К10 Банкова класация по размер и динамика: Колко е важно да бъдеш гигант

През 2023 г. активите на банките се повишиха с над 10% до 172 млн. лв., а сливането на ОББ с Кей Би Си банк произведе нов лидер

Водената от Путър Рубен ОББ се изкачи до пазарен лидер с 34 млрд. лв. активи и е номер едно в новата категория на К10

Николай Стоянов

Водената от Путър Рубен ОББ се изкачи до пазарен лидер с 34 млрд. лв. активи и е номер едно в новата категория на К10 © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Във финансовия сектор постигането на мащаб е ключово. Дори да имаш перфектна услуга, е ясно, че за да можеш да печелиш от нея, единственият начин е да достигнеш до много клиенти и много финтех стартъпи трябваше да научат това по болезнен начин.

К10: Най-добрите банки на 2023 г.

При банките обаче в последните години размерът става още по-ключов. Все повечето и все по-сложни регулации оскъпяват бизнеса и правят живота на малките и нишови играчи все по-труден. В настоящия златен момент на свръхпечалби това не се усеща чак толкова болезнено - практически всички опериращи в България банкови институции бяха на плюс за 2023 г. Но в малко по-дълъг хоризонт за всички е ясно, че ако не си един от гигантите, ще си под постоянна преса. Затова и всички по-малки банки в следващите години вероятно ще бъдат изправени пред избор.

Единият път очевидно са сделки по продажби и сливания, които да увеличат мащаба. Консолидационните процеси на все още сравнително фрагментирания български пазар действаха с пълна сила в последните години. Другият е търсене на някакви нишови бизнес модели, чрез които малки и динамични играчи да могат да извличат печалби, където големите не могат или просто нямат интерес.

Всичко това ни накара от тази година в К10 да вкараме по-специален фокус върху размера на банките и динамиката в сектора, като ги изведохме в отделна категория. Повечето от показателите в тази секция и досега присъстваха под различна форма в класацията, но сега са групирани. Идеята е на едно място да откроим както най-големите банки, които очевидно имат предимството да ползват не само икономиите от мащаба и разпознаваемостта си, така и най-растящите. Дали заради добре нацeлен модел или залагайки на по-агресивна стратегия, институциите, които успяват да завладяват пазарен дял, се отдалечават от рисковете на това да попаднат в категорията "твърде малък, за да съществува".

Показателите в категорията са сравнително малко на брой. С най-голямо тегло е размерът на активите, или т.нар. балансово число. Това е класическият измерител за пазарен дял, по който се класират банките.

В България в края на 2023 г. №1 по активи е ОББ, в която се вля закупената още през 2022 г. Райфайзенбанк (преименувана на Кей Би Си банк). В края на годината активите ѝ достигат 34 млрд. лв. и така тя излиза пред ДСК (32.8 млрд. лв.). Нейното изкачване също се дължеше на реализирано сливане, но по-рано (през 2020 г. тя погълна Експресбанк). Така дългогодишният лидер Уникредит Булбанк остана трети по големина, но на сравнително малка дистанция (32.1 млрд. лв.). Топ три институциите сумарно имат доста доминиращо положение с общо 57.5% пазарен дял (всяка от под 20%), а всички останали 20 банки и клонове се борят за останалия бизнес.

Друг важен аспект е и че догонването на челната тройка става все по-трудно. Пощенска банка (№4) има 19.4 млрд. лв. активи, или 11.3% пазарен дял, а при ПИБ (№5) числата са 13.9 млрд. лв. и 8%. Извън тях обаче почти не остават цели за придобиване, с които да може рязко да се наваксва дистанцията.

Топ 3 банките са и в малко по-широка надпревара коя е най-голямата финансова група в страната. При Уникредит Булбанк ключов момент е, че потребителското кредитиране е изведено в дъщерно дружество и така над 2 млрд. лв. активи (към края на 2022 г.) не попадат в данните на БНБ, които са на индивидуална основа. Белгийската KBC (собственик на ОББ) и унгарската OTP (ДСК) пък предлагат доста по-широк спектър от финансови услуги. Първата е собственик на водещия застраховател ДЗИ, а и двете имат още и значителни дялове в пенсионното осигуряване и управлението на активи. По-разгърнатата финансова група дава възможност за извличане на синергии и кръстосани продажби, което също дава предимства както за повече растеж, така и за рентабилност.

Очевидно размерът на активите е важен показател за значимостта на съответната банка. Проблемът е, че той до голяма степен отразява наследената заварена ситуация, но говори малко за текущото управление и стратегия. Дори и гигантски глобални финансови институции не са застраховани от грешни мениджърски решения, които могат да ги докарат до катастрофа. Затова и в категорията разглеждаме още три показателя за динамика - ръстовете на активите, на кредитите за фирми и домакинства и на депозитите им.

Тук като най-растяща банка се откроява специализираната в потребителското кредитиране Ти Би Ай банк. Тя е именно пример на алтернативен бизнес модел, насочен към по-рисков сегмент. Поради големите маржове в near-prime сегмента (клиенти, които не са с перфектни показатели, че да са интересни за повечето банки, но се доближават до тях) банката може да си позволи по-агресивни оферти по депозитите и все пак да работи при маржове в пъти над тези при другите банки. Тя предлага едни от най-високите лихви, което логично насочва ресурс към нея и тя успява да го пласира в България, Румъния и Гърция, където оперира. Така тя успява да расте чувствително по-бързо от всички други на пазара (около 40% годишно за 2023 г.), а благодарение на това влезе и в топ 10 по активи - 2.9 млрд. лв.

Ръстовете също не са еднозначен измерител. Динамиката може да е резултат от иновативен модел, добро обслужване или пък от успешен маркетинг, но може да идва и от залагане на прекалено рискова стратегия. Например занижаването на стандартите при кредитирането може в силни години за икономиката бързо докара клиенти и да покачи пазарния дял за сметка на този на по-консервативните конкуренти. При евентуална криза обаче това също така бързо може да се превърне неконтролируема вълна лоши кредити и съответно в загуби.

В началото на 2024 г. тенденцията на повишаване на активите в банковата система се запазва и към февруари те вече са 173 млрд. лв. А обемът на ипотечното кредитиране дори продължава да се ускорява. Прогнозите на БНБ и МФ са ръстовете при новоотпуснатите заеми и при привлечените средства да се укротят леко, но към момента нищо не вещае трусове или значими размествания на пластовете.