🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Синдиците на КТБ изплащат още 430 млн. лв. на кредиторите на банката

Сумите по втората частична сметка ще могат да се получават от 8 септември в клоновете на Уникредит Булбанк

Синдиците на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов
Синдиците на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов
Синдиците на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов    ©  Анелия Николова
Синдиците на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов    ©  Анелия Николова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Следващата седмица започва изплащането на втората частична сметка от масата на несъстоятелността на КТБ, която беше затворена преди шест години и обявена в несъстоятелност през 2015 г. В нея влизат 430 млн. лв. от осребряването на активите, които идват след 570 млн. лв. в първата сметка, която след двегодишни съдебни обжалвания най-накрая беше изплатена през 2019 г.

Кредиторите ще могат да получат сума пропорционално на признатото им вземане, като списъкът вече е окончателно приет и обявен в Търговския регистър. Там всеки от малко над 7000 кредитора, които имат все още неудовлетворени вземания, може да провери по партидата на КТБ колко конкретно има да получава. Изплащането ще се извършва от 8 септември в клоновете на Уникредит Булбанк, която обслужва процедурата. По тегленията или преводите към други сметки се дължат такси съгласно тарифата на банката.

Нови 320 млн. за Фонда за гарантиране

Най-големият получател е Фондът за гарантиране на влоговете в банките, на който са разпределени 320.5 млн. лв. След фалита на КТБ той изплати близо 3.7 млрд. лв. гарантирани депозити до 196 хил. лв., което го направи най-големия кредитор на банката. За целта тогава фондът изтегли заем от държавата, който в последствие беше частично рефинансиран от Международната банка за възстановяване и развитие и от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Към днешна дата дългът към Министерството на финансите е погасен, но на двете международни институции ФГВБ дължи по около 300 млн. евро. Същевременно пет години след фалита на КТБ, активите на фонда са едва 850 млн. лв., или реално той продължава да е на минус. След получаването на новите 320 млн. лв. активите му ще надвишат пасивите за пръв път от 2014 г.

И малко инжекции за държавни компании

Останалите кредитори са предимно фирми и граждани, които са имали депозити повече от гарантираните 196 хил. лв., а също и такива, които не са подлежали на гаранция. В тази графа влизат пари на финансови институции и депозити договорени при преференцуиални условия, различни от официално обявените от банката. Още докато КТБ беше под специален надзор, много от големите й вложители прибегнаха до сделки с нейни кредитополучатели - продажба на вземанията им чрез цесия и после прихващане със задълженията.

Така реално много от някогашните най-големи вложители в КТБ не са в списъка, като там са останали тези, които не са се възползвали от спорната практика. Много от тях са държавни и общински компании. "Топлофикация София" е вторият най-голям получател със 7.8 млн. лв. Български енергиен холдинг има да получи 1.27 млн. лв., но заедно с дружества под шапката й сумата надхвърля 10 млн. лв.: "Булгартрансгаз" е с 5.2 млн. лв, "Мини Марица-изток" - 1.57 млн. лв. НЕК - 1.3 млн. лв., "Булгаргаз" - 0.5 млн. лв., ЕСО - 0.43 млн. лв. От другите държавни компании по-големи суми имат "Летище София", "Кинтекс" и НКЖИ.

Като обезпечени кредитори преди останалите по съществени суми ще получат още ББР (1,5 млн. лв.) и френската Societe Generale (6.16 млн. лв.). Специално за последната е направена и отделна трета частична сметка с 5.57 млн. лв. - вероятно те са получени на по-късен етап след реализиране на обезпечени в полза на Societe Generale активи и затова не са попаднали в предишния списък.

При предишната сметка всеки кредитор получи по приблизително 11%, а от този по под 9% от признатото си вземане. Така равносметката пет години след несъстоятелността на КТБ е, че са върнати около една пета от активите й. Още при затварянето й в нея обаче имаше кеш, така че реално сумата е по-малка. Същевременно в хода на несъстоятелността има и немалки разходи, които изяждат част от осребреното имущество. След като вече по-съществените активи бяха реализирани, очакванията за следващите сметки са сумите да за разпределение да продължат да намаляват.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • - 1
    • + 1

    Предвид първоначалните очаквания, 20% не са толкова лошо покритие на дълговете.

    Нередност?
Нов коментар