С думи прости, или просто думи

Предвид голямото внимание, което му се отделя в целия документ, повишаването на потреблението на газ се очертава като един от приоритетите, въпреки че не е упоменато като такъв, смятат още от "Български енергиен форум". Голямото залагане на природния газ преди диверсифициране на доставките крие познати рискове. Приоритетизирането на газа например става в момент, в който вдигането на цената му е на път да унищожи част от българската индустрия и когато все още няма нови 10-годишни договори с Русия, в чийто контекст ще трябва да се изпълнява стратегията. Ето защо е добре, че в стратегията "превръщането на природния газ в предпочитан ресурс в прехода към нисковъглеродна енергетика" ще е комбинирано с изграждането на връзки със съседните държави и с търсенето на алтернативни източници - например шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море.

Основно различие между тази и предходната стратегия на правителството на Станишев, която завърши безславно на ниво проект, е, че се обръща много по-голямо внимание на ефективното използване на енергийните ресурси. Поставя се за цел енергийният интензитет на икономиката (енергията нужна за производството на единица брутен вътрешен продукт) да бъде намален с 50% към 2020 г. В предишната се говореше основно за изграждане на нови мощности за износ на електричество, без да се отчита, че промените в стойността им може да направят енергията им неконкурентна. Тогава липсваше анализ и прогноза какво ще е отражението върху енергийния сектор на финансовата и икономическата криза, както и пазарни проучвания как ще се движат цените на петрола и енергийните ресурси.

Още хартия...

В тези 38 страници има и едно хубаво, солидно число - 2.7 млрд. евро. Толкова според съставителите ще пести България годишно, ако изпълни всички заложени цели до 2020 г. В това розово предсказание има няколко тъмни оттенъка. Първо, всяка от тези цели е достатъчно сложна, за да изисква сама по себе си нова стратегия, програми, наредби, нови ресурси, нови модели на поведение. Нищо от това не съществува към момента - планът за развитие на ВЕИ например трябваше да бъде изпратен в Европейската комисия до края на юни. С други думи, чака ни планина от хартия. Другият не по-малък проблем е, че не става ясно как и кой ще финансира тези цели: държавата няма пари за тях към момента и не е ясно дали ще съумее да набере такива в близко бъдеще, а липсват конкретни предложения как да бъде привличан частен капитал. От министерството на икономиката и енергетиката коментираха, че допълнително ще се подготвят конкретни финансови модели за всеки проект. 

Липсата на финансова обосновка обаче може да постави цялата стратегия под въпрос. Тенденцията е за покачване на цените на енергията, произвеждана от конвенционални източници (нефт, въглища). Прогнозните данни в стратегията предвиждат и повишаване на цената на въглеродните емисии. То ще започне да се усеща най-силно след 2013 г., когато идва следващият етап на европейската търговия с емисии, при който безплатните количества за българската индустрия и енергетика ще намаляват постепенно и през 2020 г. фирмите ще трябва да купуват всичко на открит пазар.

...или само на хартия?

Единствените източници, чиято цена би трябвало да намалява в дългосрочен план - възобновяемите, не са споменати особено убедително, смята Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация. "Правят се декларации за развиването на възобновяемата енергия, но на практика не става така", казва Газдов. Например наскоро беше приет закон за земеделските земи, който ограничава изграждането на ВЕИ на най-плодородните земи. В стратегията се казва, че постигането на националната цел "зависи основно от постиженията в областта на енергийната ефективност", което би трябвало да повиши дела им в потреблението, но не означава със сигурност увеличение на ВЕИ мощности.

Що се отнася до либерализацията, тя отново е възхвалявана на хартия, но до момента в тази област държавата не е демонстрирала особена воля. Например, докато от Брюксел ни заплашват с наказателна процедура за това, че не сме отворили пазарите си, общественият доставчик "Булгаргаз" настоява пред регулатора за затваряне на газопреносната мрежа за срок от две години. В стратегията няма нито дума и за приватизация в енергийния сектор.

Казано накратко, добре е, че има документ без грандиозни заклинания, макар той да има нужда от още реализъм. Намирайки се в България обаче, не можем да забравим, че думите твърде често остават това - само думи.