Държавата не бива да сключва рекламни договори с медии, които не са осветили собственика си

Проблемът с публичния регистър, който в момента се поддържа от Министерството на културата, е особено важен. Достъпът до него практически е изключително затруднен, човек трябва да употреби близо час в търсене на интернет страницата, за да може да достигне до този регистър. Да не говорим, че понякога и чужденци го търсят. А там има много информация още от 2011-2012 г., когато за първи път бе сложено началото на тази публичност. След това, през 2018 г., т.нар. закон "Пеевски" засили това задължение, като го разшири към онлайн изданията. Кой знае защо, но в публикувания в сайта на министерството регистър не се откриват записи за подадени данни след декември 2018 г., въпреки че законовото задължение за публикуване не е отпаднало. Но реално този регистър, макар да съществува, не се актуализира адекватно - и това не е само мое мнение, а и на колегите в работната група. Не виждаме защо да се позволява пари на данъкоплатеца да отиват там, където някой не е изпълнил елементарно задължение по закон.

На следващо място, разбира се, е изискването тези медии, с които се сключват договори, да са приели Етичния кодекс на българските медии, макар че това е по-малко щекотливият проблем, защото практически няма голяма медия, която не е подписала този кодекс - още през 2004 г., когато той бе отворен за подписване, по-голямата част от влиятелните медии в България са го подписали. Независимо че след това част от тях си смениха собствеността, те никога не са се оттеглили от този стандарт.

Ако правилно разбирам, вие твърдите, че регистърът към Министерството на културата функционира проформа, а немалко медии безнаказано не изпълняват задължението си да декларират в него данните си. И същевременно част от тези медии получават държавна и общинска реклама?

Ами да, доколкото ми е известно, получават, още повече че няма никаква нормативна пречка за това. Някои от тях са влиятелни медии.

Кои са тези медии?

Скоро не съм търсил, но зная, че години наред не съм виждал там да се подава актуална информация за "Труд", БЛИЦ и др. А например ПИК мисля, че въобще не е влизал в този регистър.

Съществува ли законово определена санкция за такива медии?

Да, за такова нарушение трябва да се налага глоба, което се реализира от Министерство на културата - за медийните доставчици, и от общината - за печатните периодични издания. За мен е разбираемо от житейска гледна точка, че никоя от тези власти не желае да влиза в конфронтация с подобни проблемни медии, защото всеки знае какво би могло да последва. Но точно заради това няма нито една такава наложена санкция, даже скоро имаше официална информация от Министерството на културата, че глоба никога не е била налагана.

Според мен обаче много по-ефективна санкция би било, ако се отреже пътят към публичните средства от договорите за реклама. Не че трябва да се отмени глобата, просто забраната държавата и общините да сключват договори за реклама с такива медии, включително и чрез посредници, би било много по-ефективен механизъм за изсветляване. Освен това някак си е просто неприлично да смятаме, че парите на почтения данъкоплатец могат да отиват в непочтена медия.

Неприлично е да смятаме, че парите на почтения данъкоплатец могат да отиват в непочтена медия.

От друга страна, ако безнаказано не се изпълнява законът, който предвижда санкции за отказ от регистрация, каква е гаранцията, че ще се изпълнява друг закон, който ограничава държавна реклама за медии, които не са декларирали данните си в публичния регистър?

Обсъждахме го този въпрос. Аз смятам, че има по-сериозна гаранция, защото да не си свършиш работата да наложиш санкция е нещо, за което рядко се носи пряка отговорност. Съвсем друго е да дадеш пари на някого, на когото ти е забранено да даваш пари. За такова нещо съответният държавен служител ще трябва да възстанови средствата от джоба си след финансова инспекция на Агенцията за държавна финансова инспекция или одит от Сметната палата.

За радиото и телевизията този въпрос не стои, защото те подават тази информация за действителните собственици и т.н. към СЕМ. И там дисциплината е по-висока, но оттам и степента на регулиране на тези издатели е много по голяма. Проблемът е при печатните и онлайн медиите, като e ясно, че онлайн медиите вече доминират. Така че там трябва да падне тази тежест и това ще бъде и в унисон с току-що приетия Акт за свободата на медиите на ниво Европейски съюз. Технологично тези промени могат да минат на работна група до края на май, след което да бъдат одобрени от Съвета за върховенство на правото през юни, което означава, че на следващия парламент може да бъде поставен въпросът за държавната реклама в медиите.

Какво се случва с политиката на държавата срещу SLAPP делата?

Животът ни показа, че това е един надигащ се проблем в българското общество, както впрочем и в другите държави в ЕС. Това може особено нагледно да се илюстрира през призмата на няколко тежки, сериозни казуса. Един от тях е рекордният иск на "Лев инс" срещу "Медиапул" за един милион лева, който е абсолютен прецедент. Дори в Брюксел "Лев инс" получи антинаграда за това дело от коалицията от неправителствени организации КЕЙС (CASE). Тази коалиция, който всъщност беше основният двигател за приемането на директивата срещу делата шамари след смъртта на малтийската журналистка Дафне Галиция, през февруари т.г. направи конкурс за най-големите слапъри в ЕС (основните шамаросващи). И "Лев инс" е победител в категорията "Корпоративен побойник", т.е. за корпоративни дела шамари. Това е доказателство колко тежък проблем е това дело, конкретно заради размера на иска. Друг подобен пример е делото, заведено от съдията Светлин Михайлов пак срещу "Медиапул". Там размерът на иска не е толкова голям, но пък има жестоки запори на средства от порядъка на 110-120 хиляди лева, които двукратно надвишават размера на иска. Което показва друг недъг на нашата система.

Трети случай, който не бива да се отминава, е делото за половин милион лева, което АЕЦ "Козлодуй" заведе срещу медицинската сестра Наталия Станчева и майка й. Централата все пак се видя принудена да оттегли иска след публичната инициатива на ПДИ и Асоциацията на европейските журналисти. Но казусът продължава по други линии. Освен тези известни дела има и други, не толкова известни, но също важни, които аз имам възможност да наблюдавам от първо лице като адвокат.

Например медиите, които първи направиха разкрития, свързани с т.нар. златен гьол, лабораторията на границата с Турция, от преди две години, са под дъжд от такива дела, заведени от различни участници в процеса - от фирмата "Евролаб 2011" и от различни функционери, чиито имена се споменават в публикации на "Бърд", "Биволъ" и "Капитал". Като трябва да отбележим, че някои от разкритията, свързани с този "златен гьол", да речем, в едно издание като "Капитал" са доста преди 2022 г., което е немаловажен факт. И според мен конкретната причина за започването на дело срещу "Капитал" е, за да се омаловажи стойността на цялото това медийно разкритие.

Към тази категория на SLAPP бе причислено и делото, заведено от министър Калин Стоянов срещу двамата журналисти от "Бърд" Атанас Чобанов и Димитър Стоянов. Но може ли да се говори за SLAPP в действията на МВР и прокуратурата при задържането на Димитър Стоянов след нападението от служител на НАП?

По принцип може, доколкото става въпрос за последващи действия на институции.

Може да се каже, че април 2024 г. e златният месец за борбата срещу SLAPP-а, защото бяха публикувани както анти-SLAPP директивата, така и препоръката на Съвета на Европа за борбата срещу тези дела. Има разлика в определенията на това явление в двата документа. Директивата предприема малко по-тесен подход, тя казва "съдебни дела", а в препоръката на Съвета на Европа се говори за "правни производства", което е доста по-широко понятие. Тук влизат примерно всички дела, които едно време Комисията за финансов надзор беше завела срещу издателя на "Капитал". Тук влизат производствата пред КЗК, Комисията за защита на личните данни и други подобни. Наказателната клевета също влиза, докато директивата на ЕС разбира предимно гражданските дела. Данъчни проверки или проверки на други институции срещу медии и журналисти също могат да са SLAPP, те са това, което в България наричаме "бухалки". Вместо шамари.

В този контекст за една държава - член на ЕС, само по себе си е скандално министърът на вътрешните работи да води дело срещу медия, че е направила разследване срещу него. Това е характерно за друг континент. Но след като министърът е решил да поеме тая отговорност - защото това е отговорност, не е само за неговия собствен образ, той създава образ на държавата - и след няколко дни МВР арестува точно този журналист, срещу когото се води делото, пък и му се повдига обвинение - всичко това са, нека да се изразя деликатно, много смущаващи факти. И не са добър сигнал за свободата на словото в България.

Ако позволите да резюмирам трите особено тежки проблема, които създават дамоклевия меч на свободата на словото чрез SLAPP делата, това е на първо място огромните искове, после възможността мултибогати компании, за които 40 хиляди държавна такса са нищо, да заведат иск за 1 милион срещу една малка медия. Включително и държавни фирми като АЕЦ, включително и държавни и общински органи и институции. И третият сериозен проблем е възможността да се налагат запори на банкови сметки на журналисти и медии.

Какво е решението?

Една от малкото добри новини за България е, че в Министерството на правосъдието имахме една много добра приемственост през последните години - независимо че се сменяха министри с различни политически виждания и от различни формации, те показаха, че могат да следват един общ обществен интерес, който е полезен за цялото общество.

В рамките на работната група решихме - и то още преди да бъде приета директивата за защита от SLAPP - да бъде предложено изменение в Гражданскопроцесуалния кодекс и да се направи особено производство за този вид дела. Приехме концепцията за ранна възможност за прекратяване на делата, като след постъпване на исковата молба, в едномесечния срок за отговор, ответникът да може да направи възражение, че това е SLAPP дело. Съдията го внася в открито заседание, изслушва страните, дава им възможности да посочат доказателства и ако приеме, че става въпрос за SLAPP дело, прекратява с определение, което подлежи на обжалване на две инстанции. Това го изисква директивата категорично. Процесуалистите в началото бяха малко смутени от такова решение, затова приехме да се предвиди пълно триинстанционно производство по тези дела, без процедура по допускане на частно касационно обжалване на определението на втората инстанция, а направо разглеждане от ВКС. Разбира са, ако се приеме, че е SLAPP дело, открито заседание ще има само на първата инстанция и то ще е само едно. Пак подчертавам, че това е бърз механизъм, който се изисква от европейското законодателство. На следващо място се предвижда възможност за обезпечаване на разноските на ответника, което за първи път се въвежда в нашето право. Друга новост е, че съдът, пред който е висящо делото, ще решава и всички въпроси по обезпеченията. Не както е сега - един съд решава за допускане на предварително обезпечение на бъдещ иск, а в това време пред друг съд тече делото по същество. Такова прехвърляне на топката стана с "Медиапул" и съдията Светлин Михайлов. Законопроектът е почти готов, но междувременно бе обнародвана директивата и се оказа, че има и други въпроси за решаване, като например проблемът с подсъдността и преустановяване на т.нар. forum shopping - търсене на най-благоприятния съд според ищеца.

Имахме такъв много интересен казус. Малтийски блогър - Мануел Делия, беше написал, че срещу банка в Малта, наречена Сата банк, има съмнение за пране на пари. Оказва се, че собственикът на банката е българин, който живееше във Варна. Той заведе дело срещу господин Делия - във Варна. Защото според регламента за подсъдността в Европейския съюз, който до голяма степен пресъздава принципите на международното частно право, делото трябва да се води там, където са настъпили вредите от едно непозволено увреждане. Тезата на неговата защита беше, че то е настъпило във Варна, защото там го познават, не в Малта. Разбира се, малтиецът беше потресен, не му е хрумвало, че някой може да го съди по българския закон. На първа инстанция г-н Делия беше драматично застрашен, защото искът бе уважен, но на втора инстанция се случи обратното. По това време делото стана и известно в Европа, тъй като ние го оповестихме.

Има и други подобни случаи.

А какво ще се случи с онези медии, които ги наричаме жълти, кафяви, неетични, които често пъти атакуват легитимното ни право да критикуваме, правото да искаме да кажем истината? Те няма ли да се окажат най-активните ползватели на това анти-SLAPP законодателство?

Ами това е голямото предизвикателство. Най-вероятно ще прекараме някакъв период през следващите години в търсене на онзи тънък баланс между защитата от делата шамари и защитата от дезинформацията, пропутинската пропаганда и онези явления, които наричаме медии бухалки.

Деструкцията на обществото става по всеки от двата начина. Единият начин е, когато атакуваш почтените критични гласове, а другият е, когато атакуваш чрез непочтени гласове. Така че това са двете специфични форми на деструкция на обществената дискусия, която е в основата на демократичното общество. И някак си все повече ми се струва, че преминаването между тази Сцила и Харибда трябва да бъде по този труден път, който Одисей някога е поел, но може би това е съдбата на този континент.

Интервюто взе Мирела Веселинова