История и апартаменти в "Рила"

В момента Васил Божков е обвиняем и българската прокуратура е поискала екстрадицията му от властите в ОАЕ. Брендо пък е издирван от "Интерпол", тъй като има присъди за наркотрафик в Италия, Румъния и България. Сега хотел "Рила" е собственост на "Пропърти груп България" през дружеството "Рила Център". Физическите лица в дружествата се сменят. Последно като действителен собственик на групата с 85% в търговския регистър е посочена Яна Басам Хадам, а 15% има Георги Спасов Велев.

Новата 11-етажна жилищна сграда

Проектът на "Ателие Серафимов Архитекти" предвижда жилищна сграда с височина 11 етажа в границите на петното. Тя ще е комбинация от високо тяло с лице към ул. "Позитано" и ниско тяло, долепено на калкан с ниското тяло на сградата на бившия "Кореком", обясни арх. Радомир Серафимов Фотограф : Капитал

"Възложено ни е да изработим концептуално предпроектно проучване за евентуално изграждане на нова 11-етажна жилищна сграда с цел изработване на устройствена процедура." Това обясни арх. Радомир Серафимов от "Ателие Серафимов Архитекти", в отговор на въпрос от "Капитал".

Той поясни, че според Общия градоустройствен план на София в тази зона допустимата РЗП е 18 000 кв. м. Съществуващата сграда е с 10 хотелски и 1 технически етаж. Според имотния регистър нейната РЗП е 15 375 кв. м. Бъдещото застрояване предвижда стъпка в границите на петното й с височина 11 етажа.

Обемното решение е идентично със съществуващата сграда на хотела, казва още арх. Серафимов. То представлява комбинация от високо тяло с лице към ул. "Позитано" и ниско тяло, долепено на калкан с ниското тяло на сградата на бившия "Кореком". Партерните нива са предвидени за "обществено обслужване".

Архитектът не коментира стойността на инвестицията, тъй като още няма технически проекти и не са ясни спецификите на строителството. Но от квадратурата може да се съди, че вложението трябва да е минимум 10 млн. евро.

Предишните проекти

При варианта на архитектурно студио "Планинг" хотел "Рила" оставаше незасегнат, а към него трябваше да се дострои жилищна сграда с 6 хил. кв. м РЗП, върху основите на някогашния "Будабар" Фотограф : Капитал

Проектът на "Ателие Серафимов архитекти" е втори за хотела в рамките на две години. В края на 2018 г. актуален беше вариантът на архитектурно студио "Планинг" на арх. Илиан Илиев. Според него хотел "Рила" оставаше незасегнат, но към него трябваше да се дострои жилищна сграда с 6 хил. кв. м РЗП, върху основите на някогашния "Будабар". Сградата трябваше да е 11-етажна (42 м) във високата си част и стъпаловидно да намалява до два етажа към ул. "Съборна". Арх. Илиев оценяваше необходимата инвестиция на около 10 млн. лева.

Столичната община беше позволила на "Рила център", да подготви промяна в плана за застрояване и работен устройствен план. А тогавашният районен кмет Мария Ачкова протестира пред главния архитект на София, че сградата ще доминира над околните и ще наруши силуета на улиците.

Какво е отказало собствениците на "Рила" от този проект не е ясно - те не пожелаха да коментират пред "Капитал". "Беше непосилно за реализация предизвикателство, защото предвиждаше да се запази съществуващата хотелска сграда Тя е въведена в експлоатация през далечната 1962 и привеждането й съгласно съвременните изисквания за функционално, конструктивно и евакуационно обезпечаване е непостижимо на практика само с преустройство", поясни арх. Серафимов. Той поясни също, че инвестиционното намерение хотелът да се отоплява и климатизира чрез сондажни кладенци с дълбочина 70 м и термопомпа, за което стана известно миналия април, е в ход. Необходимите документи за проучване са подадени в РИОСВ и Басейнова дирекция.

Без взривове с "Рила"

"Като всеки модерен град София се обновява непрекъснато и нашата роля като архитекти, е да съхраним съществуващия характер на заобикалящата ни градска среда. Желанието ни е да създадем нова и запомняща се съвременна сграда с убедителен характер, в хармония с градския силует и с внимание към зеленината", пояснява арх. Серафимов. Като класически пример за изграждане на нови сгради на мястото на съществуващите сочи новостроящата се сграда (хотел Hyatt - бел. авт.) на мястото на кино "Сердика". Дава пример с тази реконструкция и за новите безвзривни методи за поетапно разрушаване, с уточнението, че има и много други.

Арх. Серафимов подчерта и че устройствени разработки като тяхната имат за цел единствено "да дефинират евентуалните възможности за застрояване на даден терен или квартал. Те не задължават собственика да ги реализира". Собственикът на хотел "Рила" все още не е преминал към действия, ако се съди по уверения на главния арх. Здравко Здравков от миналата седмица, че в Направление "Архитектура и градоустройство" няма внесена никаква документация за инвестиционна инициатива за този хотел.

Бялата книга на архитектите

Хотел "Рила" е включен в Бялата книга на модерната архитектура като обект, който трябва да бъде защитен. Показателен за българския архитектурен модернизъм от 60-те години на XX век. Проектът е на акад. арх. Георги Стоилов, който е автор на монумента на Бузлуджа, на хотел "Интернационал" и др. Фотограф : Point of view

Хотел "Рила" не е паметник на културата, обясниха от Министерството на културата, т.е. няма статут на единична недвижима културна ценност, казано на езика на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН).

Няма и как да има. "В България няма нито един официално регистриран и обявен в Държавен вестник паметник на културата, който да е създаден след 9 септември 1944 г. Това не е похвално за страната ни и ни прави странно изключение на фона на хилядите паметници от периода след Втората световна война, обявени в държавите в цял свят." Това коментира доц. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс, член на Международния съвет на паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), пред "Капитал".

"У нас има и сгради от по-ново време, които са на световно ниво, но нито обществеността ги възприема като такива, нито институциите се грижат за тяхното опазване, което е престъпно. След началото на демокрацията се случиха драстични нарушения, с които просто се разрушава един архитектурен и исторически слой. Затова и в Съюза на архитектите започна инициативата на т.нар. Бяла книга на модерната архитектура", поясни арх. Желева-Мартинс.

"Хотел "Рила" е включен в "Бяла книга" на модерната архитектура като обект, който трябва да бъде защитен", заяви пред "Капитал" проф. д-р арх. Тодор Булев, председател на Съюза на архитектите в България. Той поясни, че до седмици САБ ще излезе с официални предложения към Столична община и НИНКН за обявяване на паметници на културата, и после те ще имат думата.

Ценното на хотел "Рила" е, че е показателен за българския архитектурен модернизъм от 60-те години на XX век, обясни още арх. Булев. След неокласическия период с много камък и тежка архитектура от 50-те години, сградата е от първите, в които ясно личи новият подход. По думите му геометрията е изчистена, има много ясен ритъм, лекота в решението, а горното тяло е отделено все едно, че плува във въздуха.

Проектът е на акад. арх. Георги Стоилов, който е бил председател и на Международния съюз на архитектите освен на българския. Той е автор на чинията на Бузлуджа, на хотел "Интернационал" на Златни пясъци. Пред "Капитал" арх. Стоилов категорично отрече сградата да е реплика на морски хотел, каквито твърдения има.

Кутията на археологията

Сградата на хотел "Рила" попада на територията на археологическия резерват "Антична Сердика и Средновековен Средец". Проучвания от 50-те години са установили под терена й голяма сграда от късната античност (IV-V век) с мозайки и множество помещения Фотограф : Капитал

Ако съборят хотел "Рила" собствениците му ще "отворят кутията на археологията". Сградата се намира в сърцето на археологическия резерват "Антична Сердика и Средновековен Средец" и е построена върху ценни антични останки. Това означава, че бъдещото строителство ще трябва да стане при специални разрешителни режими, трудности и рискове.

Всички дейности, свързани с наличието археология в частни терени, са отговорност на собственика и се извършват под наблюдението и указанията на НИНКН. А тази територия попада и в компетенциите на Музея за история на София. Оттам се ангажираха да отговорят на въпросите на "Капитал" до месец.

Теренът под "Рила" е проучван още при строителството през 50-те. "В публикациите на Магдалина Станчева става дума за голяма сграда от късната античност (IV-V век) с мозайки, множество помещения и двор. Нейната хипотеза е, че това е резиденцията на император Константин, но тя е твърде силна за сегашните ни знания", казва ас. д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). Останки от други разкопки в района дават основание той да бъде интерпретиран като т.нар. Константинов квартал на Сердика.

"Знаем, че тези проучвания са стигали до към четвърти век, т.е. до дълбочина 3 - 3.5, максимум 4 метра. Но дали основните на хотела са спрели до това ниво, или впоследствие са задълбали повече и дали е изгребано всичко, не е известно", допълва гл. ас. д-р Марио Иванов от НАИМ. Ако има останки, те подлежат на проучване или поне на допълнително документиране. При новите методи и техника дори райони, в които вече е копано, дават добри резултати, казва той. Дава за пример Джамията, където са открити и експонирани неизвестни допреди това находки от по-стари периоди.

Паркинги под антики

Фактът, че на мястото на "Рила" се планира жилищна сграда, налага да има и паркоместа. "Предвиждаме те да са изцяло подземни и на брой с около 50% над минимално изискуемите по норми", обясни арх. Серафимов. В същото време твърди, че неговата концептуална разработка не предвижда да се навлиза под нивото на сегашната сграда. Но начинът и дълбочината на фундиране (изграждането на основите) по принцип се уточняват на следващата фаза - техническата.

Като възможност се коментира подземните гаражи да слязат под нивото на археологическите останки. Така е направено например при строежа на метрото. Марио Иванов обяснява, че това означава да започват поне седем метра под земята, до каквато дълбочина по техни наблюдения се намират археологически пластове в София. При този метод някакъв участък с археология все пак трябва да бъде прежален, за да има откъде да влязат машините и работниците.

Приключение с неясен край

Тоест, ако "Рила" бъде съборен, трябва да се направи археологическо проучване, за да се уточни какво има на терена. А комисия към Министерството на културата да реши какво може да се прави. Възможностите са широки - забрана да има гаражи, преместване на останките или премахване - ако са лошо запазени и без стойност. Не е изключено и строежът да бъде спрян. Подобен случай има на терен на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "Будапеща", където излиза част от амфитеатъра на Сердика.

За археолозите подобно проучване е шанс да намерят нова информация за миналото на града. "Това не значи, че искам да съборят хотела. Напротив, по-добре е да не бързаме много с проучванията. Ще има хора и след нас и те ще проучват може би с по-добри методи и техники. Но ясно зависи от инвеститора. А какво ще стане е трудно да се гадае отсега, добавя Марио Иванов.