Машиностроене: По-големи продажби, по-трудни пазари

През 2015 г. произведената продукция в сектора е надхвърлила 8.5 млрд. лв.

Мара Георгиева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Производството на автокомпоненти е най-бързо развиващият се индустриален сектор в България през последните години - 28% са нараснали продажбите за 11-те месеца на 2015 г.

Машиностроителният сектор отчита ръст на продажбите и на заетите през 2015 г. Пазарът обаче, особено в страните от ЕС, става все по-труден, което е резултат от увеличаващите се изисквания към качеството на изделията, както и от непрекъснатия натиск за намаляване на цените. Предприятията от сектора рядко работят по дългосрочни договори, а борбата за поръчки е ежедневна грижа на мениджърите. Статистическите данни показват, че някои от компаниите се справят особено успешно със задачата да намират пазари. Така определят състоянието на сектора от Камарата по машиностроене.

Автокомпоненти с бъдеще

Производството на автокомпоненти е най-бързо развиващият се индустриален сектор в България през последните години: заводите са над 40, служителите - над 30 хил., а приходите надхвърлят 3 млрд. лв. По данни на камарата по машиностроене фирмите, произвеждащи части и окомплектоващи изделия за автомобилната индустрия, отчитат над 28% ръст на продажбите за 11-те месеца на 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. Чуждестранните инвестиции в сектора продължават да растат.

През миналата година бяха обявени няколко сериозни инвестиции в този сектор. Филипинската Integrated Micro-Electronics Inc. (IMI) купи нова сграда в Благоевград. В средносрочен план компанията предвижда да наеме още 600 служители при 1900 досега. Общата инвестиция е между 4 и 6 млн. евро. Американската Sensata започва да строи втори завод в Пловдив след първия си в Ботевград, а инвестициите, предвидени за разширяване, са за около 40 млн. евро.

През май 2015 г. германската BHTC отвори завода си край София, чиито приходи ще достигнат 200 млн. лв. до пет години. Производство започна и германската Nexans в Плевен. Развитие има и при японската компания за производство на автомобилни кабелни системи "Язаки", която увеличи служителите си двойно през 2014 г. до над 5000 души и се готви да открие още един завод в страната.

Френската Montupet, която произвежда алуминиеви компоненти за автомобилната индустрия, също постоянно разширява производството си в завода си в Русе. Германската компания за автомобилни компоненти Kostal вече откри втора производствена база в Смолян. През септември миналата година пловдивският регион привлече нов производител на авточасти - инвеститор е германската RSN Sihn, а мястото на завода ще е град Съединение. Турската Sa-ba планира да произвежда външно и вътрешно осветление за автомобили в Димитровград. За региона това означава 6 млн. лв. инвестиции и 300 нови работни места.

"Чуждестранните инвеститори, които разкриват мощности в страната, идват с готови пазари. Монтират съвременна техника за производството на разработени в чужбина изделия, което позволява наред с висококвалифицираните специалисти да се ангажира и недотам квалифицирана работна ръка", обобщава инж. Илия Келешев, председател на браншовата камара. И допълва, че принос за развитието на подсектора имат и фирмите с български собственици. Сред тях са "Мадара", Шумен - производител на широка гама двигателни мостове за товарни автомобили, както и "Капрони" - Казанлък, която произвежда хидравлични помпи за автомобили и окомплектоващи изделия за електромобили.

Неотдавна стана известно, че Заводът за сглобяване на автомобили Great Wall в ловешкото село Баховица временно е спрял временно работа. Причината е настройване на поточните линии за производството на нови модели и достатъчната складова наличност. Обявените през октомври 2015 г. планове на фирмата са тази година да бъде усвоено производството на два нови модела - кросоувъра Haval Н2 (Haval е луксозната марка на китайската компания Great Wall) и пикапа "Стийд" 6. "Производството ще продължи, заводът на "Литекс моторс" все още е единственият работещ за автомобили в България", подчертават от компанията.

Нови пазари за БГ хидравлика

Инвестиции, нови изделия, успешни пазари характеризират фирмите от хидравликата. "М+С хидравлик" - Казанлък, дава 6-8% от световното производство на хидромотори. "Капрони" АД – Казанлък, е водещ производител на хидравлични елементи и системи с приложение в мобилно и стационарно индустриално оборудване. Фирмата е изградила партньорство с повече от 150 компании и дистрибуторска мрежа в повече от 30 държави. "ХЕС" - Ямбол, конструира, произвежда и обслужва хидравлични цилиндри.

"В контекста на бранша, в който работим - хидравлични компоненти и системи, бих споделил по-скоро позитивна оценка за изминалата 2015 г.", коментира инж. Радослав Гочев, изпълнителен директор на "Бъдещност" АД – Чирпан. Фирмата произвежда хидравлични разпределители за селскостопанска техника. "Независимо от спада на определени пазари поради форсмажорни или политически дефинирани причини на пазарите в Европа и Северна Америка се наблюдаваше стабилност. Постигнахме добри резултати и растеж в нетрадиционни, но нови и много перспективни пазари в Далечния изток и Южна Америка", обясни той. През 2015 г. компанията е успяла да реализира и четири нови продукта за директно вграждане в машини в добивната и минната промишленост на производители в Съединените щати и Австралия. По думите на инж. Гочев фокусът на компанията е да развива продукти от по-висок и иновативен клас и да търси пазарен дял при производителите на машини от ново поколение. "Не очакваме лесна 2016 г., но работим последователно по развойната си програма. Смятаме, че сме дефинирали реалистични и определено амбициозни цели. Очакват ни изложения, представяне на нови три групи продукти и доста упорство", обобщи изпълнителният директор на "Бъдещност".

Надолу, нагоре

Не са така обнадеждаващи обаче предварителните данни за износа на продукция при фирмите за производство на машини и оборудване. Ръстът за 11-те месеца е едва 1.7% спрямо същия период на 2014 г. По-слабият темп се дължи основно на намаляващия износ за Русия, отчита камарата по машиностроене.

"В годините бяха ликвидирани огрoмни мощности за производството на металорежещи машини – в София, Стара Загора, Троян. Но вече е налице положителна промяна в номенклатурата на произвежданите металорежещи машини в компаниите, които запазиха предмета си на дейност", твърди Илия Келешев. "ЗММ - Сливен" увеличава ежегодно производството на тежки стругове с цифрово-програмно управление (ЦПУ). Продукцията на завода се продава в 56 страни от всички континенти. "Раис" - Пазарджик, разработва и пуска на пазара нови съвременни машини с ЦПУ. Предприятието е създадено през 1994 г. и има свои представителства в Гърция и Турция.

АМК - Габрово, "Мехатроника" - Габрово, "Ванико" - Благоевград, ЗГПУ - Габрово, "Милара" - Пловдив, са със сериозен принос в развитието на мехатрониката. Развива се и производството на инструменти - "Цератицит България" е дъщерна фирма на световноизвестната "Цератицит" - Люксембург, а "ВСК Кентавър-ИЗ Динамика" - Дряново, работи основно за друг световен производител - "Кеннаметал" - САЩ. Разширяване на дейността си отчитат и фирмите за техника и оборудване за хранително-вкусовата промишленост: "Хранинвест–ХМК" - Стара Загора, "Биомашиностроене" - Пловдив, "Индекс 6" - Пловдив, "Томика метал" - Пловдив, ПИМ - Хасково. Произвежданата в страната селскостопанска прикачна техника не отстъпва по качество на продукцията на водещите чуждестранни компании, а е конкурентна по цени, отчитат производители. "Мадара" - Шумен, е сред най-големите производители на такава техника в страните от Югоизточна Европа, посочват от браншовата камара.

Разраства се и производството на електротелфери. Традиционният производител "Подемкран" - Габрово, обновява продукцията си и разширява пазарите си. Телфери произвеждат и "МВ Янтра" - Габрово, "Теспом" - Габрово, "Балканско ехо" - с. Кръвеник, Севлиево.

"Изпращаме 2015 г. с 10% ръст на продажбите в сравнение с 2014 г., когато отчетохме почти 22 млн. лв. приходи, и с около 80% ръст на печалбата", коментира Евгени Станчев, изпълнителен директор на "Подемкран" - Габрово. По думите му това е резултат от усилията на компанията да предоставя все по-завършени изделия с по-голяма добавена стойност на по-развити пазари, където за специални неща можеш да разчиташ по-висок марж. През миналата година дружеството е завършило проект за технологично обновление на стойност 1.5 млн. лв., от които 60% са предоставени безвъзмездно по програма "Конкурентоспособност". "През тази година планираме инвестиции в обновяване на сградния фонд и в енергийна ефективност. Възнамеряваме да разширим присъствието си на пазарите в Близкия изток и Югоизточна Азия. Във Виетнам имаме представителство, стремим се към увеличаване на продажбите в Малайзия, Индонезия", обобщи Евгени Станчев.

Развитие отбелязват и фирмите, работещи в областта на производството на вентилационни съоръжения и инсталации – "Атаро Клима" - Пловдив, "Тангра АВ" - София. Макар и свито, производството на кари се запазва. Двете пловдивски фирми - "Балканкар Рекорд" и "Димекс лифт", постоянно разработват и пускат на пазара нови машини.

Сериозно развитие през последните 15 години отчита оптоелектронното производство. Най-изявените му представители са "Оптикоелектрон груп" и "Оптикс" - Панагюрище. Във фирма "Оптикс" например, която е започнала дейността си "от нулата" в края на 90-те години на миналия век, сега работят над 600 души.

И с европейски средства

Растежът на компаниите през последните години е главно в резултат на въведената нова съвременна техника. Част от средствата са и от европейски фондове. "НакМаш-97" - Ботевград, например е печелила проекти за технологична модернизация и за енергийна ефективност по програма ФАР и по "Конкурентоспособност". Компанията се занимава с обработка на метали и метални конструкции. Нейна основна специализация е изготвянето на големи заварени конструкции за автомобилната индустрия и производството на единични бройки или дребни серии детайли с висока сложност.

"2015 г. беше изключително добра за нас, имаме неочакван ръст, без да сме правили нови инвестиции, коментира Александър Атанасов – управител на "НакМаш-97". По думите му 70-80% от продукцията заминават за Германия, но през миналата година дружеството се отказало от два чуждестранни клиента за сметка на по-платежоспособни големи български компании, с които успяло да договори по-високи цени за изделията. Във фирмата работят 55 души. "Иска ни се да постигнем поне 10% ръст през 2016 г., но дори да запазим миналогодишния оборот от 4 млн. лева, пак ще бъдем щастливи", казва Александър Атанасов. И допълва. "Нито токът е скъп, нито петролът, нито данъците са високи, нито осигуровките. Но вземеш ли да правиш нещо с държавната машина – умираш. Ако зависиш от чиновниците – загиваш. Това е най-големият проблем не само за нас. Сблъсъкът с администрацията е големият проблем за бизнеса, особено в малките населени места", обобщава Атанасов.

Над 50% от производството се изнася

През 2015 г. произведената продукция в сектор "Машиностроене" е за над 8.5 млрд. лв., посочва инж. Илия Келешев, председател на Камарата по машиностроене. И уточнява, че в информацията са включени фирмите от четири подсектора: "Производство на метални изделия, без машини и оборудване" (част от продукцията се произвежда и от фирми в металургията); "Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение"; "Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета" и "Производство на превозни средства, без автомобили". Успешно се развиват и предприятията, произвеждпарламентащи леярска продукция. Расте и броят на заетите в бранша – през 2015 г. те са около 105 хил., което е с 3-4 хил. повече от 2014 г. Увеличението е резултат главно от разкритите нови мощности за производство на части и окомплектоващи изделия за автомобилостроенето, а също и във фирми от специалното производство, уточнява инж. Келешев. Над 50% от продукцията е предназначена за експорт. Над 65% от продажбите зад граница са за страни от ЕС. При машините процентът е дори над 85, показват данните на браншовата камара.