🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Нека решаваме истинските проблеми, а не симптомите за болестта

Тодор Ялъмов

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Продължавам да се удивявам на гнева срещу математическите гимназии. Моите опоненти правят поредица от логически грешки, макар и с добри намерения, които и аз споделям – че е необходимо да повишаваме качеството на цялото образование, че не бива да оправдаваме непрофесионалното и неетичното поведение в училище, че трябва да работим върху проблема "налагащи се родители" и т.н. Всъщност, с изключение на извода, че от всички тези цели и констатации следва, че трябва да се преустанови приема след 4 клас в математическите гимназии, практически с всичко съм съгласен като констатации. Нямаме спор. Но от предпоставките не следва изводът.

От това, че наблюдаваме едновременно две явления (разнообразие на училища и ниско средно качество), не следва, че първото предизвиква второто. Няма никакви доказателства в литературата, че наличието на прием в математически гимназии след 4 клас намалява качеството в цялото образование и още по-малко на математическите умения. Няма никакви доказателства за митологията за сегрегация и социална несправедливост.

Напротив, много изследвания обясняват постиженията на образователните системи с вложените ресурси, с децентрализацията и с ролята на местната общност. Появата на "особени" училища не предизиква лошото качество, а е негово противодействие. Ако със затварянето на приема след 4 клас имаше и 0.01% шанс да се подобри качеството на цялото образование, веднага бих започнал да убеждавам родители и учители да се откажат.

Чувствам се както преди години, когато се борих с вятърни мелници и обяснявах, че Европейската комисия и Евростат бъркат в това какво е широколентов интернет (брояха само ADSL, но не и LAN достъпа). Да, и уважавани институции и автори могат да бъркат. Цялата тази истерия около доклада на Световната банка за образованието е същата – той просто търси аргументи за предврително формулирани тези, изгодни на възложителите – определени кръгове от администрацията и някои неправителствени организации. Нямам обяснение защо го правят. Нямам обяснение и защо уважавана международна институция като ОИСР манипулира фактите само и само, за да аргументира изводите. Фактически не е вярно например, че в САЩ има само една програма за 15-годишните. Не само, че има магнитни училища във всеки щат и община (които са съществено различни от стандартните), но и има сериозни разлики в образователните програми от щат в щат. В Мериленд например са много по-близо до финландския модел, отколкото в Тексас...

Съгласни сме в констатациите, че българското образование не подготвя достатъчно адекватно всички ученици, че конкуренцията за ученици и свързаното с това финансиране на глава довежда до пренаселеност на "по-добрите" училища и класове. Ако забраним на математическите гимназии да имат прием преди 7 клас, трябва да забраним на всички училища да смесват "малките" и "големите" класове – в двора, в коридорите, в стола, в тоалетните. И как ще предотвратим "конкуренцията" в другите, "по-добри училища"? Защо да е нормално да има СОУ с две смени от 7.30 до 19.30 и с ученици от 1 до 12 клас без да може да се осигурят нормални занимални и място за спорт, отдих и култура за всички?

Част от аргументите на опонентите са свързани с хипотезата, че елитните училища всъщност не добавяли толкова стойност, колкото добрите неелитни, защото децата така или иначе били умни, защото идвали от богати семейства. Дори да е така, трябва да се предложи система за стимулиране на училищата, които добавят стойност, а не да се пречи на приема. Според мен най-лесно добвената стойност може да се разбере през разказите на учениците вътре. Ако има проблеми в математическите гимназии (например, че се приемат допълнително деца, които имат много по-ниски резултати от неприетите), да се търсят начини да се решат. Да се стимулират ръководителите на математическите гимназии да дават стипендии и поощряват деца с потенциал (например финансирайки участието им в школите), чиито семейства нямат ресурсите и уменията да им помагат вкъщи с математика. Да се стимулират други училища да станат също толкова или повече привлекателни за родителите и децата – било с математика, физика, информационни технологии, изкуства или друго.

Ако опонентите ми не харесват състезанията по математика и смятат, че те са виновни за егоизма, то ще предложат ли да се забранят състезанията по футбол, плуване, художествена гимнастика, шах, рисуване, всички риалити музикални формати по телевизията и т.н. за всички до 7 клас? И с какво това ще промени ситуацията, в която детето си носи в първи клас iPad, iPhone, PSP и управлява приятелствата си чрез достъпа до устройствата? Винаги има конкуренция, само че в някои състезания участва предимно детето, а в други участва само портфейлът на родителите. Не е ли по-добре да се фокусираме върху образование на родителите да не създават чувство за провал у детето, ако не стане първо, не влезе в математическата гимназия или не се научи да свири на пиано, докато то иска да рисува и танцува хип-хоп? Нека решаваме истинските проблеми, а не симптомите за болестта, при това тези, които показват как можем да я излекуваме. Около математическите гимназии е горещо и тази температура лекува част от болестите на образованието. Раковите образувания са другаде.

Ако искаме да следваме финландския модел, не трябва да започнем със спирането на приема в 4-7 клас, а да направим това, което са направили финландците навремето: качествена промяна в състава и подготовката на учителите, включването на общността в училището, предоставянето на социални услуги на семействата и т.н. И също да чакаме няколко десетилетия, колкото са чакали те. Трябва да станем по-богати и да даваме повече пари за образование. Ако просто затворим "ранните" паралелки, няма да стане нищо - така, както като свалим температурата с хапче, всъщност не се лекуваме.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал