Зрънце оптимизъм

От асоциацията прогнозираха ръстът да продължи и през следващата година, като очакванията им са повишението да е в рамките на 10-15%. Те аргументираха очакванията си с по-високите ренти, които се договарят в момента. Техните нива пък са пряко свързани с размера на субсидиите, които получават земеделските производители, като неписано правило е, че средната рента е приблизително равна на размера на субсидията, отпускана на производителите за декар обработваема площ.

От асоциацията имат и още един силен аргумент с който подкрепят прогнозата си. Те цитират данните от изследване на Световната банка в което е изчислено,че само за 2009 г. са били изтъргувани 450 млн. декара земеделска земя в световен мащаб.  А за десетгодишния период преди това средно са били купувани около 40 млн. дка на година. Обяснението на засиления интерес е, че все голяма част от финансовите инвеститори гледат на покупката на  земята  като на безрискова инвестиция. Фактор са се оказали и държавни фондове от страни в Близкия изток и Азия, които в момента активно купуват подценена плодородна земя в Европа. Членовете на БАСЗЗ коментираха, че регистрират интерес и към сделки в България.    

"За големите световни групи Източна Европа е интересен пазар. Земята е разнообразна и могат да се отглеждат над 140 вида култури. Макар и малка по площ земята в България дава много повече възможности на земеделците от тази в повечето страни в Централна и Северна Европа", коментира Александър Загорски от "Булленд инвестмънтс" АДСИЦ.

Лек спад на цените от асоциацията отчитат само в района на Каварна, където земята е привличала интереса основно на потенциални инвеститори във вятърни паркове. След като Министерството на земеделието се опита да прокара забрана за изграждането им върху плодородна земя търговията в района замря, а цените тръгнаха надолу.

През 2010 г. има и ръст на броя на сделките спрямо година по-рано, когато бяха направени 110 000 покупко-продажби за 1.3 млн. дка. Прогнозите обаче са догодина броят им да намалее, но обемът им да продължи да се покачва.

От асоциацията обясниха, че през миналата година най-силно са се активизирали земеделските производители, които заради добрата реколта са решили да инвестират част от приходите в покупка на земята, която обработват. Очаква се те да продължат да са фактор на пазара, защото тези сделки им дават не само  възможност за по-добро планиране, окрупняване , но и достъп до субсидии. Друга тенденция, която ще продължи и догодина, е ръст на замените между големите земеделски фондове. Така те след няколко години на купуване на земя на сляпо вече започват да окрупняват собствеността си в конкретни землища, и то без да се лишават от ликвидност.

Не толкова розово

Въпреки ръста на рентите проблем продължава да е събираемостта им. Добрата новина е, че просрочените задължения през тази година са много по-малко от миналогодишните. Причината според мениджърите на земеделските фондове е, че повечето арендатори, в това число и те,  са започнали да застраховат вземанията си.

От фондовете обясняват, че информацията, която получат от държавите регистри за земеделските имоти продължава да е прекалено непълна и неточна.

"Има инвеститори, които правят по 100-150 сделки на ден, не може за един имот да ходиш на място. Малко са и собствениците, които могат да ти кажат какво точно и къде продават. Винаги има риск и да се появи още един наследник, които да има претенции или да се окаже, че за имотът има дългосрочен договор за рента от символичните 2-3 лева на декар ", коментира Борислав Петков, председател на асоциацията.

Един сее, друг ще жъне

На база на тези данни от БАСЗЗ са изчислили, че неправомерното ползване на земя само за една година е довело до пропуснати ползи за собствениците и държавата в размер на 70 млн. лв.