Предимно слънчево

"След като се заговори за програмата за селските райони, много от предприемачите предпочетоха да изчакат старта й, за да могат да се възползват от европейските средства - поради това цялата 2008 г. беше пропусната и не се построи почти нищо", разказва Росимир Матеев от STS Solar, компания, занимаваща се с цялостно изработване на проекти за соларни централи. От фирмата обаче са оптимистично настроени за 2009 г. и споделят, че възнамеряват да реализират 30-40 проекта по европейската програма в порядъка 60-70 кВт през идните месеци. В следващите няколко години пък се очаква тази програма да стигне за около 400-500 централи от по 70 кВт.

"По-малките проекти са по-сигурни", обяснява Матеев. Българските фирми не могат да си позволят мегаватова централа, за която трябва инвестиция от поне 3.5 млн. евро, а възвращаемостта е минимум 8-10 години, посочва той. Субсидираните по селската програма малки проекти ще се изплащат далеч по-бързо - за 3-4 години или до 5, в случай че предприемачът ползва банков кредит. Клиентите, които се насочват към този тип проекти, са бизнесмени, които разполагат с около 1 млн. лв. собствен капитал, за да могат да си осигурят кредитиране от страна на финансовите институции, обясняват от компанията. Голяма част от проектите, по които STS Solar работи в момента, са за оборудване на индустриални сгради, кравеферми или свинеферми с фотоволтаични панели.

И малките проекти в страната обаче не се реализират безпрепятствено. Проблемът са административните процедури преди пускането им в експлоатация, които отнемат между 1 и 2 години. В Германия например, където вече стотици хиляди покриви на жилищни сгради са оборудвани с малки централи, процедурата отнема до 2 месеца, казва Матеев. Веднъж изградени, тамошните покривни паркове се присъединяват към ел. мрежата в рамките на 24 часа.

Не всички обаче са доволни от програмата за развитие на селските райони. По думите на арх. Василина Димитрова, мениджър проекти в немската компания Sun Energy, тя е довела до голямо раздробяване на пазара, тъй като много от инвеститорите се стремят на разбият проектите си на части, за да се вместят в лимитите мощност, които се финансират от Евросъюза.

Малкото големи проекти

От Sun Energy, която е вносител на западноевропейска и японска фотоволтаици и изпълнител на парковете, предпочитат да залагат основно на по-големи проекти - много от клиентите, с които преговарят, са за мощности по 300-400 квт. В България работи и гръцката Energy Solutions, която сглобява панели със соларни клетки на немския производител Q-cells.

На големи проекти залагат и от българската "Соларпро". Фирмата е първият и засега единствен български производител на фотоволтаика, който заработи в началото на годината. С панели на "Соларпро" (мажоритарен собственик е "Алфа финанс холдинг", в която участва съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев) ще бъде оборудван 2.4-мегаватов парк на "Алфа финанс" в шуменското с. Янково. Той ще е сред малкото големи изключения в соларния бранш тази година. "Сега започваме изграждането на парка и очакваме до октомври-ноември да бъде готов", казва изпълнителният директор на фирмата Николай Беров. Въпреки мащабите на проекта процедурите по него са отнели едва 6 месеца, тъй като ще се строи на индустриален терен, който не се нуждае от промяна на статута. "Соларпро" планира още 5 такива проекта с обща мощност около 20 мегавата, които ще се намират в замърсени индустриални земи, които се нуждаят от рекултивация и са сравнително евтини. Става дума за няколко парцела в Малко Търново, Кърджали, Девня и Каолиново, обяснява Беров.

Много мераци, малко централи

"Много хора в момента купуват земя, преобразуват я, правят проекти и мислят, че това е достатъчно, за да спечелят много пари. Това обаче често не се случва", коментира Беров. "Вече се е стигнало до предел на насищане на пазара с разработени проекти за соларни мощности. Но до реални сделки се стига едва в 2-3% от случаите", обяснява Васил Василев, директор проекти в българската Green Power BG. Според него този бизнес има шансове да тръгне по пътя на строителството заради свръхпредлагането и малкото реализирани продажби.

Green Power вече е успяла да продаде една от разработките си - в карнобатското с. Деветак, където проектът е за 500 киловата мощност. Немска фирма го е купила и първоначално ще инсталира там 200 киловата, след което, ако производството е успешно, ще увеличи капацитета. Друг голям проект за 7-мегаватов парк в ямболското с. Челник пък е договорен с британски инвестиционен фонд, казват от фирмата.

За да избегне риска от от напразни вложения в земя (фотоволтаиците изискват доста територия - до 45 дка за разполагане на 1 мегават), Green Power например си партнира с фонд за земеделска земя. Така инвеститорът купува парцела директно от фонда, след като сключи договор с Green Power.

Законодателната "криза"

Икономическата криза е моментният проблем на слънчевия бизнес, по-дългосрочният е регулаторната среда в страната. Електроразпределителните дружества и Националната електрическа компания по принцип бавят включването на възобновяемите енергийни мощности към мрежата, защото това им струва скъпо. "Всъщност от 6 месеца трите ЕРП-та не сключват нови договори за присъединяване, с което нарушават закона", казва Велизар Киряков. Многократните сигнали от инвеститори до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не са дали резултат, казва той.

"При нас проблемът трябва да се реши на законово ниво - тук инвеститорът плаща малка част от присъединяването, а в Германия например този разход се поделя между инвеститора и електроразпределението", коментира Пламен Денчев от ДКЕВР. В момента работна група на комисията подготвя методика за по-справедливо разпределяне на "зелената надбавка" - разходите за изкупуване на по-скъпата енергия от възобновяеми източници и за тяхното включване в мрежата. А колкото по-бързо се решат регулаторните проблеми, толкова по-голям е шансът планираните проекти да се случат.