Искаме да разберем как работи мозъкът, за да разберем как функционира и обществото

Как бихте си обяснили страха на такива визионери като Илън Мъск, които смятат, че това е нещо, което може да погуби цялата човешка раса?

- Не съм специалист точно в тази тясна област на статистика и математика, но също мисля, че има вероятност алгоритмите, които са създадени с една цел, да започнат свой собствен живот, който да промени основни цели на този тип наука и тя да навреди на човечеството. Вече имаме примери, особено от Русия, където с много ясна цел тези прийоми на изкуствения интелект, се използват за изграждане на военни машини. Дали има теоретична възможност по някаква причина изкуственият интелект, който не би трябвало да бъде креативен, да започне свой собствен живот с негативна цел за нас, хората – не ми се вярва. Нека бъдем прагматични. Толкова много неща се промениха откъм технологии в последните години, че всяка стъпка, която правим напред, ще бъде последвана от регулаторни елементи в добрия смисъл, които ще успеят да преценят всякакви опасности и ще измислят противодействие срещу тях. Да не си мислим, че ще стане като някой футуристичен филм в порядъка на една нощ да се изградят армии от роботи, които ще ни унищожат. Нека бъдем реалисти.

Теоретично възможна ли е тази утопия, която отдавна съществува в художествената литература и изкуството като цяло - един мозък да бъде ‘свален’, така че човек да продължи живота си под друга форма – като изключим философския въпрос дали това би бил същият човек?

- Доколкото знам, дори има фирма, която предлага тази услуга, но това, което се предполага - ‘свалянето’ на всички мисли, би приключило със смъртта на съответния човек. Това е едната страна на въпроса – какво имаме предвид под живот, но има и друга страна – структурата на човешката мисъл въплъщава в себе си понятието за тяло, крайници и т.н.. Без да се впускаме в семантични спорове, но всяка от нашите мисли, които са свързани с време и пространство, взимат предвид наличието на някакво тяло, което ще се предвижи от една посока в друга. Така че когато ние теоретично "даунлоуднем" един мозък, той не може да живее в една стъклена кутия с няколко кабела, които да го захранват. Трябва да му дадем и тяло. В този момент ние се питаме кои са наистина основните параметри, които ни правят хора. За мен като невролог най-важният орган е мозъкът, но и без сърце, без мускули този мозък не може да живее самостоятелно. Има толкова различия между хората – анатомията на мозъка, начинът на работа. Не можете да намерите два еднакви индивида, дори да са близнаци. Техните мозъци имат различни структури още на пръв поглед – всички тези хълмове на мозъка, те просто не са симетрични. Това са неща, които не можем да си обясним и ще бъде трудно да се превърнат в алгоритъм или парадигма и да ни дадат отговор за смисъла на живота, който може и да е числото 42.

Днес сте на половината път от проекта Human Brain Project. Върху какво работите в момента?

- Отговорът не е много романтичен или визионерски. Работата е наистина много тривиална и най-вече касае комуникациите. Това е един огромен проект, в който участват много европейски държави, има партньори и от други континенти. Имаме телеконференции всяка седмица, но има дори основни технически проблеми, било то звук, образ – все се борим с такива ежедневни проблеми на комуникацията. Всичко се свежда до управлението на проекта. Има хора, които се опитват да ни вкарат нас, по-свободните като мисъл хора като учените, в релси и в края на проекта наистина да имаме готовите продукти, които сме обещали да направим.

Как е разделен проектът?

- На няколко части. През март завърши първата част от основния проект и започна втората. На края на всяка част има одит от страна на Европейската комисия. Платформата, за която отчасти отговарям, е медицинската информатика. Целта ни е да покажем, че с помощта на технологията можем да свържем различни болници, за да използват те данни на пациенти за диагностични цели. Техните данни се пазят по юридически причини и тези данни не се използват за наука. Говорим с болниците, когато те ни предоставят информацията, да успеем да отговорим на въпроси, свързани с мозъчни заболявания. Важно е да се каже, че в контекста на скандалите с лични данни тази информацияа е не само анонимизирана, но и се обработва и опростява, така че се работи само върху едно обобщение на тези данни. Те се предоставят на учените и се сортират, така че когато те си кажат "искам да видя всички мозъчни изображения на 60-годишни жени, които пишат с лявата ръка", този въпрос слиза до всички болници и научни центрове, които са част от медицинската платформа, се прави осредняване на метаданните и учените получават информация. Тя може да им каже, че дамите на 60-годишна възраст, пишещи с лявата ръка, в Амстердам са различни от тези, които живеят в София. Може да се погледне дали разликата е в социоикономически фактори, ако има и такива данни, дали се дължи на лош въздух или други фактори.

Както споменахте, личните данни също се превърнаха в голям скандал и гореща тема наскоро. Ясно е, че има начини те да бъдат анонимизирани или обработени така, че да не ни вредят, но доколко имаме нужда въобще от тях?

- Много е важно всичките тези алгоритми да бъдат захранени с много данни. Търсим начин да отговорим на въпроси, които човешкият мозък не може да обхване поради две причини – заради сложността на въпросите и заради невъзможността да обработваме толкова много данни. Веднъж зададен един теоретичен въпрос той може да получи отговор, но е добре да се валидира с още повече данни. Във Facebook, например, има алгоритъм, който може да разпознава лица. Това са алгоритми, които в началото взимат компоненти като цвят на кожата, контури на лицето и др. Има си сложни мрежи, които са отговорни за разпознаването на този детайл. Най-добре той ще работи, ако има 100 хил. снимки на Богдан Драгански или дори повече. Това е принципът, на който работи така нареченото машинно самообучение, в което машината се учи да разпознава и да работи по-прецизно. Нашият принцип е същият. Искаме да установим определени промени в мозъка, свързани с деменция, алцхаймер и други заболявания, преди проблемът вече да се е показал наяве и човек да трябва да иде на лекар. Тогава можем да развием стратегии, които да променят тези прогресивни заболявания. Трябват ни много данни, за да хванем онези малки, микроскопични промени, които предвещават тези състояния. Накратко казано, ние трябва да намерим иглата в купата сено.