Втори опит за стресиране

Засега очакванията са на проверка да бъдат подложени същите 91 банкови институции и групи, които бяха тествани и през 2010 г. не е изключена обаче и възможността кръгът да бъде разширен, за да обхване повече финансови институции. В случая интересът на пазарите всъщност е насочен предимно към ирландската Anglo Irish Bank, която не беше включена в миналогодишните тестове, но чийто колапс в разгара на финансовата криза "допринесе" за необходимостта Ирландия да потърси спасителен пакет през ноември 2010 г.

Когато през лятото на миналата година станаха ясни резултатите от проведените стрес-тестове на банките на континента, не една вежда се вдигна учудено. Едва за седем от изпитваните 91 институции беше обявено, че не биха се справили с евентуално задълбочаване на финансовата криза. За седемте, които не издържаха теста, беше обявено, че ще трябва да наберат допълнително още 3.5 млрд. евро, за да постигнат изискваното равнище на 4% адекватност на капитала от първи ред при сбъдване на най-тежкия сценарий. За сравнение, проведените през 2009 г, стрес-тестове в САЩ показаха, че 10 от 19-те най-големи финансови институции трябва да наберат 75 млрд. долара.

И вместо резултатите на европейските банки да донесат успокоение на пазарите, каквато беше целта, изведнъж се оказа, че инвеститорите далеч не са склонни да ги приемат за чиста монета. Критиките им за недостатъчната строгост на тестовете обаче се оказаха верни. Буквално седмици по-късно стана ясно, че редица банки имат нужда от финансова помощ. Сред тях особено изпъкваха имената на двете най-големи ирландски институции – Allied Irish Bank (която притежава 49.99% от Българо-американската кредитна банка) и Bank of Ireland, които трябваше дори да бъдат национализирани, за да се предотврати фалирането им. И то след като през лятото резултатите от тестовете не показаха проблеми при тях.

Именно фактът, че очевидно миналогодишните тестове не са били достатъчно добри, обяснява и очакванията тази година критериите да са доста по-строги. Такива са и заявените към момента намерения от официалните лица, макар и все още да няма яснота по отношение на конкретната рамка на показателите, които ще се тестват.

"Имаме нужда от по-строги и по-достоверни тестове", коментира европейският комисар за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние, цитиран от Bloomberg.

"Ясната ни позиция е, че трябва да бъдат включени повече банки, както и че тестовете трябва да покриват ликвидността", заяви от своя страна германският финансов министър Волфганг Шойбле пред агенцията.

Дали обаче новите тестове ще изследват и ликвидността на финансовите институции в допълнение към проверяваната през миналата година адекватност на капитала от първи ред, тепърва ще бъде обект на дискусии. Според Гергей Полнър сред обсъжданите възможности е и разширяване на обхвата на проверките за експозициите на банките към държавен дълг, като към тестваните през миналата година евентуални ефекти от обезценка на правителствените облигации, държани с цел продажба, се включат и книжата, държани до падеж.

Според анализатори обаче въпросът с правителствения дълг поставя регулаторите пред неприятна дилема. Според Сони Капур, бивш банкер от Lehman Brothers и съосновател на тинк-танка ReDefine, ако в тестовете не се включи вероятността за евентуално преструктуриране на гръцкия държавен дълг, те просто няма да бъдат достоверни. "Включването на тази вероятност в стрес-тестовете обаче може да се интерпретира като официална санкция за такова преструктириране и ще изплаши пазарите", допълва Капур, цитиран от EurActiv.com.

Междувременно стана ясно, че европейските лидери обмислят и възможността за сътрудничество с американските регулатори при подготовката на тестовете, като целта е да се постигне известно уеднаквяване на проверките.

"Трябва да организираме същия тип стрес-тестове от двете страни на Атлантика, защото, ако не прилагаме стрес-тестовете в САЩ и в Европа не са едни и същи, това ще доведе до много критики", коментира белгийският финансов министър Дидие Рейндер на среща финансовите министри на страните от ЕС, цитиран от Associated Press.

Застрахователите

Предстоящата проверка на застрахователите също ще бъде по-всеобхватна от проведената в началото на 2010 г. Тогава на тестове бяха подложени само 28 от големите застрахователни групи в Европа, като резултатите показаха, че тестваните компании биха останали стабилни дори и при задълбочаване на кризата, като продължават да покриват регулаторните изисквания за наличен капитал. Сега обаче целта е на проверка да бъдат подложени поне по 50% от застрахователите от всяка страна, определени на база реализираните от тях брутни премийни приходи. Самите тестове ще бъдат проведени в началото на второто тримесечие на 2011 г.

Проверката ще бъда извършена по искане на Европейския икономически и финансов комитет (EFC). Целта е да се определи и оцени въздействието на евентуална неблагоприятна икономическа обстановка върху финансовите позиции на компаниите от сектора. Също както и при тестовете за банките обаче конкретните параметри, които ще се проверяват, както и сценариите, при които ще бъдат тествани, тепърва ще бъдат доуточнявани. В съобщение до медиите от EIOPA обявиха, че преди да предложат окончателна рамка за тестовете, ще проведат консултации както с националните регулаторни органи, така и с асоциациите на застрахователите в отделните страни.

Засега реакциите от самия сектор са сравнително резервирани. Някои от представителите на бранша обаче подчертават необходимостта да не се подхожда по еднакъв начин с тестовете за банките.

"Стрес-тестовете в банковата система може и да са подходящи, особено в светлината на продължаващите финансови проблеми, пред които този сектор е изправен. Що се отнася до застраховането, ще е важно да се изготвят такива тестове, които да отчитат дългосрочния характер на бизнеса на застрахователите, както и факта, че те не са изправени пред същите краткосрочни ликвидни или кредитни въпроси като банките", коментира говорител на Асоциацията на британските застрахователи, цитиран от Dow Jones.

Все пак от сектора отчитат и уместността на проверката на компаниите. Според Дейвид Томсън от Института на дипломираните застрахователи на Великобритания, цитиран от FT Adviser, за сектора е важно да премине през подобни тестове, за да се гарантира, че е "добре подготвен" и "не лежи на стари лаври".

"Фактът, че тестваме застрахователната индустрия, преди да се е пречупила, вместо да чакаме компаниите да се сринат, би трябвало да е нещо добро", посочва и Алън Мелор, управляващ директор на английската Phillip Bates & Co Financial Services.