Новият ред в енергетиката

В момента КЕВР определя кой от производителите на електричество колко да продава на регулирания пазар (за целите на микса, който стига до домакинствата) и колко да насочва към борсата. Целта на заличаването на ролята на НЕК като обществен доставчик е свързана с ангажиментите на страната ни към Брюксел по Плана за възстановяване и подготовката на страната ни за пълната либерализация на домакинствата от 2026 година.

С други думи, България има малко повече от две години, за да въведе ред в нормативите и да подготви обществото за предстоящите кардинални промени. Отсега обаче изглежда, че с разяснителната кампания, свързана с това що е то свободен пазар, ще се наложи да се заемат самите енергодружества. А причината е в традиционно пасивната роля на държавата и нереалистичните очаквания всеки сам да прояви интерес към реформата. Нещо, на което не може да се разчита.

Без промяна за бита. Засега

Отпадането на НЕК като обществен доставчик всъщност означава, че дружеството няма да осигурява енергия за електроснабдителните предприятия на "Електрохолд" (бившето ЧЕЗ), ЕВН и "Енерго-про". Вместо това те ще купуват директно от борсата, а КЕВР ще ги компенсира, ако там е по-скъпо от определената регулирана цена, на която трябва да продават. Ще важи и обратният вариант. Така до 1 януари 2026 г. за домакинствата няма да има реална промяна. След тази дата обаче и те ще излязат на свободния пазар на ток, което означава оттогава КЕВР да спре да определя годишните цени на енергията.

Те обаче най-вероятно ще поискат отлагане за влизането им в сила, тъй като срокът 1 януари 2024 г. изглежда нереалистичен. Експерти напомнят, че дебатите по проекта тепърва предстоят, а след приемането му следва те да се отразят в съответните поднормативни актове, което допълнително ще отнеме време.

Отделно все още не е ясно точно как ще се отрази отпадането на квотите на извънредното включване в микса за бита на държавния ТЕЦ "Марица-изток 2". Въглищната централа и сега не би трябвало да работи за домакинствата, тъй като токът й е прекалено скъп, но това се "заобикаля" чрез Закона за енергетиката, където е разписано, че тя все пак може да участва в микса с извънредно разпореждане на ресорния министър. Именно по този начин и през тази, и през м.г. част от скъпата електроенергия на ТЕЦ-а се изкупуваше, за да може той да продължи да работи. А цената плащаха всички домакинства през фактурите си за ток.

В срока до пълната либерализация за бита държавата ще трябва да изработи и механизми за компенсирането на енергийно бедните, така че голяма част от обществото пак да бъде защитена в случаи прекалено висока цена на борсовия ток. Именно трудното дефиниране на "енергийно бедните" бе една от основните пречки пред приемането на промените до момента. Един от вариантите е да се въведе праг на потребление за евтина енергия и над него да се заплаща пазарната цена. Възможни са обаче и други сценарии, които тепърва ще се обсъждат.

Пълна промяна за пазара

По време на преходния период крайните снабдители и търговците ще снабдяват битови крайни клиенти по регулирани цени. Предвидено е също фирмите, които снабдяват домакинствата, да купуват до 60% от нужната им енергия на организирани търгове по дългосрочни договори, ползващи публична подкрепа под формата на финансови гаранции или разлики. Това се прави с оглед хеджиране на риска и осигуряване защита от нестабилност на цените на пазара на ток на битовите потребители (каквато ползват и в момента). За бизнеса пък се предвижда пълна либерализация до края на настоящата година, макар че свободният пазар за бизнеса е факт от 1 юли 2021 година. Друг е въпросът, че макар това вече да е задължително, стотици хиляди фирми все още не са си избрали доставчик на ток, а се снабдяват от т.нар. доставчик от последна инстанция на по-високи цени.

В проекта е заложена и регламентация на енергийните общности, предложенията кореспондират с поправките в Закона за енергията от възобновяеми източници, който също чака своя ред в пленарната зала. Предвижда се общностите да се насърчават чрез облекчаване на регулациите и административните пречки, без да се описва точно кои са те. Самите общности ще могат да се организират под формата на търговско дружество, кооперация, сдружение с нестопанска цел, по реда на Закон за управление на етажната собственост или гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите. Те ще могат да произвеждат, потребяват, съхраняват и продават излишните количества енергия като равнопоставен участник на пазарите на енергия, включително чрез споразумения за купуване на електрическа енергия. Ще могат също да споделят в рамките на общността енергията, произведена от инсталации, притежавани от нея.

Подкрепяме vs. сроковете са кратки

Становищата по промените в ЗЕ са твърде разнопосочни - част от тях напълно подкрепят промените, докато други искат по-детайлно разписване на част от правилата и удължаване на сроковете за изпълнение на реформата. В свое становище експертите на КЕВР охлаждат ентусиазма на МЕ като изчисляват, че раликата между цената на борсовия ток и електроенергията на регулирания пазар (при сегашните ценови нива) е 1.4 млрд. лева. Те посочват, че няма изготвен механизъм точно откъде ще бъдат осигурени тези средства и изтъкват принципното си несъгласие с предложения пазарен модел. Според КЕВР преходът трябва да е плавен в рамките на 2-3 години, а не промените да са факт още от януари. Основната причина за това са разликите в цените на свободния и регулирания пазар.

От Института за енергиен мениджмънт също смятат, че реформата трябва да се отложи, но с една година. Те определят мотивите към проекта на ЗЕ като "изключително семпли" и отбелязват липсат на "същностна аргументация и пояснения за толкова съществени изменения". "На практика, представените документи в това отношение трудно могат да бъдат и наречени "мотиви" в контекста на изискванията на закона", пишат от ИЕМ в становище, подписано от председателя Славчо Нейков. Според експертите трябва да се направи анализ как премахването на фигурата на обществения доставчик и предложените законодателни промени ще се отразят на различните пазарни и институционални участници, в т.ч. на крайните снабдители, на енергийната борса и на фонд "Сигурност".

"В тази връзка намираме за необходимо да се направи анализ на възможните рискове - информационно-комуникативни, финансови, такива от потенциално компрометиран синхрон между различните предложени законодателни стъпки по прекратяване на лицензията, организиране на търгове и др.", пишат от института. Експертите изтъкват, че кратките срокове за изпълнение на реформата създават сериозни предизвикателства, "но тя касае около 1/3 от електроенергийния пазар в България и засяга над 4,6 млн. битови клиенти (по данни на КЕВР от Годишния доклад до ЕК) и би следвало да е обмислена, обоснована и да е предвидено достатъчно технологично време за изпълнението ѝ, включително за тестване на някои механизми".

Експертите на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) определят промените като "прогресивни и неотложни, и в интерес на крайните битови потребители". Според тях либерализацията на електроенергийния пазар трябва да започне именно с отпадането на НЕК като обществен доставчик и преминаване към пазарен механизъм за доставка към крайните битови клиенти на ниско напрежение чрез равнопоставено участие на доставчици. "Това осигурява конкурентност и свобода за избор на доставчик от крайните битови клиенти. Включително, това ще осигури на крайните битови клиенти избор на източник на енергията, която потребяват, включително и изцяло "зелена енергия", изтъкват от БФА. Те подкрепят и енергийните общности, като изтъкват, че това ще насърчи микро инвестициите във възобновяема енергия чрез облекчаване на достъпа до пазара.