Около нулата

Почти пълното стопяване на банковите печалби започва да размразява кредитирането

Мария Иванова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Печалба за месеца – общо 32 млн. лв. Данните са на БНБ към края на февруари 2010 г. и не става въпрос за отделна финансова институция, а за цялата българска банкова система. С други думи, това означава средно по малко над милион печалба за всяка от опериращите в страната 30 банки. А само преди месец положителният финансов резултат на сектора беше двойно по-голям – цели 62 млн. лв.

Индивидуални отчети банка по банка ще има едва след месец, когато ще бъде публикувана статистиката за първото тримесечие на годината. Но и отсега по всичко личи, че резултатите няма да изненадат с разбиване на тенденцията на спад. Всъщност девет от кредитните институции вече отчетоха загуби за последните три месеца на 2009 г. Въпросът е дали и колко от останалите ще се присъединят към тях.

Стопяването на печалбите

на банките всъщност започна още от миналата година, като главната "заслуга" за това е на рязкото увеличаване на нередовно обслужваните заеми както от страна на бизнеса, така и на домакинствата. За последната година т.нар. лоши кредити нараснаха трикратно и по данни на централната банка в края на февруари общата им стойност вече е 4.7 млрд. лв. Проблемът за банките идва от това, че влошаването на портфейлите ги принуждава да правят все по-големи разходи за обезценки на просрочените вземания. Според статистиката на БНБ за последната година това перо от банковите бюджети се е увеличило с почти 40% и към края на февруари общите разходи за обезценки в системата достигат 191.6 млн. лв. Същевременно се увеличават и провизиите, които финансовите институции заделят за покриване на възможните загуби в бъдеще. В допълнение на това, влияние оказва и фактът, че заради повишения риск в икономиката банките вече са много по-предпазливи по отношение на отпускането на нови заеми. А това на практика означава и по-малко лихвени приходи – според статистическите данни към края на февруари те са намалели с 0.7% на годишна база. Малката добра новина за банките е, че спад е отчетен и по отношение на разходите за лихви по привлечения от тях ресурс, които са с 5.6% по-малко от отчетеното към февруари 2009 г.. Приходите от такси и комисиони пък са с 1.3% по-малко в сравнение с година по-рано вследствие на спадащата бизнес активност.

Съвкупността от всички тези фактори обяснява защо намаляването на печалбите всъщност изобщо не е изненадващо. Дори по-скоро си струва да се отбележи, че въпреки всички тези проблеми, финансовият резултат на сектора все още е с положителен знак. Отчетените към края на февруари общо 94.6 млн. лв. печалба са с 23.3% по-малко в сравнение с реализираните 123.4 млн. лв. година по-рано (виж графиката). През рекордно печелившата 2008 г. пък секторът приключи първите два месеца с печалба от 227.5 млн. лв.

Въпреки все още тежката икономическа обстановка обаче напоследък в сектора се забелязват и някои начални сигнали за

Рестартиране на кредитирането

Малки стъпки в тази посока са зачестилите в последните два-три месеца реклами на кредитни продукти. Обяснението е просто – банките имат нужда да вкарат в употреба ликвидните средства, които натрупаха през изминалата година в резултат на надпреварата за привличане на депозити. Кредитирането, разбира се, няма да се отпуши изведнъж. Факт е обаче, че от страна на финансовите институции вече има все повече индикации за желание това да се случи. Добрата новина за клиентите им пък е, че тенденцията при лихвите по заемите също все по-забележимо се обръща в посока поевтиняване (виж графиката).

Според данните на БНБ през февруари средните лихви по новоотпуснатите потребителски заеми в левове са намалели с 0.24 процентни пункта (п.п.) спрямо месец по-рано до 13.1%. Съизмеримо е и поевтиняването на новите жилищни кредити в евро за последния месец – с 0.26 п.п. до 8.49%. Лихвите по новодоговорените заеми за бизнеса в левове пък са намалели с 0.38 п.п. през февруари. Дори и така обаче засега цената на банковото финансиране в различните сегменти остава с около 0.5 до 3 п.п. по-висока в сравнение с нивата, които се наблюдаваха в началото на 2007 г., преди негативните ефекти на кризата да достигнат България.

Допълнителното поевтиняване на кредитите обаче ще зависи и от това доколко ще намалее цената, която банките предлагат по привлечените от бизнеса и домакинствата депозити. Действително, през последната близо половин година лихвите по спестовните продукти не само се стабилизираха след месеците на банкова надпревара за привличане на ликвидност, но и постепенно, макар и отначало бавно, започнаха да намаляват. Въпреки това засега БНБ отчита продължаване на тенденцията за привличане на средства в сектора, което според централната банка е "израз на запазващото се доверие в системата". Според статистиката и към края на на февруари депозитната база на банките продължава да расте. Увеличаването е особено забележимо при спестяванията на домакинствата, които нарастват с 13% на годишна база до 25.6 млрд. лв. Ръстът при фирмените депозити е с 1.5% за година до 18.9 млрд. лв. Запазването на тази склонност към спестяване би могло да се обясни и с факта, че въпреки низходящия си тренд лихвите по депозитите все още са с по 2-3 п.п. по-високи в сравнение със стойностите от началото на 2007 г. А това от своя страна също продължава да оказва влияние върху и без това изтънелите напоследък банкови печалби.