Топлофикация седма

През 2002 г. "Мини Перник" се разделя на "Мини открит въгледобив", придобито от фирма, свързана с Христо Ковачки, и "Топлофикация - Перник". Двете компании се явяват солидарни длъжници. Едноличният търговец обаче избира да търси парите си от държавната топлофикацията. От там възразяват, че предметът на договора е свързан по-скоро с дейността на минната компания. Следват дълги съдебни спорове. През 2005 г. Пернишкият окръжен съд отхвърля иска за несъстоятелност на топлофикацията от страна на едноличния търговец, но през юни 2006 г. Върховният касационен връща делото за ново разглеждане.

Март миналата година Венцислав Йорданов прехвърля вземането си на неизвестната фирма "Бови тур" за, забележете - 9 млн. лв. Според близки до сделката източници той е предпочел да предаде съдебната щафета на някой икономически по-могъщ. През същата година друга неизвестна компания "Стийм трейдинг" изкупува вземанията на основния доставчик на топлофикацията - "Мини открит въгледобив". Те са в размер на 33 млн. лв., натрупани през годините. Двете компании продължават делото по несъстоятелност. Междувременно тече и дело за нищожност на договора за доставка от 1998 г. Топлофикацията го губи пред Софийския апелативен съд през лятото на 2008 г. и не обжалва на по-висока инстанция. Причината за това нелогично решение е, че таксата за по-горна инстанция, която топлофикацията трябва да плати, е 2 млн. лв. Пари, които тя не може да намери, а и няма право да ползва финансова помощ от принципала Министерство на икономиката. Ако тогава 2 млн. лв. бяха намерени, дори с цената на продажба на активи, топлофикационното дружество можеше и да бъде спасено. 

На 21 април 2009 г. Пернишкият окръжен съд обявява дружеството в неплатежоспособност. Сметките на топлофикацията са запорирани, назначен е синдик, а половин година по-късно на 30 ноември е приет и оздравителен план. Според него двата основни кредитора (топлофикацията е длъжник и на други компании) капитализират вземанията си. А досегашният стопроцентов собственик държавата остава с 5%.

Кой печели

Според търговския регистър компанията "Бови тур" (70 млн. лв. вземане и вече 65% дял в топлофикацията) е собственост на Людмил Пейчев. Той притежава 70% от компанията "Порт Лом", която пък е основен акционер в "Порт Лом Тес". Последната вече се е сблъсквала с Ковачки - преди година и половина те участваха в концесията за пристанище Лом.

Вторият по големина кредитор, компанията "Стийм трейдинг" (33 млн. лв. вземане и вече 30% дял в топлофикацията), пък се свързва с Христо Ковачки. "Стийм трейдинг" изкупува вземането на "Мини открит въгледобив", част от "Консорциум Енергия МК", който обединява минните дружества на Ковачки. Според търговския регистър председателят на борда на директорите на консорциума Станислав Тасев е управител и на самата фирма кредитор - "Стийм трейдинг". Така излиза, че Ковачки ще контролира само миноритарен дял в пернишкото дружество, но според близки до компаниите му източници в неговия офис е имало възклицания от типа "Взехме и "Топлофикация - Перник".

Пет процента, ама златни

След като ръководството на компанията навремето успява да подпише безпрецедентен договор за извозване на пръст, впоследствие успява да загуби всички възможни дела и дори да се откаже от обжалване, сега принципалът в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма прави последни отчаяни опити за спасяване на топлофикацията.

През август министърът на икономиката и самото дружество сезират Върховната касационна прокуратура, която започва проверка за целесъобразността на вземането, датиращо от 1998 г. Надеждата е прокуратурата да докаже престъпно действие, което да бъде приложено като ново доказателство и повод за преразглеждане на решенията на съда. Сред запознатите със случая обаче шансът да бъде открито нещо подобно клони по-скоро към нулата.

Така министерството започва да разглежда и други варианти.

Възможност за приватизацията на дружеството също не съществува, тъй като преди години топлофикацията получава държавно гарантиран заем от Международната банка за възстановяване и развитие за модернизацията на единствения работещ към момента котел (другите 4 са затворени през това лято от екоминистерството, тъй като не изпълняват комплексните си разрешителни). Изплащането на кредита е предвидено в оздравителния план. Самото вземане на банката от 11.5 млн. лв. обаче е в списъка на неприетите. Кредиторът просто не го предявява, тъй като заемът така или иначе е държавно гарантиран. Така, ако топлофикацията и нейните нови собственици не успеят да обслужват вноските, ще трябва да плаща държавата.

След изчерпването на всички възможности все още едноличният собственик държавата предприема една последна стъпка. Дни преди гласуването на оздравителния план държавата променя устава на дружеството, намалява борда на директорите от 5 на 3 и прави персонални промени. По-същественото е, че си гласува златна акция. Така въпреки незначителните си 5% държавата ще има право на вето при гласуването на по-важните за дружеството решения. Жалбите в Пернишкия окръжен съд срещу това решение не закъсняват. Едната е на "Бови тур", другата - на синдика.

Златни, ама за кратко

В обжалването подкрепа на дружеството можеше да окаже една държавна структура - Агенцията за държавни вземания, която също се явява кредитор. Това обаче няма да бъде възможно, тъй като по време на гласуването в съда юристът на агенцията гласува за приемането на плана. Така веднъж в миналото и веднъж сега държавна структура изпуска възможност топлофикацията да не бъде загубена.