Магистратът като просветител

"Видин ми беше 14-о желание", отговаря на въпроса как е попаднал тук: "Кандидатствах за София и съдилищата около София. След това малко на случаен принцип ги подреждах." Иван Георгиев е роден в София, завършил е Софийския университет, а преди това е учил и живял в Шумен.

Избрал е да бъде съдия, защото според него съдийската професия дава най-голямо поле за мислене: "Наистина е така – убедих се." Бил е за кратко юрисконсулт и адвокат: "Там малко се подхожда едностранчиво при преценката какво точно трябва да се направи и как точно трябва да се тълкува законът."

За Иван Георгиев съдийската професия не е занаят: "Все още съм с това романтично усещане, че съдията е творец и трябва да раздава правосъдие по начина по който той лично тълкува фактите и прилага закона."

Съдия Иван Георгиев гледа и наказателни, и граждански дела. Питаме го дали ниският стандарт на живот в Северозападна България се вижда през делата, които решава. Отговаря положително: "Изключително битова престъпност, не са рядкост и типичните за региона тук престъпления, като противозаконно преминаване през границата, лихварските дела, източване на ДДС..."

Живее на 15 минути пеша от Съдебната палата: "Тук всичко е много близко." По улиците често среща хора, които са се изправяли пред него в съдебната зала: "Имам навика да помня физиономии. Често ми се случва да поздравявам някого на улицата и после да се сетя, че ми е бил подсъдим."

На бюрото на съдия Иван Георгиев виждаме ксерокопия от статии от стари правни издания: "Нямате представа колко актуално звучат някои от проблемите, които са били коментирани преди век." Подготвя публикуването на задочен спор от 30-те години на миналия век между юристи за това може ли един съд да има наказателно-правна политика или не: "Тема, която стана актуална предвид избора на главен прокурор." Ще публикува статиите в следващия брой на "Съдийски вестник".

Казва, че идеята за възстановяването на вестника е възникнала още докато с колегата му Васил Петров са били студенти: "Представляваше ни особен интерес и правната периодика. "Съдийски вестник" ни беше направил впечатление на какво високо ниво е бил в момента, когато се е разпространявал близо преди век. Помислихме, че би било полезно издаването му да се възстанови. Предложихме на Съюза на съдиите, които веднага откликнаха на нашата идея и не след дълго започнахме да се занимаваме с това."

В началото, разказва Иван Георгиев, авторите били избирани на база лични познанства, но след втория брой нещата се променят: "Постепенно започват и други колеги, с които не се познаваме лично, също да ни търсят. Има голямо желание сред много съдии да кажат техния прочит на закона. Много е хубаво, че имат различно виждане и че могат и искат да го изразят." Според него е важно съдиите да разберат, че решенията им трябва да се виждат, а не да остава само по делата.

"Редакционната ни политика е да имаме максимален спектър от теми", обяснява съдия Георгиев и допълва, че според него е важно да има автори, които не са от съдебната система, защото дават един по-обективен поглед.

Според него изданието може да е коректив: "Със "Съдийски вестник" се опитваме да покажем и добри, и лоши примери." Той дава пример с последния брой, когато е представена противоречива практика по еднотипни казуси на различни съдилища от всички краища на България: "Да, противоречивата практика съществува на всяко ниво в съдебната система, но при толкова безспорни казуси противоречие не би следвало да има."

"Съдията според мен е човек, който постоянно трябва да се квалифицира и развива", казва Иван Георгиев, но констатира, че "съдебната система не осигурява такава възможност за обучение". Цената за това се плаща от гражданите: "Съдиите се учат от грешките си, които правят по делата, и така нарушават правата и интересите на страните."

"Дълбокото затъване в рутинността" е сред основните проблеми вътре в самата съдебна система, констатира съдия Георгиев.

Той потвърждава, че независимостта на системата действително е поставена на изпитание: "Външния натиск ще го има винаги. Да се надяваме, че бруталните форми, които е приел в момента, са по-скоро временно явление." Според съдия Георгиев голямата беда е не толкова натискът отвън, а липсата на вътрешната, индивидуална, независимост на магистратите: "Има колеги, които просто не приемат независимостта, като необходимост."

Иван пътува всеки уикенд до София, където има малко дете: "Гледам да си наглася отпуската така, че да прекарвам максимално време в София." Казва, че не възприема работата си във Видин като преход: "Смятам, че този съд има всички достойнства, които може да ми даде съдът в София. Тук хората търсят справедливост и ние трябва да им я дадем."