Един мотор и няколко спирачки

Директорът на Centre for European Policy Studies в Брюксел Даниел Грос е сред оптимистите. "Оживлението в Германия този път е по-равномерно. Основният двигател продължава да е износът, но строителството също допринася. Сега в Германия има строителен минибум. А вътрешното търсене най-после се увеличава", каза Грос пред "Капитал". Точно то е магическата съставка, която може да направи германския растеж наистина устойчив и по-балансиран. Има сигнали, че пословично пестеливите дори в по-добри времена немски потребители отварят леко портфейлите си. За това допринасят и хубавите новини от трудовия пазар - безработицата в страната пада вече 13 последователни месеца и в момента дори е на по-ниско ниво, отколкото в началото на кризата. Благодарение и на правителствените субсидии за запазване на работните места в разгара на кризата компаниите съкращаваха работното време, а не хора, като по този начин Германия успя да избегне масовите уволнения. И все пак германският потребител остава голямата мистерия, твърди Карстен Бржешки от ING Bank. "Въпреки че частното потребление се стабилизира, ще бъде наивно да очакваме бесен шопинг в американски стил", смята икономистът.

Строителният бум може да се окаже временно явление, дължащо се на размразяването на проекти, спрени през необичайно суровата зима. Така експортът по традиция остава най-силният фактор за германския спринт. Новото е в посоката - нововъзникващите пазари като Китай, Индия и Бразилия заемат все по-голям дял от продажбите на федералната република в чужбина. Мощната индустрия на най-голямата икономика в еврозоната произвежда точно това, от което нововъзникващите икономики имат нужда - химикали, стоителни материали и машини, които да задвижват заводите им, да строят магистралите им, да извличат природните им ресурси и да прибират реколтата им. А също така и луксозни автомобили за новия бизнес елит в тези страни.

Audi например, която доскоро изглеждаше полумъртва, тази година ще постави рекорд по продажби благодарение на търсенето в Китай и пласира там повече коли, отколкото в родината си. Продажбите на Mercedes в Китай са скочили със 120% за първите шест месеца на годината (докато в Германия - доста показателно - падат) и азиатската страна вече е основният пазар за луксозната S-класа. Икономистът от Deutsche Bank Research Йохан Моберт прогнозира, че до 2016 г. Китай ще задмине Франция като най-важният експортен пазар на федералната република.

Всичко това доведе до притеснения, че новото германско икономическо чудо всъщност е китайско икономическо чудо и най-голямата европейска икономика става прекалено зависима от азиатския гигант. "Без Китай едва ли щяхме да имаме такова възстановяване - това е плашеща тенденция", казва пред в. Financial Times Ханес Хесе, главен изпълнителен директор на германската инженерна асоциация VDMA.

Европа на две скорости

На фона на данните за растежа в останалите страни в еврозоната става ясно, че Германия играе в своя собствена лига и се е върнала в старата си роля на европейски мотор. Някои от съседите й в европейското ядро като Белгия (с ръст от 0.7%), Холандия (0.9%) и Франция (0.6%) също се справят добре. Но разделителната линия между тях и проблемната южна периферия става все по-дълбока и Европа на две скорости вече е реалност, която няма да изчезне бързо и лесно. Както казва Крис Уилямсън от компанията за финансови анализи Markit, цитиран от в. Guardian, "остава да видим дали оживлението в ядрото на еврозоната ще прелее към периферията, или периферията ще завлече ядрото надолу". Според Даниел Грос това просто е новата нормалност: "В последните десет години статуквото беше силна Южна Европа и слаба Германия. В следващите десет години ще бъде обратното."

Испания и Португалия продължават да балансират мъчително по ръба на рецесията, а Гърция затъва все по-дълбоко в нея. Правителството в Атина получи похвали в началото на август от тройката "надзорници" - Международния валутен фонд, ЕС и Европейската централна банка, че се справя добре с изпълнението на спартански орязания бюджет и радикалните реформи, които би трябвало да поставят икономиката й на по-устойчива основа. Извън фискалната ситуация обаче перспективите пред Гърция са доста мрачни - безработицата е близо 12% с тенденция да расте, приходите от туризъм падат, а очакванията са, че есента ще има още стачки, когато реформите започнат да се превръщат от закони в реалност и затягането на фискалното менгеме ще се почувства с пълна сила.  

Прогнозата за Гърция е срив на икономиката от 4% за тази година, а опасенията са, че нейната съдба може да е предвестник какво ще се случи, когато програмите за свиване на бюджетните дефицити, приети от много европейски държави, започнат да се прилагат. Рискът е, че строгите фискални диети, комбиниращи повишаване на данъците и съкращаване на публичните разходи, може да задушат възстановяването и да вдигнат още безработицата. Според Даниел Грос обаче ефектът от тези програми е силно надценен. "В Южна Европа те са необходими, а и тя съставлява около 20% от икономиката на еврозоната. Не мисля, че има опасност ограничителните мерки да пречупят растежа." Според Грос оживлението в еврозоната ще продължи, макар и не със същата скорост. Забавянето в САЩ и Китай също ще подейства като спирачка и чудото от второто тримесечие едва ли ще се повтори скоро.