Малкият клуб на инвеститорите
Вложенията намаляват, но чуждестранните компании продължават да разширяват заводите си
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Най–ценните, най-милите инвеститори са тези, които създават работни места и произвеждат стоки за експорт." След тази реплика на премиера Бойко Борисов (който иначе традиционно не харесва дошлите западни компании) тук ще се опитам да видим все пак кой дойде през изминалата година и има ли компании с планове да изграждат или разширяват фабрики през тази.
Трудно изчисление
Чуждите инвестиции в България продължават да намаляват. И в това няма новина. Отговорът кои точно и с колко е по-труден. Проблемът е, че финансовите потоци отвън изпускат доста от случващите се вътре в страната вложения. Например, ако чужда компания реинвестира печалба или се финансира от банка в България. Затова пък отчита със знак минус връщане на заеми към компании майки, а с този кредит в миналото може да е изграден цял завод, който си остава в страната.Освен това от разбивката е трудно да се види къде попадат парите - колко са в производствени предприятия, колко в IT сектора. Видимо е само, че притокът на средства във финансовия сектор и недвижимите имоти съществено се е свил, докато в преработвателната промишленост ту влизат, ту излизат инвестиции.
Все пак статистиката показва тенденции. Последните данни на БНБ към края на октомври 2011 г. сочат, че преките чуждестранни инвестиции в България са намалели с още 40% спрямо година по-рано. Те са едва около 670 млн. евро и най-вероятно ще останат около тази сума до края на годината, а реално очакванията бяха за около 2 млрд. евро. След месеци вероятно ще бъдат ревизирани леко нагоре, но изглежда трудно да стигнат 1 млрд. евро.
Постигнатият резултат е малко дори спрямо тежките 2009-2010 г. По-скоро може да се равняват на случващото се по време на реформаторските години от 1998 до 2001 г. В същото време са едва 10% от отчетеното през най-добрите години на растеж от 2005 до 2008 г.
Това обаче са средствата, влезли в страната според определението за преки чуждестранни инвестиции. Картината логично се допълва от вложенията вътре, както от местни, така и от фирми с чужди собственици. Мерило за тренда тук е показателят за инвестиции в основен капитал (бруто капиталообразуване по терминологията на НСИ) от страна на частния сектор. А той, макар също да пада заради кризата, все пак за деветмесечието е около 10 млрд. лв. Тоест бизнесът продължава да инвестира, като използва натрупания през годините ресурс или заемния капитал, който може да намери вътре в страната.
Статистиката (виж карето) дава само числа. Затова проектите са видими само ако инвеститорът ги е обявил или медиите са научили за съществуването им. Част от картината беше дадена и от наградите на Българската агенция за инвестиции, раздадени през тази седмица. Тя награди пет компании в различни икономически сектори - енергетика, добивна промишленост, спортни стоки, информационни технологии и транспорт и ремонтни дейности. Оказа се, че само вложенията на кандидатите за инвеститор на годината - както чужди, така и български фирми, са направили инвестиции през 2011 г. за поне 150 млн. евро, т.е. сума над една пета от средствата, влезли в България.
"Имаше голямо разнообразие на инвестиционни проекти и при това почти във всички сектори. Това показва, че дори и в трудната 2011 г. фирмите не са се отказали от инвестициите си в България", коментира Борислав Стефанов, изпълнителен директор на БАИ.
Позитивният му прочит е разбираем. Въпреки това реалността е, че в криза няма как да има бум на нови проекти. Поглед върху кандидатствалите компании показва, че тази година има една основна тенденция. Вече присъстващите фирми са тези, които правят инвестиции. Новодошли почти няма. Такава се очертава да е и през 2012 г.
Затова пък тези, които вече са свикнали с бизнес средата и имат експортни пазари, решават да инвестират.
Ще произвеждам повече
За два по-непознати производителя от този тип, които участваха и в състезанието на БАИ, ви разказваме подробно в отделен текст (виж карето долу) - това са финландската Amer Sports, който разширява ски фабриката си в Чепеларе, и турският Teklas Holding, който изгради втори завод за авточасти от каучук.
Друг слабо познат чужд инвеститор с проект от миналата година е на италианската Guala Closures. Примерът й е сходен с този на Amer. Компанията придобива през 2010 г. дял в българско дружество (но местният партньор запазва дял) и през миналата година вече е готова с модернизираното предприятие за капачки и дозатори за алкохолни напитки в Казанлък. Вложената сума е за 11 млн. евро.
Сред инвеститорите в производство има и фирми с български собственици. "Асерел медет" например инвестира 40 млн. лв. в нова инсталация за екстракция и електролиза на мед, с която се извлича катодна мед с висока степен на чистота. Отделно добивната компания, която също взе награда от БАИ, е вложила и близо 100 млн. лв. за нова технология за транспорт на суровината от рудника до мястото за насипи.
Друг български проект, но с китайски партньор, вече е известен на всички - това е заводът за автомобили до Ловеч на "Литекс моторс". Първият етап вече е почти готов и е за над 40 млн. лв., а вторият ще е за 146 млн. лв.
Инвестиции има и извън класическото производство. Най-голямото вложение сред наградените от агенцията фирми е на EVN - България, за нова когенерационна централа на площадката на съществуващата ТЕЦ "Пловдив север". Целият проект е за около 100 млн. лв., а само през 2011 г. са вложени около 70% от тях. Но и за австрийската компания е валидно правилото "проект на вече дошъл инвеститор".
Проекти в строеж
Най-едрият производствен проект всъщност започна през миналата година и макар че ще заработи чак през 2013, добре е, че го има. Става въпрос за производителя на стъкло в региона "Тракия глас България", собственост на турската Sesecam. Компанията вече работи по разширяването на завода си за домакинско стъкло и инсталирането на втора поточна линия за плоско стъкло. Само тези два инвестиционни проекта в Търговище се оценяват на 300 млн. лв. при инвестирани вече 400 млн. лв. в периода между 2005 и 2010 г. Всъщност компанията има и инвестиционна новина от началото на миналата година, когато откри и завод за автомобилно стъкло на площадката си в Търговище.
По същата пътека тръгна и френската Montupet. Компанията за алуминиеви части за двигатели на автомобили вече вложи в производство в Русе около 70 млн. евро. В момента се строи ново хале на 10 хил. кв. метра, като се очаква то да заработи също през 2013 г. В момента частите, произведени в русенския завод, са за Audi, но има и за BMW, Dacia, докато в началото основният клиент беше Ford. При Montupet обаче има проблем - инвеститорът среща чести проблеми в борбата с държавната машина и ако те не бъдат решени, няма да е чудно, ако започне да планира изтегляне от страната.
Свой трети завод ще изгради и австрийската компания за гиспсофазерни и гипсокартонени плоскости Knauf. Третата мощност ще произвежда гипсови мазилки и лепила, а инвестицията в нея трябва да е около 32 млн. лв.
Отсега са ясни и няколко примера за нови инвеститори, които са в процес на изграждане и досега не са присъствали с производство в страната. Един от тях ви описахме преди месеци - швейцарската Reichle & De-Massari (R&M) вече закупи сграда за производственото си предприятие в България за оптични и медни компоненти за телеком сектора. Целта е фабриката да заработи през пролетта, като в нея ще са инвестирани около 15 млн. лева. Друга чужда фирма, която засега не желае да прави публична информацията по проекта си, започва да строи завод до София за стоки, които се ползват в автомобилите.
Услуги за чужбина
Извън производствените проекти другият тип инвеститори, които правят много за страната, са чуждите компании, които аутсорстват услуги към страната. Абсолютният рекордьор в тази област е Hewlett-Packard, който в центъра си за обслужване на клиенти вече има над 4000 служители, като само през миналата година са били наети около 1200 души. И още един приятен факт - средната брутна месечна заплата във фирмата надвишава 2400 лв.
Отново по линия на аутсорсинга дойде и решението на гръцкото дружество на Coca-Cola да настани част от отдела си "Човешки ресурси" в България. Управляващите не изключват възможността планът на компанията да се разрасне.
Има и един американски инвеститор, който е решил да премести целия си финансов отдел в страната през тази година, обяви представител на изпълнителната власт. Засега компанията предпочита да не обявява официално решението си вероятно защото още не е обявено на местата, където ще се съкращават служители. За България планът е да се започне с 200-300 служители, но след време броят можело да достигне и 1000.
В момента и друга американска IT компания избира къде да разположи свой нов център, като засега България е сред набелязаните 6-7 държави. Тече и наддаване коя страна от региона ще бъде предпочетена за новия завод на BASF. Точно по линия на такива състезания могат да дойдат и едни от най-качествените проекти. Стига условията в държавата да са по-добри от тези на съседите.
Засега активни действия по подобряване на средата за бизнес обаче не се предвиждат, а идеите за нови стимули към инвеститорите трупат прах във ведомства и не са поели към парламента. В комбинация с прогнозите за рецесия в Европа няма как да очакваме изненадваща върволица от чужди инвеститори. Остава успокоението, че все още не са се изпарили напълно. И въпреки че изключенията са малко, те създават нови производства, работни места и носят допълнителен експортен заряд.
Два малко известни шампиона
Финландската Amer Sports утрои производството си в Чепеларе, а турската Teklas построи втори в Кърджали през 2011 г.За три години три пъти повече продукция - така звучи резултатът от инвестицията на един от най-големите производители на спортни стоки и екипировка в света Amer Sports. Той стъпи на българския пазар в края на 2008 г., като купи активите на фабриката за ски в Чепеларе от "Пампорово ски". После инвестира около 35 млн. лв., с което утрои капацитета на българската фабрика. Сега там се произвеждат 60% от ските Atomic, продавани в глобален мащаб, както й част от ските Salomon. Фабриката е увеличила произведените ски от 250 хил. чифта на над 800 хил. чифта. "Ако през 1975 г. правехме по 5000 чифта ски на година, сега има дни, в които това е производството ни за ден", каза Кръстьо Вангелов, управител на "Амер спортс България", която получи и награда за инвеститор на 2011 г. при малките и средните предприятия на БАИ.
Приходите и служителите на фабриката пък са се удвоили за същия период съответно до 70 млн. лв. и 690 души. Миналата година компанията е инвестирала около 8 млн. лв. в модернизацията на фабриката. Така предприятието в Чепеларе вече произвежда между 15 и 20% от ските в света, което според Вангелов е и "знак, че страната има нужната инфраструктура и човешки потенциал за развитието на подобно производство с висока добавена стойност".
По думите му Amer sports избира България за своя завод заради дългогодишните си добри взаимоотношения с фабриката в Чепеларе. Те датират от 1981 г., като през годините тук са произвеждани на ишлеме ски Atomic. Сега целта на компанията е производството на 1 млн. чифта ски, която се надява да постигне в рамките на следващите една-две години според развитието на глобалната икономическа обстановка.
Традиционно добрите съседски взаимоотношения и благоприятната данъчна среда са две от причините турският Teklas Holding да открие завод за каучукови изделия за автомобилната промишленост в Кърджали. Компанията идва в България през 2006 г., като целта й е да захранва европейските автогиганти като Volkswagen и BMW със своите каучукови и пластмасови съединения за охладителната, отоплителната, спирачната и други системи на автомобила. В момента 90% от продажбите на компанията са за Европейския съюз, от които 60% са за групата на Volkswagen.
Миналата година "Теклас" е вложила около 15 млн. лв. в строежа на втори завод до първия, с което общите й инвестиции от 2006 г. досега вече са близо 40 млн. лв. Отделно в момента строи завод в Русия под ръководството на българското си поделение. Така през последните пет години приходите на завода в Кърджали се увеличават от 5 млн. евро през 2007 г. на 20 млн. евро през 2011 г., а служители нарастват от 50 на 300 души.
Допълнително "Теклас" внедрява и нова технология за производство на пластмасови тръби чрез впръскване на вода - Water Injection Technology, която прави оперативния процес в пъти по-рентабилен. "Технологията използва вода вместо газ, която, освен че е по-евтина, не се губи, т.е. може да се използва отново", поясни директорът на "Теклас България" Метин Дениз. "Освен това пластмасовите тръби са по-леки и не ръждясват както металните," допълни той. За внедряването на технологията са използвани евросредства, след което обаче компанията е закупила още няколко такива линии, тъй като очаква силен ръст на продажбите си и през 2012 г.
12 коментара
Имам чувството, че добре образованите хора с правилните специалности и знания ще имат шанс да си докарат един западен стандарт. На всички останали - жална им майка.
"Друга чужда фирма, която засега не желае да прави публична информацията по проекта си, започва да строи завод до София за стоки, които се ползват в автомобилите."
Как да разберем кой е това. Едва ли строеж на завод до София може да остана напълно незабележим.
До коментар [#1] от "dimi_z":
Трудно е да се разбере точно за кой завод става въпрос, от хилядите строящи се покрай София!!!
До [2] Vlasevmen: Ако се строяха хиляди, щяхме да сме добре, но за съжаление не са- заводите в строеж се броят на пръстите на двете ръце, и то за цяла България, а не за София. Останалото са молове и складове (но много от тях замразени).
също имам впечатление ,че не всички инвеститори желаят публичност ,живея до един модерен цех ,за който мислехме дълго време ,че е затворен ,но един ден забелязах хора ,колички с пакети ,тирове ,оказа се ,че цехът отдавна произвежда части за леки автомобили за западна европа и вътре работят поне 50 души ,нещата се развиват ,явно се търсят повече работници ,обаче такива ,които ставата за работа ,не знам младежтта ,която я лансират да учи в разни земеделски колежи ,разни мениджмънти ,европеистики и тем подобни бълвочи ,точно какво смятат да работят ,тези хора не могат да ми обяснят точно какво учат ,но държавата продължава да ги финансира ,а в това време няма нормални работници ,дори да се предлагат огромни заплати ,напр в едно малко градче се търсят трактористи и механизатори ,момчета ,със заплати над 1500 лв и няма нито един желаещ ,всички млади учат мениджмънт и европеистика и управление на селското стопанство ,точно ккаво ще управляват обаче не мога да разбера .
До коментар [#3] от "Yol":
Не си мисли в мащаба, че днешният завод представлява "крупни производствени мощности", както обичат да казват соц-носталгиците. Пример, който съм виждал с очите си: кофичките за кисело мляко за половината роден пазар се произвеждат в една-единствена стая. 2 работника обслужват 4 автомата, всеки с размер колкото по-голям домашен хладилни. Машината се спира за по 1 час на 48 часа работа.
Още един извод прозира от статията. За всичките инвестиции определящ е бил човешкият фактор. Или са притежавали фабриката, или са познавали партньора от години. Още дълги години има да наваксваме безвремието от 1990-1997, когато картите с инвестициите бяха раздадени измежду Вишеградската четворка, а ние тук жалехме по руските пазари за прокиснали консерви и арабските пазари за контрабандно оръжие.
От статията разбрах, че за т.н. инвеститори се считат вложилите 20 - 50 млн. евра. Всъщност подобна инвестиционна активност влиза в графата опипване на почвата или тестови операций на големите фирми и съвсем не означават сериозен инвеститорски интерес. За съжаление не можем да капитализираме и от присъединяването ни към евросъюза за съжаление, а бихме могли да сме доста атрактивни за големите Турски компаний. И ако намалим размера на наблюдаваните инвеститори до под 5 млн., ще изникнат всички онези, които изграждат мощности с национален капитал и които реално ще движат икономиката през следващото поколение.
Като гледам как стремително върви надолу графиката лошо ми става. От друга страна като се махнат правоъгълничетата на търговия, имоти и финанси през годините, ще се види че все сме си зле. Нито след 91 успяхме да се набутаме в привелигерованите страни, нито в бума на деситилетието. Сега за капак по некадърно управление не съм виждал и резултата е налице. За определени професии ще има хляб, но за масата заплата от 1000 евро, което е супер минимум за целия ЕС ще си остане мираж в България дълги години.
Като няма пари, тези безумни жилища, офиси, молове и т.н. ще са мъка. Поне за мен професията лихвар ще е хит поне в близките две години.
До коментар [#5] от "cinik":
Извинявай, но по общоприетите мащаби това не е завод, а някаква работилничка, която термоформова и/или печата един супер прост продукт. Ако ще броим и цехчетата за торти и баклава за сериозни инвестиции, значи много сме я закъсали.
[quote#5:"cinik"]кофичките за кисело мляко за половината роден пазар се произвеждат в една-единствена стая. 2 работника обслужват 4 автомата, всеки с размер колкото по-голям домашен хладилни[/quote]
Говориш глупости. Лично съм си карал стажа като ученик на такава "композиция" от машини в "РЕПУБЛИКА" на гара Север в София, която работи 24 часа, 365 дена. Наистина са 2 оператори на смяна + 2 редачки, и правехме май 240 000 на смяна или за 24 часа. Но силозите само побираха 12 тона гранул, а цялата композиция беше дълга около сигурно 50-60 метра. Мога и да бъркам в някоя цифра, ама стажа ми беше по време на друг строй и са минали бая години. :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.