Европейски антикризисен радар

"Истината е, че не успяхме да предвидим кризата. Нямахме инструментите за наблюдение, с които да засечем натрупващия се в системата риск. А когато кризата ни удари, нямахме ефективни инструменти за действие", обясни Барние след постигането на политическото съгласие между европейските институции по проекта за единната надзорна рамка, която трябва да бъде създадена от 1 януари 2011 г. По думите му това ще даде на Европа "контролната кула и радарните екрани, необходими за идентифицирането на рисковете, както и инструментите за по-добър контрол над финансовите играчи и средствата, с които да реагира бързо, координирано и своевременно".

Положителните отзиви за новата надзорна рамка обаче не идват само от редиците на европейската администрация. Представителите на финансовия сектор също приветстват предложените мерки. "Имаме нужда от по-добро координиране на регулациите и от общ набор с правила", коментира пред Time главният изпълнителен директор на британската банкова асоциация BBA Анджела Найт. Изданието цитира и колегата й от Европейската банкова федерация Гуидо Равоет, според когото "новите мерки може и да не предотвратят бъдещите кризи, но ще ги предсказват по-рано и ще смекчават рисковете в бъдеще".

Според приетия от ЕКОФИН проект новата общоевропейска надзорна рамка ще включва четири новосъздадени наднационални институции – Европейски съвет за системен риск (ЕССР), Европейски банков орган (ЕБО), Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). Тяхната задача ще е да следят за макроикономическите рискове и да координират действията на отделните държави членки още при първите признаци за задаваща се нова криза.

Основната функция на ЕССР ще бъде осъществяването на макронадзор над финансовата система на ЕС. Органът ще бъде прикрепен към Европейската централна банка (ЕЦБ) и ще се управлява от президента й. Задачата му ще е да следи и да предупреждава при наличието на опасност от мащабни финансови сътресения, както и да дава на държавите членки и на останалите европейски институции и органи препоръки за преодоляването им. Те обаче няма да имат задължителен характер, което според някои анализатори всъщност го поставя в доста неизгодна позиция.

"Вместо това [ЕССР] ще разчита на силата на "посочването с пръст", за да обезсърчи поведение, което би могло да доведе до нов икономически срив", пише Reuters. Агенцията обаче цитира и неназован източник, според когото новият орган едва ли ще прибягва често до публично посочване на евентуални рискове, тъй като това би могло да внесе смут сред инвестиционната общност.

За сметка на това трите надзорни органа (ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП) ще получат повече правомощия, сред които и възможността да се намесват за разрешаването на спорове между националните регулатори. Като показателен пример белгийският вестник De Standaard посочва национализацията на базираната в страната финансова група Fortis през 2008 г., когато спасителните планове за групата бяха възпрепятствани от несинхронизираните действия на белгийските и холандските власти.

Според одобрения проект обаче основните правомощия при осъществяването на надзора над финансовия сектор ще останат в ръцете на националните регулатори. Освен това общностните надзорни органи няма да могат да налагат мерки, за които е необходимо харчене на средства на данъкоплатците – например за спасяване на дадена финансова институция, съобщава BBC.

Действително така формулираните ограничения пред новите европейски органи дават поводи за съмнения в това доколко ще е ефективна дейността им. Факт е обаче, че в крайна сметка постигането на съгласие за регулирането на общностно ниво на една толкова важна сфера, каквато е финансовата, безспорно е решаваща крачка напред за съюза.

"Слабостта на националните надзорни органи по време на кризата доведе до това създаване на нови, силни европейски органи", коментира германският евродепутат Свен Гиголд, цитиран от Reuters. "А това означава повече Европа", изтъква той.

Това е и причината някои от държавите членки като Великобритания да изказват опасения за това дали новите надзорни органи няма да изземат твърде голяма част от правомощията на националните регулатори. На Острова отдавна се опасяват от прекомерната намеса на ЕС в дейността на финансовия им сектор, още повече че разразяването на световната криза само засили критиките на континентална Европа към по-рисковия англосаксонски тип капитализъм. "Предложените промени определено предполагат прехвърляне на правомощия от Великобритания към ЕС", заяви директорът на английския think tank Open Europe Матс Пърсън пред Daily Telegraph.

Не всички представители на бизнеса в Обединеното кралство обаче виждат проблем в създаването на регулаторна рамка. "Няма нищо лошо в изместването на баланса в посока Европа, след като британският регулатор показа, че не беше в състояние да предотврати последната финансова криза", твърди Дънкан Гласи, основател и партньор в единбургската компания за управление на личните финанси Wealthflow. "Проблемът беше, че банките се бяха по-хитри от регулатора и успяха да го заобиколят. Надявам се, че паневропейските регулатори ще са по-хитри и по-способни да предотвратят една бъдеща криза", допълва той.