🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Владимир Шопов

Политолог, основател на Sophia Analytica и на BlogEurope.eu

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Не виждам какъвто и да било проблем с това Гърция да е председател на ЕС по няколко причини:

• В организацията има формална равнопоставеност, която не просто позволява, но и предполага еднаква възможност за участие в ръководните органи. Това е свързано със самия смисъл на това да си държава-членка, да носиш отговорност за нейната работа и да се възползваш от нейните възможности. Няма основание, което да суспендира това право освен прословутия член 7 на Лисабонския договор, по силата на който могат да бъдат временно замразено правото на глас на дадена страна. Но той остава неизползван, спорен и с изключително сложна процедура. Равнопоставеността на всяка една от страните има и отношение към възприятията за легитимност в съответните държави. Неоснователното нарушаване на равнопоставеността ще се отрази върху отношението на гражданите на съответната държава към самото членство в ЕС.

• Ротацията при председателството на съюза генерира многообразие и разширява дневния ред на съюза. Всяка една държава-членка носи спецификата на своята географска, политическа и икономическа позиция и чрез влиянието си върху работата на организацията успява да я вплете в общоевропейските дебати. Това работа в полза на съюза, защото по този начин се балансират интереси и се дават възможност на всяка страна да "остави отпечатък" върху неговите решения и политики. Например, Полша постави въпроса за интеграцията на страни като Украйна или демократизацията в южен Кавказ. Южните страни обърнаха специално внимание на Средиземноморието и отношенията със северна Африка. В момента Гърция сложи на дневен ред "синята икономика", свързана с морското дело.

• Някои твърдят, че неспазването на различни групи критерии е основание на дадена страна да й бъде отнето правото на председателство. В момента поне на теория това се приема единствено по отношение на нарушаването на ценностите на ЕС, както вече по споменато при задействането на член 7. Тази теза обаче далеч не може да се прехвърли върху останалите категории критерии. Основната причина е, че при тяхното нарушаване си има предвидени наказателни процедури, които могат да струват стотици хиляди евро на държавата нарушител. Няма обаче праг, отвъд който дадена страна с определен брой подобни процедури да бъде санкциониране чрез отнемане на права. Страните закъсняват с прилагането на някои норми не само поради нежелание, а защото някои отнемат дълго време, изискват големи разходи, които трябва да бъдат осигурени или изискват различни съпътстващи промени на законодателство и поведение. Нещо повече, никоя страна не е абонирана нито като отличник, нито като грешник. В началото на века Германия бе в нарушение на критериите на Маастрихт за монетарен и валутен съюз и не бе санкционирана, както и доста от другите държави, които попаднаха в това състояние. Друг въпрос е дали и доколко именно липсата на стриктни санкции не улесни кризата в еврозоната. В допълнение, все пак влизането на Гърция в еврозоната се основава на официални решения на нейните легитимни органи.

• Извън формално фиксираните критерии и изисквания разговорът за това как точно трябва да изглеждат икономиките на отделните страни или техните общества и политически системи не може да бъде обект на унифициране от страна на съюза. Един от водещите му принципи е системите на отделните страни да са съвместими без да бъдат стандартизирани по някакъв идеален модел. Например, евроинституциите не би следвало да могат да определят в крайна сметка дали предпочитате да имате икономически модел, който е по-експортно или по-потребителски ориентиран. Всякакви претенции по посока на подобен тип функциониране на съюза допълнително ще утежни и без това незавидното положение, в което са намира в момента по отношение на нагласите на европейците.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал