НА ЖИВО от 09:00 ч.:
Среща на бизнеса от Черноморието

Над 700 мВт нови соларни паркове ще бъдат пуснати в следващите месеци

Някои от новите централи ще заработят съвсем скоро, други след няколко месеца, но при всички случаи новите мощности ще променят енергийния микс на страната

Бъдещето на българската енергийна система е донякъде в ръцете на соларните инвеститори
Бъдещето на българската енергийна система е донякъде в ръцете на соларните инвеститори
Бъдещето на българската енергийна система е донякъде в ръцете на соларните инвеститори
Бъдещето на българската енергийна система е донякъде в ръцете на соларните инвеститори
Темата накратко
  • Соларните мощности в България ще продължат да се увеличават в следващата година и половина.
  • Това обаче ще става с по-бавни темпове спрямо сегашното въвеждане на нови ВЕИ.
  • Задават се първите големи чуждестранни инвестиции в сектора.

През август 2023 г. соларните централи в България вече са произвели повече енергия отколкото за цялата 2022-а, която пък беше рекордна за страната досега. Половината от това производство се е случило само през месеците юни и юли, а по всички личи, че август ще постави нов рекорд в това отношение. Причината е очевидна - новите соларни мощности растат бързо, с високи темпове.

Числата са важни, защото дават изражение на един факт - в България соларната енергия вече заема немалък дял от цялото производство, който ще става все по-голям. След само една година ситуацията ще е много различна, тъй като в следващите месеци ще бъдат пуснати поне още 700 мегавата нови мощности в големи соларни паркове и още толкова малки централи с под 10 мВт мощност, каквито ще има с десетки и дори стотици. Ефектът от това ще е, че производственият капацитет на соларните инсталации ще надвиши с над 50% този на АЕЦ "Козлодуй" и през деня ще доминира производството.

От големите проекти в страната за поне 8 може да се каже, че са в достатъчно напреднала фаза и тяхното пускане може да се случи в следващата година. Интегрирането на толкова нови големи мощности със сигурност ще е сериозно предизвикателство за мрежата и ще е любопитно да се види дали тя ще може да бъде балансирана успешно, както и с кои балансиращи мощности ще се случи това, или ще се разчита на регионалния пазар. За момента изглежда, че това няма да е проблем, след като само за две години соларните мощности в страната се удвоиха.

За икономиката на страната новите мощности ще означават само едно - все по-малко ще се разчита на конвенционалните енергийни източници като въглища, особено през деня. А това означава и по-лесно изпълнение на целите за намаляване на въглеродните емисии. По-важно е обаче, че страната може да подобри позициите си при привличането на нови инвестиции, които изискват зелена енергия, за да развиват дейността си, и ще може да предложи достатъчно централи, с които да се сключват дългосрочни договори за продажба.

По същия начин могат да се развият нещата и за вятърната индустрия в страната, която от години страда от административни и квазиполитически пречки, които спират готови проекти. Ако бъдат задвижени основните от тях, които са в напреднала фаза, те ще бъдат със значителна тежест в енергийния микс на страната, който за момента не разчита на вятърната енергия, колкото на соларната. А това ще осигури и баланс в самия ВЕИ сектор - слънцето работи през деня, а вятърът основно вечер.

Мултимилиардна компания влиза в България с 230-мегаватов проект

През юли тази година бе обявено, че Rezolv Energy е сключила сделка с българската компания на силистренския земеделски бизнесмен Явор Георгиев за придобиването на проект "Св. Георги" за 229-мегаватова соларна централа върху терена на бившето летище до Силистра, който е 1650 дка. Новият собственик на проекта за соларния парк е наскоро създадената компания Rezolv Energy, част от гиганта Actis, управляващ активи за над 15 млрд. долара. Според публичната информация дружеството е учредено точно за да участва на ВЕИ пазара в Източна Европа.

Към днешна дата тя би била най-голямата в страната и би увеличила соларното производство с над 300 хиляди мегаватчаса на година. За сравнение - един от най-големите соларни проекти в страната, ФЕЦ "Верила", който беше пуснат в експлоатация съвсем наскоро, е двойно по-малък като мощност.

За момента е ясно, че проектът има нужда да мине през още административни процедури като допълнителна лицензия, тъй като има старо разрешение за достъп до електропреносната мрежа при едва 80 мегавата, а и самата лицензия на проекта на силистренското летище е за по-малък капацитет.

Очакванията са централата "Св. Георги" да заработи през 2024 г., но може и поради самото време на изграждане да се случи във втората половина на годината.

Нов голям парк, който ще захранва завода на КЦМ

Австрийската компания Enery, която има вече един соларен парк в страната - този в Караджалово, е пред пускане на нова централа до Свищов, чиято концепция е малко по-различна от на останалите. Соларният проект има за цел да захранва завода за олово и цинк на КЦМ, осигурявайки си сигурна цена за голяма част от електроенергията си. Споразумението е за период 12 години и ще влезе в сила в края на 2023 г., когато се очаква да заработи и новият соларен парк. По този начин от КЦМ ще могат да задоволят около 10% от своите годишни енергийни нужди (които са 400 хил. мВтч) и да намалят въглеродния отпечатък на производството си.

Проектът до Свищов ще се разположи върху площ 688 дка. Предвидената инсталирана мощност е 113 мегавата, а изпълнител е "Ценово солар плант", чийто управител е Никола Газдов, а собственик е Enery Element. Инвестицията в самия соларен парк от страна на австрийската компания е в размер на 70 млн. евро, а заедно с подстанцията и допълнителната инфраструктура сумата достига 85 млн. евро.

20% от производството на централата ще отива за нуждите на КЦМ, като останалите най-вероятно ще бъдат пласирани на свободния пазар, ако не се намерят други дългосрочни договори.

Enery имат и още няколко проекта за соларни централи в страната - като този за 320 мВт край Хасково, както и друг за 160 мВт край Чирпан. Но те все още са в ранен етап на развитие. Освен това обаче компанията притежава и соларния парк "Караджалово", който е с мощност 60 мВт.

Слънчевият Бобов дол

Един от соларните проекти, който ще бъде пуснат в експлоатация съвсем скоро, се намира във въглищния ТЕЦ "Бобов дол". Проектът е нагледен пример за това как може да се използват предимствата на стара централа за целите на нови енергийни проекти.

Там така или иначе има пряка връзка с електропреносната мрежа, теренът е негоден за други цели, налични са работници и самото дружеството изначално е производител на електроенергия и съответно установен участник на пазара.

В конкретния случай ще се ползва старият сгуроотвал - общо 1400 декара нарушен терен. Принципно площта е прекалено голяма и би могла да поеме дори 200 мегавата мощност, но ще бъде "само" 100 мегавата. Цялата инвестиция възлиза на 100 млн. лв., като не е тайна в сектора, че инвестицията идва изцяло от въглищната централа, която се свързва с Христо Ковачки.

Според информация на "Капитал" централата ще започне работа до края на годината, като основната причина за бързото изграждане е вече готовата инфраструктура във въглищната ТЕЦ. Например на нея не е и нужна екооценка, както и отделно лицензиране от страна на регулатора, а след като бъдат сложени панелите, ще може да заработи веднага.

Проектант на електро-/вътрешната част на соларната централа е "ЕЛ-Консулт", изграждането на конструкцията ще бъде извършено от "МАТ" ООД, инверторите са на Huawei, а самите соларни панели - на JA Solar Holding. Консултант на ТЕЦ "Бобов дол" е "СПИ Енергийни системи"

"Електрохолд" настъпва сериозно пазара

Най-голямото електроразпределително дружество в България - "Електрохолд", обяви преди месец, че ще построи нова соларна централа с мощност 100 мВт в землището на Мъглиж, област Стара Загора.

ФЕЦ "Мъглиж" ще бъде разположена на площ 1270 дка, а инвестицията се предвижда да достигне близо 100 млн. евро.

Проектът за "Мъглиж" се забави поради нуждата от преместване на популация от лалугери, които според екологичната оценка могат да бъдат застрашени. Но по последна информация проектът ще бъде пуснат в средата на 2024 г. Предвид факта, че става въпрос за най-голямото ЕРП в страната, може да се очаква проектът да бъде придвижен бързо.

Инвеститор в него е "Белозем солар парк 2", в която равноправни партньори са "Ес солар" и "Сизиджи", чиито собственици са съответно мажоритарните акционери в "Еврохолд", собственикът на "Електрохолд" Асен Христов и Кирил Бошов, и компанията "360 Енерджи", където партньор е Сами Чакъров. На практика същите инвеститори вече изградиха една от най-големите фотоволтаични централи в България - ФЕЦ "Верила" с мощност 123 мегавата. От регистъра на МОСВ за екологичните оценки се вижда, че има планове проектът да бъде разширен с още 30 мВт, като по информация на "Капитал" това ще се случи през 2025 г.

При реализацията на тези планове "Електрохолд" ще се превърне в един от най-големите оператори на соларни мощности в страната.

Слънцето изгрява и в Ямбол

В края на тази година по план трябва да заработи ФЕЦ "Хаджидимитрово - Кронос", който се намира до Ямбол, община Тунджа. Неговият капацитет ще е 80 мегавата, които ще са разделени в няколко по-малки соларни инсталации.

В следващите седмици се очаква да започне изграждането на централата, подстанцията и връзката с мрежата. Ако всичко върви в определените срокове на проекта, той ще влезе в експлоатация по Коледа. Ще бъдат използвани фотоволтаични модули Jinko Solar, всеки от които ще е с мощност 580 вата - общо 171 210 монтирани панела. Тук е планирано да се използва система, позволяваща промяна на наклона на модулите спрямо положението на слънцето през деня.

Инвеститор в централата е "Кронос - Биотоп", а дружеството е собственост на Димитър Батаков, който е бивш общински съветник на ГЕРБ в Сливен и баща на основателите на компанията за производство и търговия с ядки "Кронос".

Слънцето изгрява в Странджа

Един от регионите в България с най-добро географско положение за соларна инсталация е югоизтокът. Поради това инвеститорите имат и сериозен интерес около неурбанизираните територии в Странджа и Сакар. Един от новите проекти в страната, който ще бъде пуснат съвсем скоро, се намира именно там, в близост до Малко Търново. ФЕЦ "Уинслоу солар МТ" е с капацитет 44.6 мВт и осигурен достъп до мрежата за 36 мегавата. Той ще се разположи върху терен 410 дка край Малко Търново.

Проектът е минал всички екологични оценки, както и е получил лиценз от енергийния регулатор, което означава, че остава да бъде вдигнат съвсем скоро и да работи. Единственото, което вероятно се чака, е да се довършат финални строителни дейности.

Едноличен собственик на капитала е "Уинслоу солар 2022". Дружеството се управлява и представлява от Яник Мекушин, а като акционери са записани следните дружества: "Мувенто" и "Странджа солар" на Васил Йорданов, Кирил Димов, Борислава Бюттем и Крум Василев.

Свързаното с този инвеститор дружество "Тракия МТ" вече има действащ соларен парк в региона на Малко Търново, чиято мощност е близо 10 мВт.

Агрофотоволтаик от модерно поколение в Първомай

В България за момента земеделието не се възползва в пълна степен от зелените технологии, но изглежда, че това се променя. В следващите месеци се очаква да бъде пуснат ФЕЦ "Грийнс" с обща инсталирана мощност 30 мегавата, като същият ще бъде изграден в недвижим имот, собственост на компанията "Грийнс", която се занимава със зеленчукови оранжерии в Първомай.

Общата площ на фотоволтаиците ще бъде 463 декара, като панелите ще бъдат разположени върху самите оранжерии и най-вероятно ще бъдат използвани чрез вътрешна система за собствено ползване. Самите оранжерии на фирмата са разположени на над 600 декара.

Проектът ще бъде свързан и с мрежата и ще може да продава излишната енергия, което е пример за това как от една земеделска земя може да се произвежда и селскостопанска продукция, и електроенергия.

"Грийнс" ООД е собственост на съдружниците Йордан Балабанов и Николай Вълчев, всеки от които притежава по 50% дял от капитала на дружеството.

Вятърът скоро ще се усили

В България вятърната индустрия е тема табу в последните години - текущи проекти за оншорни централи няма реализирани в последните години, а плановете за такива биват бавени поради административни причини. Офшорните са невъзможни заради липсата на законодателство.

Все пак един от най-големите подобни проекти в региона е на компанията "Добротич уинд", зад която стои и международната компания CWP Europe. Проектът за вятърен парк на "Добротич уинд" стои на дневен ред в региона от 2008 г., като постепенно се разраства от 35 турбини до 80, които да бъдат разположени не само във Вълчи дол, но и в съседната община Ветрино.

Целият проект е за 519 мегавата, но поради странни административни пречки като наложен местен мораториум на вятърната енергия и последвало решение от страна на инвеститорите за момента около 389 мегавата реалистично могат да бъдат пуснати в най-близък срок. Съвсем наскоро дори Върховният административен съд трябваше да се произнесе, че наложеният мораториум в община Ветрино от страна на местната власт е абсолютно незаконен и противоречи на зелените амбиции на страната.

Очакванията са проектът да се забави поне още две години, докато достигне във финална фаза.

Около селата Горичане и Пролез край Шабла се очаква да заработи и друг вятърен проект в следващите години. Става въпрос за 15 турбини, които ще формират третия най-голям вятърен парк в България с мощност 80 мегавата. Общата площ, върху която ще се разположат вятърните перки, е около 80 декара.

Инвеститор е финландската компания за възобновяемата енергия Taaleri Energia ("Таалери енергия"), която през май придоби проектите ВЕП "Горичане" и "Пролез" от дружеството "ВтЕЦ Горичане". Прогнозната инвестиция е около 120 млн. евро.

Проблемът е, че най-рано този вятърен парк ще може да заработи след 3-4 години, тъй като за разлика от бързия строеж на соларни инсталации, вятърните турбини имат много по-бавен процес на доставка на оборудване и конструкция на производствени мощности.
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    b.davidkov avatar :-?
    masay
    • - 5
    • + 5

    Странно защо не се мисли отсега за колосалния проблем в бъдеще със прескъпото рециклиране на тези инсталации?

    Нередност?
  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • - 2
    • + 3

    Да си купиш фабрика на 8ми септември. Отрицателните цени ще станат ежедневие. А хората ще плащат много повече за ел. ток.

    Нередност?
  • 3
    scs591119180 avatar :-|
    Гаргамел
    • - 2
    • + 6

    Много добре! Това е чиста енергия.

    За рециклиране има време да се помисли. Ще се намери решение. Може и да се складират, докато се намери. Във всеки случай проблема е много по-малък от съхранението на отработено ядрено гориво или изгарянето на въглища.

    Нередност?
  • 4
    nxy48610609 avatar :-?
    amidala
    • + 1

    Това не са ли земеделски земи?

    Нередност?
Нов коментар