Адриан Николов

В началото на 2014-та година Гърция поема председателството на ЕС от Литва и за следващите шест месеца гръцките политици ще определят политическия курс на съюза. В първите дни на новата година анализаторите подходиха със сериозна доза съмнения към гръцкото председателство и с право. На този етап намеренията, обявени от гръцкото правителство дават сериозни основания за страх от прекъсване на плахото възстанояване от кризата през последните години и нейното завръщане под формата на отпускане на бюджетнат дисциплина, поемане на повече дългове и дефицити и щедра социална политика.

Смяната на ротационния председател на Съвета на Европейския съюз идва в ключов момент от борбата на Гърция с тежката рецесия, в която страната се намира през последните години. В началото на 2014 г. групата на кредиторите, инвестирали над 240 милиарда евро в стаблизирането на гръцката икономика обяви, че на този етап не се объжда ново финансиране. Макроикономическите показатели обаче не дават особени основания да се счита, че целта им е постигната, даже обратното – към края на 2013 г. БВП на страната продължава да спада с 3.5% на годишна база, а безработицата е достигнала до рекордни нива от началото на кризата.

На фона на тези данни, гръцкият финансов министър обяви, че възнамерява да сложи край на консервативната бюджетна политика и на съкращенията на държавни разходи, като обект на тази политика ще стане не само Гръция, но и целият ЕС под гръцко председателство. Някои политици очевидно не научават уроците си, колкото и да са очевидни. Днес много от страните в Европа се радват на предполагаемия край на кризата, което се възприема като зелена светлина за развързване на бюджетите. Някои страни обаче успяха да избегнат почти изцяло ефектите на кризата, противопоставяйки се на кейнсианската догма, че държавата трябва да ръководи възстановяването на икономиката с увеличения на държавните разходи и насочени инвестиции, обратно – Швеция и Естония например запазиха икономиките си непокътнати благодарение на значителни намаления в данъчната тежест и въвеждане на пазарани механизми в можество сфери. Обратно, страни като Испания и Гърция, които от години харчат повече, отколкото успяват да съберат като данъци понесоха най-много щети.

При все това, днешните гръцки управници считат, че е отминало времето за консервативна фискална политика. Само по себе си, това им намерение не би представлявало особена опасност предвид ограничените реални правомощия на ротационния председател на ЕС. Трябва да се има предвид обаче и обстоятелството, че председателството на Гърция съвпада и с периода, в който ще се проведат изборите за европарламент, които ще определят политическия курс на ЕС за следващите пет години. Изборите ще преминат в условия на все по-увеличаващо се влияние на националистически партии, чиято основна реторика е насочена към намаляване на възможностите на ЕС за намеса в политиката на страните-членки и засилване на ролята на националните правителства, особено що се отнася до бюджетиране и социална политика. В отговор на тези предизборни обещания най-вероятно традиционните партии ще опитат да запазят избирателите си със също толкова щедри обещания, ползвайки преразпределителния апарат на ЕС. В този смисъл, намерението на гръцкото председателство да прокарва политики, целящи отпускане на бюджетната политика могат единствено да окуражат завръщането на бюджетни модели, основани на дългове и дефицит, което от своя страна силно ще забави възстановяването или ще даде нов ход на кризата.