Вятър работа
Новият Закон за енергията от възобновяеми източници решава малко и създава повече нови проблеми
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако ви е трудно да следите всичко, което става около възобновяемите енергийни източници в България, не се притеснявайте. Причината не е във вас. Ситуацията около определените за стратегически приоритет проекти е вятър и мъгла, а проблемите се множат.
На първо място продължава да стои старата спирачка пред сектора - дори готови ВЕИ проекти не се присъединяват към енергийната система на страната. Регионалните екоинспекции, които дадоха разрешение на много компании да подготвят мощности в зоните по "Натура 2000", станаха доста внимателни и бавни в работата си. Имаше закани за временното замразяване на всичко, свързано с ВЕИ-тата. Последва масово пренаписване на регулациите, като към момента всички нормативни актове за сектора се доразработват. В добавка, планът за развитие на възобновяемите енергийни източници в България до 2020 г. чака одобрението на Брюксел и предстоят корекции на екологичната му оценка. Картите, които да показват рисковите зони за зелени инвестиции, все още липсват. Въпросът дали да се строят ВЕИ върху плодородните земи заседна между първо и второ четене в парламента, а Законът за енергетиката също ще бъде проправян и това най-вероятно ще доведе до промени на ниво регулации. Отказахте ли се? Има и още.
В цялата тази каша икономическото министерство написа нов проект на Закон за енергията от възобновяеми източници, чието обществено обсъждане приключи преди дни. Вместо обаче инвеститорите, еколозите и потребителите да получат отговори, предложенията повдигнаха още въпроси и несигурност. Сред плюсовете на проектозакона е, че за първи път се прави разлика между големите и малките проекти, а инвеститорите получиха гаранцията, че цената на изкупуване на екоенергията им няма да се променя. От друга страна обаче, законът предвижда доста непазарно регулиране на броя и мощността на вятърните и соларни паркове. Това ще се решава не от инвеститорите, а от операторите на мрежата и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Все още не е ясно по какви критерии ще става подборът, който ще може да започне най-рано през лятото на 2011 г. Което пък е доста късно предвид обещанието на България към ЕС от догодина да започне изпълнението на ангажиментите си като страна членка. Страната ще трябва да се отчита на всеки две години колко процента от енергията, която ползва, е чиста. Първата цел е 10.72% през 2012 г. при 8.6% сега по неофициални данни.
Забавяне по мрежата
Една от основните спорни промени в закона е свръхрегулацията при определянето на темповете на развитие на чистата енергия. НЕК и трите електроразпределителни дружества ще трябва всяка година до края на февруари да информират ДКЕВР какви мощности и къде могат да присъединят на база капацитетите на мрежата си. Регулаторът на свой ред също ще играе много по-голяма роля. Комисията ще се превърне във филтър, който избира кои проекти се реализират и кои не. На база на подадените данни от НЕК и ЕРП-тата комисията ще информира инвеститорите до края на юни към кои зони могат да се насочат. Инвеститорите ще подават заявленията си през лятото, а победителите в конкурса ще бъдат обявявани през есента. Така на практика не нуждите на икономиката, потреблението и природните дадености (ключови за възобновяемата енергия) ще определят развитието й, а капацитетът на мрежата.
"Законът не казва и какво би станало, ако операторите на мрежата откажат да подадат плановете си или заявят, че са способни да присъединят символични мощности", коментира Никола Газвов, председател на Българската фотоволтаична асоциация. От ДКЕВР заявиха, че такъв риск няма. "НЕК и операторите на електроразпределителни мрежи имат задължението в съответствие с регламентите за публично оповестяване на свободния капацитет. ДКЕВР ще осигури спазването на тези правила, каквато е европейската практика, което ще осигури пълна прозрачност при предоставяне на капацитетите за ВЕИ", обясниха от комисията.
На практика обаче критериите, по които ще се избират проектите, все още не са известни, като борбата за ползването на свободни мощности създава риск за корупция. Едно от притесненията на бранша е свързано и с идеята в комисиите, оценяващи проектите, да участват и представители на НЕК и ЕРП-тата.
Все пак
От тези сложни процедури все пак ще се спасят малките ВЕИ проекти, които са в зони в регулация (виж какво предвижда законът). Опитът най-накрая да се облекчи процесът по изграждането на малки централи е и едно от основните достойнства на проектозаконът. Досега, за да поставиш соларни панели на покрива си, трябва да преминеш през същото, както ако искаш да покриеш цяло поле с фотоволтаици, а разработващите малки проекти предприемачи се шегуват, че ти трябва придружител, за да носиш всичките 98 разрешителни, които са ти необходими.
Разлика между големите и малките проекти има и по отношение на цената, която инвеститорите ще плащат за присъединяването към електрическата мрежа на всеки един мегават. Това ще струва по 25 хил. евро на мегават за големите проекти, а за малките цената ще се определя индивидуално. Високата нова такса ще завари част от големите инвеститори, които са правили разчетите си при предишните условия, финансово неподготвени. По-малките пък ще трябва да гадаят каква ще е променлива компонента за присъединяване към мрежата и какво финансиране им е необходимо.
Основният стимул за инвеститорите да преминат през всичко това е решението преференциалната цена, на която се изкупува чистата енергия, да се фиксира за 25 години за слънчевите централи и за геотермалната енергия и за 15 години за вятърните централи и за водните централи с мощност до 10 MW. Досега тя можеше да варира с по 5% нагоре и надолу на година. Тук законът обаче е критикуван от привържениците на традиционната енергия с аргумента, че увеличава цената, която плащат потребителите в енергийно най-неефективната икономика на ЕС.
Какво следва
По законопроекта предстои доста работа за изясняването на редица въпроси и за изчистването на противоречия. Основният въпрос е как ще бъдат одобрявани проектите и дали изобщо ще се стигне до тях, ако зоните за присъединяване предлагани от НЕК и ЕРП-тата не са подходящи от климатична гледна точка. Някои от текстовете на проектозакона пък влизат в противоречие с други регламенти. Например всички централи над 30 kW ще трябва да подават данни в реално време на операторите на мрежата за произвежданата от тях енергия. Това противоречи с правилата за търговия с електрическа енергия на ДКЕВР, според които това изискване е само за централите с мощност над 1 MW.
Въпросите по проектозакона трябва не само да бъдат изчистени, но и това трябва да стане бързо. Държавата загуби достатъчно време в обмисляне и пренаписване на закони. Това отблъсна инвестициите в сфера, която е сред дългосрочните приоритети на ЕС. И която, което е по-важно, се счита за един от потенциалните двигатели на икономиката.
Какво предвижда законът
1. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще обявява ежегодно в срок до 30 юни максималните електрически мощности, които ще могат да бъдат присъединявани към преносната и разпределителната мрежа на НЕК и трите ЕРП-тата. Това ще става по зони и видове възобновяеми енергийни източници. Максималните електрически мощности ще стават ясни, след като НЕК и ЕРП-тата представят на ДКЕВР възможностите си за развиване на мрежата си.2. Проектите, които ще бъдат реализирани, ще се одобряват от комисии на ДКЕВР. Членовете на комисиите ще се назначават от председателя на регулатора, като в тях ще участват и представители на НЕК и ЕРП-тата. При подаване на документацията ще се заплаща такса от 10 хил. лева като гаранция за участие.
3. Законът предвижда облекчаване на процедурите за малките проекти, т.е. проектите до 30 kW, които са върху покриви и фасади и върху имоти в населени места, както и за проекти с обща мощност до 1 MW, които ще се изграждат от малки и средни предприятия върху покриви и фасади и върху имоти в производствени зони. Тези проекти няма да се състезават с другите за свободните мощности пред ДКЕВР и за тях се предвиждат и облекчения по Закона за устройство на територията.
4. Цената за присъединяване към мрежата, която ще се плаща от инвеститорите във ВЕИ, ще бъде 25 хил. евро на мегават инвестирана мощност. При малките ВЕИ цената ще бъде индивидуална и ще се определя на база методика на ДКЕВР, като ще включва разходите за присъединяване.
5. Цената на електрическата енергия от ВЕИ няма да се променя за срока на преференциално изкупуване. Тя ще бъде фиксирана за срок от 25 години за слънчевите централи и за геотермалната енергия и за 15 години за вятърните централи и за водните централи с мощност до 10 MW. Цената ще се определя от ДКЕВР съгласно Наредба по Закона за енергетиката.
6. Производителите на ВЕИ с мощност над 30 kW ще подават данни в реално време на оператора на мрежата за произвежданата от тях енергия и за количествата, които ще могат да произведат в следващите 24 часа.
7. Създава се Агенция по устойчиво енергийно развитие. Тя ще се явява правоприемник на Агенцията за енергийна ефективност и ще бъде отговорна за изпълнението на Националния план за развитие на ВЕИ. Ще отговаря и за гаранциите за произход на чистата енергия и ще създаде регистър на ВЕИ проектите.
9 коментара
Когато Калина, е трябвало да напише тази статия, се е озовала в ролята на македонски журналист, комуто се е наложило да пише статия на историческа тема. Ни е да пишеш небивалици както едно време - читателите са междувременно доста осведомени и ще ти се смеят, нито пък бива да подливаш вода на шефовете. Ето как се е родила тази статия, която с нищо не лъже, но и не казва цялата истина. Нещо като "Дайте да дадем!" и "Най-сетне да се направи нещо за този изстрадал народ!". А в изложената информация прозира, та чак се натрапва на очи, че законът е поръчков. Някой е искал първо да се вреди на сочните ценици (50% над германските), второ да ги закове за 25 (!) години напред, трето - зад него и потоп! От приказките за състезателен принцип при ценообразуването или намаляване на цените в унисон със световната тенденция ни следа. Също и това, че смисълът на малките мощности по покриви и стени е точно да захранва нуждите на самия собственик, а не да пътува из цялата енергомрежа, за да намаже раздутата цена.
ПС. Сгрешена е и статистиката за дела на ВЕИ в българското енергопроизводство. Още през 2007 г, преди фалита на Кремиковци и преди кризата, делът е 10,1%. Тази година се говори неофициално за 14%, с което става ясно, че бърза работа нямаме. Трябва да изчакаме 4-5 години, за да поевтинеят съоръженията, преди да продължим. Това е правилното решение.
http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explai
До коментар [#1] от "cinik":
Пич моето уважение ама не разбираш от тази работа. Тази година може да достигнем 10% защото имаше много вода и всички ВЕЦ-ове работиха яко. А догодина? А от 2013 когато ТЕЦ-овете ще трябва да си купуват квоти за ЦО2, нали се сещаш че цента им ще бъде веднага калкулирана в цената на тока, нека да видим тогава дали цената на вятъра няма да ни се види доста приемлива.
До коментар [#2] от "goodman":
Точно заради дъждовете, в съчетание с падналото потребление поради кризата и отсъствието на недоразумението Кремиковци, тази година ще сме на 14%. Много по-добре от доста други държави и това трябва да се капитализира. Технологиите напредват постоянно - колкото по-късно купуваме, толкова по-евтино. Но някой се е надървил като пръч на млада козичка, да вземе подписчето на днешните измислени цени, с валидност 25 години напред.
Докато няма Национална енергийна стратегия до 2020 и то написана компетентно, ще е пълен хаос с всякакви законопроекти, национални планове и реализацията на енергийни проекти от всякакъв тип и калибър.
До коментар [#4] от "TOSHKOFF":
Стратегията за нещо предполага, как работата първо да се свърши, второ да е в срок и трето - това да стане на най-ниска цена. Никой няма моралното право, да подписва от името на държавата каквито и да било договори за периоди като 25 години, особено при наличие на неодобрение в обществото. Да товари още 6 правителства след него му замитат говната, които той е изкендзал, взел си е рушвета и си е обрал чуковете
Що се касае до Кремиковци, има чужди интереси, има хора които бързат да се осигурят за векове и продават последния комбинат, едно от огомните престъпления на бългатската хунта. За фото-волтаичните батерии, които едва познати в България, се оказаха вредни и излъчват радиация. Това вероятно още се крие в България, където основно американски фирми са се наместили, но проблемът е факт в Западна Европа...
От много места съм чувал, че енергийната ни мрежа е доста неефективна и имаме големи загуби по пренос и разпределение.
Някой може ли да ми обясни на какво се дължи това? И ако наистина е така - защо първо не предприемем едно нейно модернизиране?
Поздрави на всички.
От много места съм чувал, че енергийната ни мрежа е доста неефективна и имаме големи загуби по пренос и разпределение...
ако наистина е така - защо първо не предприемем едно нейно модернизиране?
------------------------------------------
Айде едно по едно..загубите при пренос си идват технологично-проводниците се загряват от преминаването на ел енергията и отделят топлина.Използва се сплав с алуминий-мед основно,ако се сложи повече мед проводникът става с по-малко загуби но якостно по-слаб та се налагат повече стълбове..ако е по пресечена местност разходите скачат драстично..да,някъде имат по-голям процент мед в кабелите,но повечето държави са с жици каквито и ние имаме..Така че физически-каквито техните инсталации,такива и нашите..
Загубите при разпределението се дължат и на т.нар.роми-цигани и на някои турци,евреи и българи,те крадат енергията..Проблемът се е решавал в Германия..с едни камери!
"сфера, която ... се счита за един от потенциалните двигатели на икономиката."
да - но на германската, датската, и китайската, откъдето купуваме вятърни турбини и фотоволтаици.
те богатите страни хубаво измислиха инициативата за намаляване на въглеродни емисии, та да могат да си продават скъпите нови технологии. но ние за чий се присъединихме към нея? хайде, да речеш нямаше как, задължения към ЕС, но както казва циник, можеше да вървим по линията на най-малкото съпротивление, да изпълняваме минималните цели по години до 2020, а не да стане като с вдигането на акцизите на горивата и цигарите - ударно и предсрочно.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.