До последна капка вода

През последните години ресорните министерства, областните управители или общините са изкупили или отчуждили част от тези обекти. Но далеч не всички. "Кремиковци" е само един, но пък едър символ на нерешените генерално проблеми със собствеността.

Да строим водопровод

Ето и накратко как "Кремиковци" се е оказал ВиК инвеститор. През 1969 г. богатият комбинат получава партийна задача - да изгради водопроводи от Панчарево до София за промишлени нужди. После заводът свързал с питейна вода и съседните села. Очаквано, компанията притежава документи за собственост, твърди бивш директор в "Кремиковци".

Има и любопитен детайл. През 1994 г. София остана без вода. Версиите започваха от акция по почистване на дъното на язовира до тайно произведен и изнесен ток от околните ВЕЦ-ове. Публичното послание беше, че виновен е държавният тогава комбинат "Кремиковци", който бил източил водата, за да свръхпроизвежда стомана. "За компенсация държавата и общината устно се разбраха, че ВиК дружеството ще ползва водната инфраструктура безвъзмездно", разказва бивш мениджър на завода.

После дошла приватизацията през 1999 г., но никой не се сетил да прехвърли собствеността преди сделката. Купувачът Валентин Захариев открил, че е собственик на два много важни инфраструктурни обекта – водопроводите и електропроводите. Въпреки че била предупредена като собственик на ВиК-мрежата, Столична община предоставила на концесия на "Софийска вода" всички водопроводи на София, включително и тези, за които "Кремиковци" има документи за собственост. От 2000 г. частните собственици на комбината водили дълги разговори с общината и току-що избрания концесионер. До развръзка не се стигнало, но и никога не се стигнало до заплаха за спиране на водата.

През последните 10 години по въпроса се е събрала многотомна кореспонденция, но не се е случило абсолютно нищо. Вероятно общинарите са се плашели от сумата, която трябва да платят, и сигурния скандал около това. Никой в общината или "ВиК София" не се сетил да предложи някаква замяна тип натрупани дългове на завода срещу инфраструктурните активи.

Новата пробойна

Новите собственици на активите на фалиралото предприятие обаче явно са по-експедитивни от предишните и търсят бърза развръзка. Въпреки че още няма намерено решение до 18 септември, заканата за спирането на водата не е осъществена. Но има друга промяна. Преди "Елтрейд" охраната на фалиралия комбинат винаги е пускала инженерите на концесионера до съоръженията. От два месеца обаче обектът строго се пази от въоръжена охрана и никой не може да влиза вътре.

От "Софийска вода", макар да изглеждат в центъра на събитията, всъщност няма какво да направят. Обяснението е, че водопроводите са им предоставени от ВиК-София и общината, и те още са собственици, а концесионерът просто управлява услугата и активите.

"Ако тези активи са на "Кремиковци", става въпрос за недоразумение. Според регулацията на ВиК услугите, за да получат наем, те трябва да докажат разходи за доставка на вода и поддържане на мрежата, да се лицензират като ВиК оператор и да формират цена. Освен това, ако водата спре, това е тежко нарушение, става въпрос за общественозначими публични дейности", коментира Иван Иванов, прокурист на "Софийска вода".

Въпреки това от компанията веднага уведомили Столична община, която би трябвало да е собственик на водните активи, и призовали "Елтрейд" да не минават към крайни стъпки, а да решат въпроса по съдебен път.

Според Иванов ситуацията трябва да се реши, тъй като е деликатна и е опасен прецедент за целия ВиК сектор – всеки може да си направи частни водопроводи и да спира водата, която минава през тях.

Най-простото решение е общината или да докаже документално, че е собственик (което май изглежда невъзможно) или да се споразумее с частния собственик на активите. Оценката колко точно струват съоръженията ще е истинско предизвикателство, защото са стари и разбираемо няма аналогични пазарни сделки, но пък са ключови.

Успокоителната новина е, че спорът не засяга около 650-те хиляди клиенти на "Софийска вода", които ползват питейна вода. В това число влизат големи компании от хранителната и фармацевтичната индустрия, които произвеждат само с чиста вода.

Но безпокойството е, че 20 години поред общината може да е пасивна и да не търси решение. А това е жизненоважен казус - и за гласоподавателите, и за големите корпоративни данъкоплатци и отлагането няма да подреди тази каша от само себе си. Май е време за решения.