Пет едри проблема

"Когато кризата удари през 2008 г. и всички компании замразиха инвестициите си, в Сърбия продължаваха да се строят нови фабрики. Само през последните две години там са направени или обявени поне 30 проекта на зелено. За същия период новите инвестиции в България са под 10", коментира пред "Капитал" Росен Иванов от консултантската компания Entrea Capital.

Бърз поглед на страницата на агенцията за инвестиции на Сърбия доказва стремежът им да са атрактивни на световната сцена. Държавата е разработила пакети от грантове, които всяка нова компания получава в зависимост от секторите, регионите и размера. Така например компаниите получават от 2 до 10 хил. евро за всяко ново работно място. При проекти в секторите от специален интерес държавата връща до 20% от вложените средства.

Благодарение на подобни стимули международните бизнес медии от последните две години бълват заглавия като: "Benetton ще отвори 900 работни места в Белград през 2012" или "Френската Sagem ще започне да стори фабрика в Сърбия през март". Страната дърпа дори такива компании, които имат производство в България, но решават да го разширят в Сърбия. Такъв е случаят с германската аутсорсинг компания Sitel, която в средата на годината обяви нов кол-център.

"На всеки потенциален инвеститор обясняваме нашите предимства, но накрая всички питат: "Колко даваш?" А ние не може да предложим нищо, защото законът не го позволява", коментира директорът на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов.

Така към групата, която традиционно изпреварва България в наддаването за проекти на зелено, със завиден успех влезе и държава извън ЕС - Сърбия. В тази група традиционно са страните първенци като Словакия, Полша или Чехия, както и преките конкуренти Румъния и Турция. Големината на пазара и на двете страни и бързото икономическо развитие на втората правят съревнованието на България с тях почти немислимо. Един пресен пример от последните месеци онагледява ситуацията. Производителят на гуми Nokian Tyres търсел място за завод с план за инвестиция между 100 и 500 млн. евро, разказа източник, близък до проекта. Компанията оглеждала 7-8 държави, а после свила списъка до четири, сред които и България. В момента изборът е между две страни - Турция и Сърбия. В първата им обещали нулев данък печалба в свободна зона, а във втората - някой от примамливите държавни грантове. Все неща, които България не дава.

Решение: Ако България иска да печели наддаването, трябва да създаде конкурентни на съседите си стимули

Човешкият фактор

Фотограф : Инна Павлова

Проблем: Малко специалисти в инженерните специалности и негъвкаво трудово законодателство

Нямаме история, затова в училище залагаме на точните науки. Така представител на Тайванската агенция за инвестиции и търговия обясни успехът на държавата през последните години и математиката на успеха на гиганти като HTC, Asus, Acer и т.н. България е три пъти по-малка, но затова пък няма и едно бледо подобие на местна компания в IT сектора. Затова пък има много дълга история и любимите специалности на студентите са бизнес и... филология. А нужното за XXI век IT образование е избрано само от 3% от учещите висше.

Сега сигурно разбирате защо само един световен лидер в новите технологии - НР, е отворил офис с хиляди служители. Други компании дори да имат желание за поделение с над 1000 души, има шанс да се разочароват - просто държавата е малка, още по-скромен е броят на инженерите, а групата оредява още и с условието за владеене на чужд език. Ясно е, че България няма как да се мери с Китай или Индия като брой специалисти. Нишата явно е в бутиковите услуги, където се търси висока добавена стойност. Тук основният въпрос е дали имаме такива, като отговорът е заровен в качеството на образованието и мисли ли държавата как да го повиши рязко (каквито идеи дори и да има, засега не са произнесени публично).

Тестът имаме ли потенциал за такива инвеститори върви в момента. Американски технологичен гигант до пролетта на следващата година си е дал срок да избере място за новия си европейски център, с който иска да покрие и руския пазар. Засега в списъка на оглежданите държави са България, Украйна, Полша, Румъния и Чехия. На пръв поглед изглежда, че държавите от по-западния бивш соцлагер вече са поскъпнали и основният разход за труд в България ще е по-привлекателен. Украйна стои нестабилна, а Румъния едва ли има достатъчно специалисти с руски. На този фон България изглежда конкурентна. Дали е, ще разберем напролет.

Извън състезанието за качеството на специалистите има и други спънки на пазара на труда. Например в инвеститора, за който ви разказваме, вече има внесен страх - в малкия му местен офис част от служителите се заиграват със синдикати, а и архаичният ни Кодекс на труда не работи в полза на България.

Малък успех в локалното състезание за привличане на инвеститори беше обявен от директора на Агенцията за инвестиции Борислав Стефанов. Той съобщи, че американска компания е избрала България (името засега е тайна, защото корпорацията още не е обявила промяната вътре в групата си). Концернът е търсил място за нова централа, която да обедини глобалните дейности по финанси и счетоводство. В състезанието за подслон на този бизнес са били оглеждали 7-8 държави, сред които Румъния, Сърбия, Португалия и т.н., като на финала са останали да се конкурират София и Краков. Българското предимство се оказало миксът от езици, а и вероятно вече споменатите хиляди студенти по икономика. Началото няма да е грандиозно -  ще бъдат наети около 200 - 300 души, но после можело да стигнат до 1000, обясни източник, запознат с проекта.

Извън високотехнологичните проекти на България са й нужни и заводи за т.нар. сини якички (например работници на поточни линии). Тук потенциалът е огромен, защото има над 1 милион българи, които са извън пазара на труда. Примерите за заводи на зелено засега не са много, но опитът на фабриките за стъкло на турската Sisecam и на японската Yazaki в Ямбол показват, че работна ръка има и цената на труда още е атрактивна. Остава само да дойдат инвеститори.

Решение: Реформа в образованието, която стимулира създаването на повече и по-качествени специалисти. Промени в Кодекса на труда

Инвестиции при инвестиции отиват

Фотограф : Инна Павлова

Проблем: малко успешни истории на чужди инвеститори, липса на специализация на държавата

"Освен България проучвахме и други страни в региона - Естония, Румъния, Македония. Всички те имаха потенциал за развитие. Решихме да инвестираме в България", разказва Майк Морисън, който е изпълнителен директор на британската компания за ИТ и софтуерни услуги - ISG technology. Фирмата е започнала да работи в България през 2008 г. и създава продукти за своите британски клиенти. Непрекъснато се разраства, като догодина очаква да има над 100 служители. Интересни са критериите, които са наклонили везната в полза на България преди три години: ниската цена на работно пространство и на труд и… HP. "Присъствието на инвеститор от ранга на Hewlett-Packard за нас беше решаващо. Той е магнит за инвеститори и притегателна за таланти", казва Морисън.

Реално няма пряка връзка между дейността на двете компании в България. Но връзката е косвена, принципна. Там, където влиза истински голям инвеститор, той води след себе си редица други по-малки конкуренти, доставчици, партньори. Той създава около себе си среда, благоприятна за развитието на целия сектор. Засилва интереса на потенциалната квалифицирана работна ръка към професията, лобира за общата бизнес среда и на политическо ниво.

За съжаление България не може да се похвали с много светли примери, какъвто е този с HP. Той дори изглежда като щастливо изключение на фона на развитите през последните 10-15 години традиции в някои други страни от Централна и Източна Европа. В държавите, които се качиха навреме на влака и въведоха преференции за инвеститорите още в началото на десетилетието, привличането на проекти на зелено беше вече осъзнат приоритет. Да вземем емблематичния пример със Словакия, която след 2000 г. си заслужи името Тигър на Татрите. На малката територия от 50 хил. кв. км (два пъти по-малка от България) има фабрики на световни производители като Volkswagen, Peugeot, Kia Motors, Siemens, Samsung, Whirlpool. Покрай тях са се подредили и десетки по-малки компании - производители на части или друг вид доставчици на продукти и услуги.

В края на ноември тази година страната одобри бюджет от малко под 50 млн. евро за инвестиционни стимули, който да бъде разпределен между девет компании. Всички те вече имат производство в Словакия и планират да го разширят. Сред тях са производителят на авточасти Johnson Controls, австрийската компания за метални компоненти Gallai&Wolff и др.

На фона на този успех за България изглежда трудно да се конкурира със страни като Словакия. Най-малкото ги няма първата вълна големи зелени проекти, които водят след себе си нови течения. Няма я и големината на румънския или полския пазар, които по дефиниция са атрактивни за инвеститорите. Затова пък има шанса да приложи своя си стратегия и да се появи с посланието Small and Beauty. За някои компании то е на първо място по значение.

Решение: Привличане на няколко ключови топ инвеститора във високотехнологични сектори

Тежка катастрофа с бюрокрацията

Фотограф : Инна Павлова

Проблем: Тромава и немотивирана държавна и местна администрация и съдебна система

Модерно съоръжение за десетки милиона евро не се строи заради остаряла пожарникарска наредба; голям германски инвеститор не взима дунавско пристанище на концесия, защото с абсурдни мотиви съдът го изгонва в полза на друг местен кандидат; проект за фабрика чака екоразрешително над пет години, затова строи завод в друга държава. Това са само част от историите, в които инвеститори бягат от България заради сблъсък с държавната, общинската или съдебната машина.

За общинската подкрепа е достатъчно да разкажем само препятствията на един инвеститор. Pipelife решава да строи завод в Ботевград за над 30 млн. евро. След като закупува терен, разбира, че общината няма намерение да подобри пътя до новия обект, а дори разчита инвеститорът да го оправи; "таксичката" за строително разрешително е над 1.3 млн. лв., при условие че усилията на общината струват няколко хиляди лева; затова пък веднага фактурира такса смет, нищо че завод няма, а строителните отпадъци се депонират от инвеститора по друг ред.  "След като областната дирекция за пожарна безопасност съгласува проекта, дойде на проверка районният представител на същата тази дирекция и ни предписа допълнителни мерки", разказва за друг абсурд мениджърът на проекта Алекс Хайрабедян.

Сходна е и историята, която разказва представител на друг чужд инвеститор. "В България държавните и общинските представители първо ти обещават всичко, после нищо не правят. В други страни получаваш директен отговор и дори да е отрицателен, имаш яснота."

Доказателство за влошаващата се среда идва и от последното изследване на Световната банка за инвестиционния климат Doing business. То показва, че от 2005 г. досега само по линия на строителните разрешителни ситуацията в България се влошава по всички показатели: дните за издаване на разрешително от 108 стават 120, разрешителните от 19 се увеличават на 23, а разходите се увеличават от 280.3% от БВП на човек от населението на 317%.

Истината е, че бюрокрация и тромави процедури има навсякъде, включително и в най-развитите държави. Въпросът е, че в България административните процедури не се улесняват. Вероятно и защото тъмната и дълга процедура може да накара по-нетърпеливите да зададат класическия при разговор с катаджия въпрос "какво ще правим сега".

Има и още пречки, волно или неволно създавани от чиновниците. Например законите се променят често и липсва каквато и да било сигурност. Най-пресният пример е с готвените редакции на Закона за възобновяемите енергийни източници, който беше уж окончателно прекроен преди броени месеци.

Проблемен е и сблъсъкът с всякакви държавни агенции и синхронът между тях. Консултант на голям инвеститор разказа как в един от най-големите заводи, построени на зелено, се сблъскват с данъчната машина. Въпреки че още в началото на проекта с НОИ било съгласувано в коя категория са работниците и съответно какви са минималните осигурителни прагове, те били "наградени" с акт за милиони от НАП. Нищо че друго държавно ведомство било дало ясни инструкции.

Решение: Намаляване на административните услуги, ясни процедури и срокове, създаване на електронно правителство. Спешна реформа на съдебната система.

А вие кой бяхте?

Фотограф : Инна Павлова

Проблем: Слаб маркетинг на държавата като инвестиционна дестинация

Ще сме енергиен център на Балканите, ще развиваме масов, културен и луксозен туризъм, ще сме компютърен хъб, индустриална зона, СПА дестинация, тръбопровод и газопровод на Европа. Ще изнасяме вино за целия свят и ще продаваме културата си. През последните години всеки един от тези етикети поне по веднъж е бил лепван на икономическия потенциал на България. Повече от 20 години страната не можа да намери своята идентичност на международната сцена и вместо фокусиране и целенасочено привличане на зелени проекти бизнесът и политиците се оплетоха в собственото си желание за всеядност. Към този имиджов хаос се прибавяха и дъвканите с наслада (и не без основание) заглавия в международните медии за корупция и проблеми със съдебната система в най-бедната държава на Европейския съюз. Резултатът е повече от виден: освен че изпусна големите и бързи влакове, които носеха свежи инвестиции в годините преди кризата, днес никой не асоциира малката балканска държава с "рай за инвестиции". Затова и съобщенията, че кредитният рейтинг на България е качен в момент, когато на всички други се свалят, се подминават с безразличие. Единственият маркетинг, който работеше досега, беше този от уста на уста.

По-добре късно, отколкото никога, и затова сегашните усилия на агенцията за инвестиции за създаване на имидж и неговото популяризиране са първа стъпка в правилната посока. Агенцията е подготвила стратегия, в която са посочени 6-7 приоритетни сектора, сред които са аутсорсинг и информационни технологии, машиностроене, електроника, храни и напитки и др. Вече мина първият от девет инвестиционни форума по света, на които представители на агенцията и бизнеса ще се опитват да популяризират страната.

Но като всяка първа стъпка, закъсняла с доста години, и тази е трудна. Зареден с положителни послания, усърдна подготовка и добри намерения, форумът в Лондон събра по-скоро приятели на България, отколкото маси инвеститори. От последните не липсваха представители, но бяха там, за да опипат почвата.

"Имате зловещ маркетингов проблем. Дори и да сте рай за инвеститорите, никой не го знае. Никой не ви асоциира с IT технологиите, когато става въпрос за аутсорсинг, в устата на всички са Индия, Полша, дори и Румъния, но не и България." Това самопризнание направи британски инвеститор, който от няколко години има софтуерен бизнес в България. Той самият е решил да инвестира в страната, защото е получил препоръка от свои партньори и чак тогава решил да проучи пазара. В противен случай щял и той да подмине България.

"България за съжаление има негативен или в най-добрия случай неутрален имидж като инвестиционна дестинация и са необходими комплексни, постoянни усилия за реклама, събития и маркетинг, които бавно и постепенно да променят облика на страната сред инвеститорите. За форума в Лондон например ние изпратихме директни покани до над 1000 фирми и до членовете на основни асоциации в областта на IT в Англия. Реален интерес проявиха едва 50 - 80", разказа Росен Иванов от Entrea Capital, които организираха инвестиционното представяне на страната в английската столица. "За съжаление от много места не проявиха интерес или пък ни информираха, че България не е инвестиционна дестинация, която разглеждат в момента. Други ни отговориха, че вече имат присъствие в други страни в региона и нямат интерес да се разширяват в България. Такъв вид форуми би следвало да са ежегодно събитие и да са съпроводени от цялостна кампания", добави той.

За да привлича нови проекти на зелено, сега е моментът, когато България може да се погрижи за своето популяризиране. Инвеститори и експерти споделят мнението, че на прага на очакваната нова криза много компании ще искат да преструктурират разходите си и ще изнасят производства. Стига да знаят къде.

Решение: Активен маркетинг и подобряване на инвестиционния климат в страната, което ще доведе реклама на държавата "от уста на уста"