Същинският ни проблем остава електропреносният капацитет

Генералният мениджър на "Global wind power" Йордан Мераков пред в. "Капитал"

Милен Енчев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил

Йордан Мераков е генерален мениджър на датската компания Global wind power за България от половин година. Преди това в продължение на година и половина беше мениджър "Бизнес услуги" в компанията. Global wind се занимава с изпълнение на вятърни паркове, които продава на т.нар. крайни инвеститори. До момента в България тя е инсталирала общо 52 мегавата мощности – 3 вятърни централи, 2 от които бяха купени от италианската "Енел". Мераков ще е лектор на конференцията "Инвестиции във възобновяеми енергийни източници", която ще се проведе на 31 май и 1 юни.

Как оценявате намерението на държавата да контролира ВЕИ сектора чрез общ национален план за развитието му?

- По принцип е хубаво да има рамка. Трудно ми е да взема отношение обаче, защото, честно казано, не съм запознат с конкретния план, който се готви сега - твърде малко от цялата информация около него достига до инвеститорите като нас, които реално изпълняват проекти за производство на възобновяема енергия.

Правителството започна да работи по този план, след като се оказа, че пазарът се е пренаселил с такива проекти. Има ли такъв балон във вашия сектор, на вятърната енергия?

- Определено има страшно много заявки за този род проекти. Те са над 10 мегавата – нереалистично много, по простата причина, че електропреносната мрежа в страната няма как да ги поеме. В този смисъл е добре да има по-ясни и конкретни правила, за да не се стига дотук.

Дали правителството използва най-адекватните мерки за целта? Какви според вас са начините да се сведат до минимум "кухите" проекти?

- Като начало ще кажа, че се получава едно разнопосочно говорене. Първо се заговори за налагане на временен мораториум за новите ВЕИ проекти, после това се видоизмени в налагане на различен вид регулации или нови законодателни инициативи. Всичко това доведе до един малък хаос в сектора и това като последица вече много ясно се вижда – голяма част от инвеститорите, които проявяваха до неотдавна много силен интерес към България, вече са наясно с готвените сега законодателни промени и те определено ги отблъскват.

За тази опасност браншовите организации предупредиха още когато се заговори за мораториум. Наскоро обаче агенцията за инвестиции сертифицира един проект за голяма вятърна централа край Добрич, а "Енел" откри втория си парк край Шабла. Има ли наистина инвеститори, които са се отказали да работят тук?

- За уточнение, вторият парк на "Енел" беше изпълнен от нас, както и първият. Аз бих формулирал по друг начин въпроса. "Отказването" и замразяването на много голяма част от проектите са свързани с капацитета на електропреносната мрежа. Всъщност това е основният проблем. Това, което правителството направи от началото на годината досега, на практика изплаши инвеститорите, или поне голяма част от тях, но същинският проблем е в електропреносния капацитет. И там имаме голяма изоставане както от страна на НЕК, така и на електроразпределителните предприятия – говоря най-вече за Е.ОН, в чийто регион е концентриран най-вече интересът към изпълнение на вятърни проекти. Тоест в момента липсват предпоставките за присъединяване на нови централи. И ние имаме редица случаи, в които проекти само допреди половин или една година сме разглеждали като възможни и изпълними, сега се оказва, че просто няма как да бъдат присъединени към мрежата.

Разнопосочните изказвания на правителството повлияха ли върху възможностите за финансиране – сигурността на банките?

- Определено да. Като цяло то имаше негативен ефект. Когато към финансовата криза се добави и още един такъв негативен елемент, логично е да се очаква, че финансовите институции или пък инвестиционни фондове няма да се чувстват много комфортно и сигурни за подобен род инвестиции. Това, което ние имаме като наблюдение, независимо че до момента сме ползвали финансиране от датски банки, е, че има едно по-голямо недоверие и нещата сега се случват по-трудно, отколкото преди.

Както казахте, идеята за мораториум се трансформира в едни нови правила за екооценките на вятърните паркове, разписани от министерството на околната среда – повече и по-строги изисквания към тези проекти. Какъв беше ефектът от тях?

- Това, което виждаме като индикации, е, че ще има изключителни силно затягане при извършването на ОВОС (оценката за въздействие върху околната среда – бел. авт.) най-вече. Най-малкото тези проекти ще бъдат забавени, тъй като това, което ние знаем, е, че се предлага да се извършва ОВОС на всеки проект, независимо дали става въпрос за 5 или за 15 турбини. Вече ще се гледа т.нар. кумулативен ефект върху околната среда – не само ефектът на новоизграждащия се парк, но и на вече изградените около него. Определено ще има забавяне при проектите, защото процедурата по тази екооценка е изключително времеемка. От друга страна пък, проектите, които вече са получили ОВОС, защото има и такива, ще станат по-конкурентоспособни. Така че тази промяна ще има и положителен ефект, защото по този начин ще могат да се отсеят наистина качествените проекти. Това е начин само сериозните инвеститори и проекти да останат на пазара. Сериозните инвеститори освен пари биха инвестирали и време в проекта си, за да получат ОВОС. Онези, които са направени с чисто спекулативна цел, на практика няма да могат да се реализират.

Как възприемате намерението на правителството да въведе забрана за строителство на слънчеви и вятърни централи в плодородните земеделски земи (от първа до четвърта категория – законопроектът за опазване на земеделските земи в момента се обсъжда от парламента – бел. авт.)?

- Определено не сме никак щастливи от това предложение. Както вече много хора коментираха, тази мярка е най-малкото дискриминативна, защото тя засяга само ВЕИ, което е изключително странно. Тя е и в крещящ разрез с официалните декларации на правителството, че този сектор ще бъде поощряван и с официалната държавна цел, която ще се гони – 16% дял на екоенергията в микса до 2020 г. Освен това този проблем, че ще се използват твърде много плодородни площи, беше силно преувеличен. Излязоха достатъчно ясни цифри, че на практика за вятърни паркове не се използва чак такава голяма част от земеделските земи. А и ние не можем да преместим вятъра на други места, където земята е по-ниско плодородна. За добро или зло вятърният потенциал е съсредоточен в Добруджа, където пък са и най-плодородните площи. Силно се надяваме, че тази проектопоправка в закона (за опазване на земеделските земи – бел. авт.) няма да остане в този й вид и здравият разум ще надделее.

А действително ветрогенераторите не парцелират ли твърде много земеделските площи?

- В крайна сметка при изпълнението на ветрогенераторите има чисто техническо изискване за отстояние помежду им – най-малко четири пъти роторния диаметър на перката, по простата причина, че иначе диаметрите на перките ще си пречат. Това прави по 300-400 метра отстояние. Например генераторите, които ние изпълнихме за "Енел", са с диаметър 90 метра, което означава минимум 360 метра отстояние. Така че чак за такова парцелиране не виждам основание да се говори. Земеделските земи се обработват с техника, която спокойно може да заобиколи ветрогенератора.

Интервюто взе Милен Енчев