Още 600 милиарда помощници

Поводът за решението на Фед са излезлите в последните няколко седмици макроикономически данни за САЩ, които не донесоха очакваната доза оптимизъм. В края на октомври бе отчетен прогнозен ръст на БВП за третото тримесечие от 2%, който разочарова инвеститорите. Поръчките на т.нар. дълготрайни стоки, обявени около две седмици преди това, също бяха ниски, а безработицата се задържа на рекордно високи нива от над 9% (при 5% преди кризата) за седемнадесети пореден месец.

Спорни ефекти

Мерките, предприети от Фед, вероятно ще успеят да понижат още лихвите по дългосрочните кредити и ще върнат отчасти позагубеното доверие на инвеститорите, смятат повечето анализатори. Световните финансови пазари също реагираха положително на решението на Фед. Понижението на лихвите по дългосрочните кредити цели да подкрепи възстановяването в САЩ и е добра новина за глобалната икономика, която е силно зависима от американската. Търсенето на европейски стоки отвъд океана си остава сред основните двигатели за възстановяването на ЕС, особено в условията на рязане на бюджетни разходи в повечето страни, членки на съюза. Политиката на Федералния резерв неминуемо ще доведе до по-нататъшно понижаване на курса на долара спрямо еврото, но това вероятно няма да повлияе съществено върху износа на ЕС за САЩ в краткосрочен план. По тази причина европейските фондови пазари отчетоха повишения от около 2% в деня след решението на Фед.

Печатането на пари обаче само по себе си не може да стимулира търсенето и да върне икономиката към нивата на растеж отпреди кризата. Нещо повече - в по-дългосрочна перспектива то може да доведе до висока инфлация и дори риск от нова рецесия, особено при липса на фискални реформи. Засега макроикономическите показатели не предполагат рязко ускоряване на инфлацията. Индексът на потребителските цени, който е основният й измерител, за септември отчете повишение на годишна база от 1.10%, което бе под очакваните от анализаторите 1.20%. Самият Бърнанке заяви в интервю за Washington Post, че "притесненията за висока инфлация са преувеличени и нарастването на паричната маса сега няма да доведе до значително повишение на цените".

В същото време опасенията от ефектите от тези политика се споделят дори и от някои членове на комитета за парична политика към Фед. Председателят на Федералната резервна банка на Канзас Томас Хьониг сподели на първи ноември в интервю за швейцарския Neue Zuercher Zeitung, че "печатането на пари няма да има ефект". Той е единственият член на комитета за парична политика, който гласува против задържането на рекордно ниските лихви на всяко от шестте заседания от началото на годината.

Ако обаче политиката на Фед бъде продължена и от други централни банки, това вече сериозно увеличава вероятността за висока инфлация в средносрочен план. Банките често интервенират на паричните пазари,  като печатат пари,  за да поддържат нисък курс на местната валута с цел стимулиране на износа. И докато ЕС засега се въздържа от подобни мерки, то реакцията на Япония не е съвсем ясна. Не случайно Bank of Japan изтегли датата на заседанието си от 15 на 4 ноември, за да може да реагира веднага на решението на Фед. Председателят на банката Маасаки Ширакава заяви в интервю преди три седмици, че "не смята за реална опасността от валутна война в глобален план". Според много анализатори обаче, е вероятно Централната банка на Япония да напечата още пари в отговор на Фед.

Много хубаво не е на хубаво

Като цяло обаче милиардите долари, налети от Фед, ще имат реален ефект само ако бъдат инвестирани така, че да започнат реално да добавят стойност. За да се случи това обаче, трябва първо банките да се решат да ги отпуснат под формата на кредити, които да стимулират търсенето, а оттам и производството. Само тогава ще видим и увеличение на заетостта. Дотогава резултатът ще е нулев. Дали това реално ще се случи ще стане ясно през следващите месеци.  А всяка следваща парична експанзия ще има все по-малък ефект поради все по-голямото количество пари, които са вече в обращение.