Кметът на Варна Благомир Коцев: Заварихме пет проекта, готови за финансиране, а разполагаме със 100 млн. лв. от бюджета

Екипът на новия кмет е наследил множество петгодишни договори, сключени миналата година, с неизгодни за града условия

Благомир Коцев
Благомир Коцев
Благомир Коцев    ©  Цветелина Белутова
Благомир Коцев    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Благомир Коцев е кмет на Варна от ноември 2023 г. Икономист по образование с магистърска степен по корабоплаване, търговия и финанси. Завършил е първо във Вашингтон, а след това и в Лондон. През 2022 г. заема поста областен управител на Варна в периода 24 февруари - 4 август.

На 16 май 2024 г. (четвъртък) "Капитал" организира събитието "Среща на бизнеса от Черноморието", в което ще вземе участие и Благомир Коцев. По време на форума представители на местната власт, бизнеса и неправителствения сектор ще дискутират важните за региона въпроси и ще търсят работещи решения за икономическия му растеж.

Може да се регистрирате за присъствие или гледане онлайн на сайта на конференцията, където може да откриете програмата, темите и участниците.

Когато човек погледне Варна отвисоко, е един от най-малко зелените градове, които е виждал. Какво се е случило?

Беше един от най-зелените преди, но мащабът на строителството през последните години, лошата поддръжка на зелената система и това, че тя не е била приоритет през последните години, са причина за това състояние. Заявих ясно, че връщането на зеленината в града е мой приоритет, и работим много усърдно по тази тема. Имаме в проектите си изграждането на два нови парка. И двата са в квартал "Младост", искаме да разширим също и Аспаруховия парк. Морската градина, разбира се, е винаги във фокуса ни да бъде добре поддържана. Там също сме предприели действия. Имаме общинско предприятие "Озеленяване", което се опитваме да надградим, за да не разчитаме само на външни фирми, които да поддържат озеленяването. Така ще имаме и наша ведомствена служба, която да може да реагира бързо и своевременно на задачи, свързани с озеленяването на града. Имаме такова звено, то до момента обаче отговаря само за Морската градина и ние се опитваме да разширим неговата дейност и в район "Одесос", и в част от "Приморски". Не казвам, че то ще се справи само, ще продължат да работят и фирмите, които имат договори за всеки от петте района на града. Имаме, оказва се, и отделна фирма, която отговаря за представителното озеленяване по основните булеварди - "Княз Борис", "Осми Приморски полк" и др.

Това означава ли, че ще разчитате повече на общински фирми?

С екипа ми смятаме, че трябва да продължим да развиваме общинското предприятие "Озеленяване", тъй като е по-лесно да контролираш собствени фирми. Виждали сме това в други общини. През тези дни бях на среща между кметовете на Североизтока в Русе, където видях ефекта, че централната част на града е добре поддържана, имат поливни системи, основните паркови зони изглеждат по-добре от варненските. При нас почти никъде няма поливни системи например, а на малкото места, където ги има, те не функционират.

През тази година има ли в бюджета повече средства за по-зелена Варна?

- Да, заложихме повече средства и за озеленяване, както и за осветление, и за поддръжка на градската пътна мрежа. Градската среда е основен обект в полезрението ми. Варна има нужда от грижа. Всичко, което чуваме като непосредствени проблеми на хората, като очаквания за действия от общината, е да подобрим прякото им взаимодействие с градската среда - да няма дупки по пътищата, да са им добре подредени тротоарите, да има адекватно озеленяване и дори да се подбират правилно растителните видове. Те са били засаждани безразборно. Наследихме много разрушени улици и тротоари заради плитка коренова система, която повдига плочките. Това е било масова практика, която превръща част от централната част на града, на район "Одесос", в непроходима зона.

Заради гъстото строителство стои и въпросът с паркирането, какво ще направите по него?

Ние наследихме доста проекти, свързани с облагородяването на междублоковите пространства и създаването на паркоместа. От една страна, това е добре, а от другаq общината е критикувана, че се завземат зелени площи за паркоместа. В някои зони това е неизбежно, ако искаме да увеличим паркоместата, но трябва да се компенсира с добра поддръжка и увеличаване на зелените зони в други места. Опитваме се да балансираме. Наследихме тези проекти и в някои райони няма как да ги променим, тъй като те вече са в ход. Това не означава, че се бетонират или асфалтират зелени площи. По-скоро се поставят решетъчни плочки, между които да изниква трева. Това е част от проекта за зелена зона и искаме или не, трябва да го завършим такъв, какъвто е. Опитваме се да го следим на терен, тъй като се оказа, че много от проектите са дело на проектанти, които дори не са отишли на място, за да видят реалната ситуация - проектирано е на хартия, без реален поглед върху теренаq и имаме случаи, в които върху дървета са проектирани велоалеи или паркоместа.

Идеята ни е да започнем изграждането на буферни паркинги в покрайнините на централната част на града, по периферията на широкия център. Има няколко места, които сме обозначили като подходящи, а има и проекти, които са стартирали преди нас и ще завършим. Единият е до спортна зала, където вече предстои избор на изпълнител. В двора на Окръжна болница (УМБАЛ "Св. Анна") също има предвидено място.

Морската градина е с такава локация, че създаването на буферни паркинги за града, за централната част, би обслужило и нея. Бих искал да кажа, че за Морската градина ще продължи да е в сила забрана на всякакво строителство, каквото така или иначе е факт, но ще следим и за нарушения, тъй като видяхме няколко такива случая през последните години. Ще има контрол на достъп с автомобили до изграждането на подходяща периферна инфраструктура, която да може да създаде условия, каквито имаше преди години, след което бяха застроени тези парцели на периферни паркинги около Морската градина. Сега се опитваме да върнем част от терените под контрола на общината, така че там да има буферни паркинги и да спрем изцяло движението на автомобили в Морската градина.

Това ли е общата визия за градоустройството на Варна?

В момента налагаме политика на подробни устройствени планове, които да се правят на големи територии, с по-широк обхват. В такъв случай няма как да се загуби балансът, заложен в общ устройствен план. Това, разбира се, среща и някаква критика, която е очаквана, защото работата на парче досега е създала предпоставки на строителния бранш и архитектурната гилдия да работят по този начин, нарушени са определени интереси. Като казвам интереси, имам предвид, че в самата община, в експертния съвет по устройство на територията са се гледали подробни устройствени планове, а всъщност градоустройственият отдел в общината не е предвиждал такива мащабни планове.

В същото време гражданите протестират да не се строи библиотека в градинката до общината, която пък не е много населена...

- Да, така е, не се разхождат много хора в нея. Аз разбирам напълно хората, които не искат да видят поредното строителство в централната част на града, защото темата е чувствителна. Библиотеката обаче няма да наруши зеления баланс. В момента 60% от градината така или иначе е превърната в паркинг. Библиотеката е сграда с много сериозно обществено значение и аз съм убеден, че тя ще бъде много полезна за града ни. В други градове библиотеките се посещават изключително от млади хора, включително и тийнейджъри. Тя е символен и емблематичен проект за община Варна като център за общуване, за комуникация, за обмяна на идеи.

В центъра на Варна има много реновирани стари къщи и в същото време - много изоставени. Имате ли механизъм, с който да стимулирате собствениците да се погрижат за къщата си?

За съжаление механизмът е свързан със Закона за опазване на културното наследство, който не е съвършен и вкарва общините в задънена улица, когато се опитат да налагат определени политики. Разговарял съм с много депутати за промени в закона и искрено се надявам, че те ще се случат и ще позволят на общините да насърчават, от една страна, и да санкционират, от друга, собствениците на такива сгради. Разбира се, общината и държавата трябва да бъдат пример в това, защото признавам, че има немалко държавни и общински сгради, които също се рушат. Това, което можем да направим, са промени в общия устройствен план, което няма да стане бързо. Сега търсим механизъм, с който можем да направим така, че в централната част на града, където има масово такива сгради, да се ограничи високото строителство, за да нямат мотиви собствениците да чакат сградата да рухне, за да построят на нейно място по-висока сграда. Така собственикът ще трябва или да я възстанови, или да я продаде.

В София имаше много случаи на случайно изгорели, случайно паднали, незнайно как рушащи се сгради...

Това ме мотивира преди две седмици да предприема действия за една конкретна сграда, която е много емблематична - бившата Софийска банка, която е в съседство с областната администрация. Това е сграда, която от десетилетия се руши. Има поникнали дървета вътре в нея. Изключително опасно е. Там също избухна пожар преди няколко седмици. Тъй като се запознах преди време със собственика и си спомням, че имаха проект за сградата, доста се озадачих от пожара. Взехме мерки, написахме писмо до собствениците и за щастие видяхме резултат и реакция от тяхна страна. След няколко дни имаше вече работници, които работят по проекта.

Като говорим за опасни обекти, докъде Аспаруховият мост е ваша отговорност и какво може да направите за ремонта му?

Конструкцията е на Агенция "Пътна инфраструктура", държавен е. Отговорността на общината е само в обсега на допълнителните елементи като обезопасителни парапети, пътни знаци, тролейбусната мрежа. В разговори сме с АПИ в момента, има отделени средства за пълна рехабилитация на моста. Заложено е до март 2025 г. да завърши проектирането и да бъде поставено начало на ремонтните дейности. Сроковете на ремонта зависят от проекта. Единственото, което мога да кажа, е, че част от моста винаги ще бъде отворена за трафика.

Какви други инвестиции смятате да правите в града?

Ние сме заложили средства в бюджета за реновиране на диагностично-консултативните центрове (ДКЦ), които са общински. Разбира се, средствата от бюджета за тази година не са достатъчни за реновиране на всички ДКЦ-та, този процес ще продължи в бъдеще. Гласувахме и инвестиция 1.5 млн. лв. за ремонт на отделения в "Св. Анна" от позицията на миноритарен собственик с 4%.

В капиталовата програма сме заложили инвестиции, но разчитаме много и на програмата към Министерството на финансите, която е в размер на 100 милиона лева. Когато влязохме в общината, се оказа, че имаме съвсем ниска проектна готовност, и нашето предизвикателство в момента е до края на годината да имаме готови проекти и да започнем изграждането им.

Имате ли достатъчно голям екип за това?

Това, което наследихме, за съжаление е много малък капацитетът на дирекциите, които се занимават с управление на проекти. В момента ни е приоритет да преструктурираме цялата общинска администрация, така че тя да бъде по-ефективна. Финансиране идва и ние трябва във всеки момент да сме готови с набор от проекти, важни за града. Това досега очевидно не е било политика на общината

Какви обществени поръчки заварихте, цяла България видя, че част от фирмите нарочно оставиха Варна, потънала в боклуци, за да ви искат повече пари?

Заварихме действащи договори по повечето от общинските дейности. Сметопочистващата фирма има петгодишен договор до 2026 г. Сметопочистването във Варна винаги е било голям проблем и фокусът ни е да ги стимулираме да повишат качеството на услугата. Това може да стане и със стимули, може да става и с глоби.

Вие изчерпахте стимулите или ги редувате с глобите?

Работим и с двата инструмента. Това, което виждаме, е, че наистина община Варна плаща цена за услугата, която изглежда по-ниска от това, което плащат, да кажем, общини като София, Пловдив и Бургас. В момента фирмата изпълнител твърди, че заради инфлацията трудно може да си позволи достатъчен брой работници с добро заплащане и инвестиция в техника. И искат от нас индексация на договора. Това трябва да бъде одобрено от общинския съвет.

Иначе заварихме доста обществени поръчки, които можем да наречем спорни. Не е тайна за никого в града, че в много от сферите едни и същи фирми печелят обществени поръчки. Нашият фокус в момента е да диверсифицираме, да стимулираме и да насърчим максимален брой фирми да участват в организираните от нас процедури.

Явно имате солидно наследство от петгодишни договори?

Сметоизвозването, пътната поддръжка...

Как работите с общинския съвет на Варна?

Със сигурност не ни е скучно. Опитваме се да убедим общинския съвет, че идеите ни и начинът, по който трябва да работи администрацията, са правилни. Трябва да призная, че имаше много голям натиск към мен за назначения в администрацията, но устояхме и не сме направили нито едно безпринципно назначение. Всяко назначение, което сме правили в администрацията, е било на база професионализъм, интегритет, подбор на качествата на съответния кандидат и ще продължим в същия дух, независимо от това чие предложение е дадена кандидатура. Досега в общината безспорно партийната принадлежност е бил един от критериите да заемеш работно място. Дори и да не са били партийни кадри на ГЕРБ, те са ставали такива впоследствие, под натиск. Голям брой от ръководните кадри и директорите на дирекции са партийни активисти на ГЕРБ. Това е много шокиращо, не знам как е било в другите градове, но явно тази администрация не е можела да функционира безпартийно с всички последствия от това какво е дошло наум на съответния партиец.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    u3ympyg avatar :-|
    u3yMpyg
    • + 1

    Не е нужен по-голям бюджет за озеленяване, а по-голям контрол от експерт на терен: масово се "обезглавяват" и осакатяват стари дървета без шанс за възстановяване, може би точно с цел да се поръчат нови, които не издържат и едно лято защото не се поливат..

    Нередност?
Нов коментар