Бялото слънце на Самоводене
Корейската SDN Company изгражда двата най-големи фотоволтаични парка в България за 150 млн. евро
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В близост до Самоводене се е събрал микс от костюмирани корейци и българи в работни униформи. Развълнуваната група в случая не е привлечена от археологическото наследство на великотърновското село - селище от ранния неолит, където са се извършвали ритуали във връзка с култа към слънцето. Но слънцето пак има пръст в тази работа.
На метри от групата снегът е затрупал редици фотоволтаични панели. Замръзналата картина с нищо не подсказва, че под преспите дреме най-голямата бъдеща соларна централа в България, чиято мощност надхвърля всичко изградено до момента в сферата на слънчевата енергия у нас. Всички чакат министъра на икономиката Трайчо Трайков да пререже лентата.
Проектът е на корейската SDN Company. Строителството на парка започва през август тази година, като до момента са инсталирани около 6 MW за 20 млн. евро. През лятото на следващата година броят на панелите край Самоводене ще се е утроил, мощността им ще достигне 20 MW, снегът отдавна ще се е стопил и те ще започнат да произвеждат ток. Междувременно компанията ще разработва и втория си проект край Велико Търново в близост до Златарица с мощност от 21 MW. Инвестицията в двата проекта е на стойност 150 млн. евро, като в бъдеще компанията смята да изгради и още 20 MW фотоволтаици край Остър Камък в близост до Харманли.
Със стабилната подкрепа на корейското правителство и държавните му компании инвеститорът постигна голям шлем от рекорди, които го вкараха в медийното пространство. Най-голям фотоволтаичен проект в България... най-голяма корейска инвестиция в България... и дарение от 1 млн. лв., връчено на премиера Бойко Борисов. Икономическото министерство съвместно с корейските инвеститори ще решава за какво да бъдат изразходвани средствата. Дарението беше последвано от множество въпроси. От компанията обясниха, че в Корея възобновяемите енергийни източници обикновено се изграждат в провинциални райони и инвеститорите гледат да допринесат за обкръжаващата ги среда на принципа give and take. Политиката на социалната отговорност е и начин за компанията да налага марката си и най-вече своеобразна отплата за печалбата, която ще реализира инвеститорът от проекта. А тя не е за подценяване и проектът има почти нулеви шансове за провал.
Безоблачно
Основният въпрос е защо корейската компания е избрала да инвестира именно тук, още повече че това е първият й подобен проект в рамките на Европейския съюз. "Тук все още производството на енергия от соларни източници е нещо ново за България за разлика от страните в Западна Европа, които отдавна са развили този бизнес", обяснява Роберто Сол, президент на SDN Company за България. Инвеститорите съответно предпочитат да се насочват към страни от Източна Европа, тъй като предлагат по-добра преференциална цена на изкупуване, за да стимулират този пазар. "В България поне към момента, тя е доста висока", коментират още от компанията. За Роберто Сол новия Закон за възобновяемите енергийни източници не представлява притеснение, тъй като проекта на компанията е в достатъчно напреднала фаза (компанията вече има и окончателен договор с Националната електрическа компания за свързване с мрежата), а промените в нормативната база ще фиксират преференциалната цена на изкупуване за следващите 25 години. Изчисленията на компанията за възвращаемостта на инвестицията показват, че тя ще излезе на печалба след 10 - 15 години.
Преди да дойде в България, компанията се е постарала да получи пълна и стабилна подкрепа у дома. Съинвеститор на SDN Company е държавната Южнокорейска енергийна компания. Финансирането на проекта е осигурено на 70% със заемни средства, отпуснати от банков консорциум, ръководен от Корейската банка за развитие - най-голямата банка в Корея. Застраховането отново е дело на друга държавна компания - KSURE - основната държавна фирма в областта на търговското застраховане в Корея. "Подкрепата на корейските компании, които инвестират навън във възобновяеми енергийни източници е съзнателна държавна политика", обяснява Роберто Сол.
Много мегавати
На фона на целия хаос около проектите за производство на чиста енергия и сблъсъците на местните, а и чужди компании с институциите и операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи възниква и още един въпрос - защо някои успяват, а други не. Формулата на успеха на корейския инвеститор, обяснена от министъра на икономиката Трайчо Трайков звучи така: "Стимулираме компании, които са сериозни, допринасят с ноу-хау и имат най-голям процент местно съдържание в проекта си."
SDN Company е производител на соларни панели. За проекта си в Самоводене, корейската компания заяви, че ще използва услугите на 32 български компании, подизпълнители, доставчици и т.н. За втория проект край Златарица, който трябва да бъде завършен в края на идното лято, участие ще имат 27 местни компании. За третия проект край Остър камък в близост до Харманли пък фирмата смята да ангажира около 20 български партньори. Освен проектите за производство на енергия от слънцето представителите на компанията заявиха, че проявяват интерес и към проектите в сферата на енергийната ефективност, т.нар. умни - мрежи, търговията с емисии.
Откриването на първата фаза на корейския проект идва седмици след откриването на фотоволтаичната централа край Ихтиман на стойност 5 млн. евро, инвестирани от китайските фирми Polar Photovoltaics и Wiscom Systems. Азиатските компании успяха да осъществят плановете си преди промените в Закона за възобновяемите енергийни източници да бъдат задвижени и могат само да бъдат доволни. Оттук насетне инвеститорите, които не са успели да реализират проектите си, ще трябва да се състезават за мястото си под българското слънце, тъй като възможностите ще са ограничени.
12 коментара
Не знам кой читател на колко години е и колко си спомня, но имаше едно време, някъде 1990 - 1991, когато цените бяха смешни, но рафтовете бяха празни, за да се възползваш от тях. Затова обикаляхме по разни закъсали държавни фирми, да търсим стока. Схемата беше изпитана. Отиваш в месокомбината, мандрата или безалкохолните напитки, намираш шеф пласмента, даваш му две шишета уиски и той те пуска в склада да натовариш цял Баркас. Срещу 100$ в пликче - цяла ИФА. За повече не са стигали парите тогава, но предполагам, че за 300$ и цял влак е можело да натовариш. Даже не се интересува да си покриеш фактурата, ама и без това с тогавашните инфлационни левове можеше само да си обършеш задника.
Подобен подход, но с обратен знак, забелязвам в момента. Какво пише инвеститорът? Цитат от статията: "Инвеститорите съответно предпочитат да се насочват към страни от Източна Европа, тъй като предлагат по-добра преференциална цена на изкупуване, за да стимулират този пазар. "В България поне към момента, тя е доста висока". Единствено остава да се реши проблемът, как до високата цена ще се вредиш само ти. И отговорът е, пак цитат: ... дарение от 1 млн. лв., връчено на премиера Бойко Борисов. Икономическото министерство съвместно с корейските инвеститори ще решава за какво да бъдат изразходвани средствата".
Да ви прилича това на 2-те шишета уиски, срещу които те пускат да товарш баркаса със сирене по 2,60 инфлационни лева? Да товариш, докато не се затварят вратите повече и багажникът ще закачи габарита на тунела? Същата работа, но добре забравена!
Всичко е прекрасно, но не ми е ясно как ще се опазват тези съоръжения от набезите на рояци мургави (пък и не само мургави) братя?
Които могат да те претрепят за 2 лева в джоба ти и не ги е страх и от 20 киловолта?
До коментар [#2] от "ppopov_67":
Спцеиално за шашмата със слънчевите финтифлюшки братята роми имат морално оправдание. Едните краднат наедро - що пък другите да не чопнат на дребно в рамките на големото грабене? Нищо чудно, ако след 50 години братята роми, плячкосали слънчевия парк, бъдат обявени за славни хайдути, закрилници на сметките за ток на народа.
Защо върху плодородни земи? Тези панели не стават за ядене. В бъдеще от производството на храни ще се печели много повече отколкото от тези фотоволтаици.
До коментар [#4] от "redhot":
ДКЕР да сваля цената още на следващата сесия! Спокойно може да ореже с 50% цената, както и да намали на 10 г. срока на изкупуване. И ще види, че нито един от 50-тината хиляди кандидат-инвеститори да си замине по тая причина. Сметката им в момента излиза 5-10 пъти отгоре
До коментар [#4] от "redhot":
Чудесен казус!Чудя се защо това не се коментира по бг новините?!
наистина е грехота да се слагат панели върху това хубаво ширнало се поле, вместо да се засее с домати или картофи.
колкото и да плюехме тук бившия собственик на капитал - иво прокопиев - за амбициите му при фотоволтаиците, той поне неговите паркове ги правеше по рекултивирани земи, например бивши площадки на каолин, сгуроотвали, и т.н. само там и по покриви трябва да се слагат фотоволтаици.
Това е обир в дългосрочен план! А от новините следете само прогнозата за времето, но и там лъжат ха-ха
До коментар [#7] от "Камен":
Ами щото няма кой да ги засее тия домати и картофи, но пък има кой да построи слънчева централа. Да прав си, че не е най-добро, което може да се направи с тази земя, но поне нещо се прави вместо да пустее, както хиляди други нивя! Пък и си спомни, че България като член на ЕС е поела ангажименти да намали зависимостта си от ТЕЦове замърсяващи околната среда за сметка на ВЕЦове, ветропаркове и слънчеви панели.
@9 - е то по тази логика пред вас в градинката няма кой да засади цветя, но има кой да иска да си паркира колата, нали? това е ролята на регулациите, да определят къде и какво може и не може.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.