Aрно Льоклер: Най-добрият начин да управляваме ликвидността е като увеличим кредитирането

Кои бяха основните предизвикателства и как се справихте с тях?

Едно от основните предизвикателства бе растежът на кредитирането, по-специално в корпоративния сегмент. При големите корпорации с годишни обороти от над 30 млн. евро обемът на инвестициите и търсенето на кредит не бе толкова силно, колкото бихме искали. Проблемът обаче не е в цената на заема, а в несигурността. През последните дванадесет месеца сме свидетели на ръст в заемите за покупка на недвижими имоти от индивидуалните клиенти, особено в София. Това е още един знак, че потребителите са притеснени за бъдещето си и инвестират в имоти, защото виждат в тях инвестиция, която им дава сигурност, независимо от това какво ще се случи в бъдеще.

Опитваме се да преодолеем слабото търсене на корпоративни кредити, като търсим нови сегменти и нови клиенти, при които бихме могли да постигнем растеж, особено при средните по размер компании (с обороти до 30 млн. лева), които са доста значителен брой в страната. При тях имаме растеж на бизнеса с над 10% годишно. Наблягаме и върху специфични продукти като лизинга или факторинга, където имаме подобрения от порядъка на 40%. По развитието на средните компании, което наблюдавам, имам увереност за позитивното развитие на българската икономика.

Друго голямо предизвикателство през 2015 г. бе и нарастването на законовите изисквания от български и европейски регулатори. Днес близо една трета от нашия капацитет за проекти и IT е ангажиран в регулаторни проекти, което е близо два пъти повече от предходната година.

В момента тече преглед на качеството на активите на банките. Какви са впечатленията ви от хода му досега и отразява ли се на дейността ви? Какво очаквате да покаже той за вашата институция и за сектора като цяло?

Прегледът протича според определения график, което е добре, защото сроковете сами по себе си са предизвикателство. Ние преминахме вече през първите две фази, които бяха преглед на процедурите и преглед на IT системите. Сега сме в критичната фаза, в която се прави проверка на кредитните досиета. Намирам за положително, че даденият график за това е кратък, и очаквам резултатите в края на лятото. Не смятам, че ще разкрият съществени проблеми за нашата банка.

По отношение на допълнителните ресурси, които прегледът на активите изисква, не бих казал, че процесът оказва влияние върху кредитната ни активност. Основното напрежение е при кадрите от звеното, което се занимава с кредитния риск. Преодоляваме това затруднение чрез временно увеличаване на ресурсите си.

Кои други тенденции ще характеризират развитието на сектора през 2016 г.?

Те са много подобни на това, което ние имахме през миналата година, така че говорим за добър растеж при индивидуалните клиенти, който продължава. Динамиките в сектора на недвижимите имоти и потребителското финансиране са по-добри от миналата година. В корпоративния сегмент има добър ритъм, но отнема известен период от време, за да се материализира работата ни като кредитни транзакции. Нашите клиенти отправят повече запитвания, отколкото през миналата година, но е твърде рано да видим това като директна продукция.

По отношение на ликвидността в сравнение с предходната година отчитаме същите нива на свръхликвидност, което означава, че кредитирането расте относително равномерно с нарастването на депозитите.

Как ви влияе отрицателната лихва, въведена от БНБ, и какви действия предприемате за управление на ликвидността?

За нас свръхликвидността представлява около 20% от баланса ни. По отношение на възможностите ни да инвестираме тези пари в България се сблъскваме със същите трудности, които срещаме и в Европа, в контекста на ниския лихвен процент. Има начини за справяне със ситуацията чрез инвестиции в ценни книжа и други финансови инструменти, но въпреки всичко явлението не може да бъде незабавно компенсирано и трябва да го приемем.

Най-добрият начин да управляваме ликвидността е да увеличим кредитната активност, затова през пролетта предложихме специална оферта за потребителски кредит с лихва под 5%, което мисля, че за пръв път се появява на пазара. Съдейки от начина, по който се развива българската икономика, съм убеден, че дисбалансът между кредити и депозити ще изчезне до две години.

При лошите заеми ситуацията е стабилна, дори се подобрява в потребителския сегмент, като предпоставка за това е намалението на безработицата. При фирменото кредитиране не наблюдаваме специфични проблеми. Дори при компании, които имат бизнес с Гърция или Русия, не отчитаме негативен ефект заради икономическата криза в тези две държави.

По отношение на лихвите мисля, че голямото понижение беше вече извършено и оттук нататък има много малки възможности за допълнително намаление.

Какви са очакванията ви за икономиката на страната и кои ще са двигателите на растежа?

Очакваме основният двигател на растежа да бъде потребителският сегмент, особено предвид ниската безработица и динамиката при средния доход.

Малко е рано да се оцени потенциалът в селското стопанство, защото този сектор зависи от определени европейски програми. Туризмът е доста важен за източната част на страната и той ще бъде облагодетелстван от геополитическото напрежение в някои дестинации около Средиземноморието, така че очаквам доста добър туристически сезон за Черноморието.

Как виждате развитието на Сосиете Женерал Експресбанк през 2016?

При нас е като декатлона в спорта - имаш поне десет различни дисциплини, в които се състезаваш едновременно и всяка от тях е важна. През декември стартирахме нова комуникационна платформа "Време е за нещо по-добро". Например премахнахме таксата за теглене от банкомати на банката за своите клиенти и прегледахме своята тарифа, като махнахме над 50 такси. Смятаме, че опростяването и прозрачността са водещи във взаимоотношенията с клиентите.

В корпоративния сегмент ще предлагаме все повече структурирани продукти, като например хеджирането на валута и стоки, което все още е недостатъчно развито в България.