези разчупени подходи за самия университет?

В Софийския университет се полагат много усилия за модернизиране на учебния процес в трудни от финансова гледна точка времена. Рейтинговата система ни дава първо място в почти всички направления, но – интересно е да се проследи – студенти в университети на по-задни места показват по-висока удовлетвореност от учебния процес. Защо е така – може да има различни обяснения. Във всеки случай отварянето на учебния процес към практиката е заявено като задача, но различните специалности напредват с различна скорост.

Нека добавя, че външни преподаватели или гост-лектори избират студенти за стаж в техните организации, а нерядко и ги назначават на работа. Това са прекрасни възможности за съчетаване на университетско обучение и практика. Съвършено неуморната Нери Терзиева е единственото име, което ще спомена като пример: години наред тя въвежда в новинарството и бакалаври, и магистри от европеистика, а и редовно взема стажанти.

Поддържате активно и собствен блог. Част ли е той от процеса на преподаване?

Да разширя въпроса – говорим за комуникационните канали в съвременното образование. Да, освен личния контакт – лекции, помагам на обучението със съдържание онлайн. Повече от десет години имам блог "Медийно право", създаден главно да спестява време на обща аудитория, която има интереси в тази област. В онези години изисквах блогове да създават и студентите, като по този начин съчетавах медийното право със задачата за медийна грамотност и цифрова компетентност.

Това, което не се вижда отстрани, е, че за всеки отделен курс във всяка отделна специалност имам академични блогове – те са част от учебния процес, допълнение към лекциите и удобен начин за организиране на учебното съдържание, извеждане на акценти и добавяне на източници. Използвам за споделяне и туитър, и други платформи. В края на всеки курс правя анонимна анкета и според студентите онлайн съдържанието е полезно.

Курсовите работи, които възлагате на студентите, върху казуси от медийния пазар ли са и защо?

В магистърските програми предложенията идват от студентите. Включвам се в уточняването на темите, но да – актуални са и изискват проучване на практика – от враждебната реч до политическата сатира онлайн.

Защо е важно да се работи по практически задачи – ами, защото, ако студентите останат в сектора на медиите, културата и цифровите индустрии – това ги чака.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал