Високата цена на евтината стока

Ще разкажа всичко

Андреас Щрауб постъпва на работа в Aldi като млад мениджър, привлечен от обещанието за интересна кариера и добри пари. Бързо след това разбира, че повечето обещания свършват там, където са публикувани. Вместо разнообразие и интересни предизвикателства той попада в машина, в която не се иска да мисли, а само да изпълнява спусканите отгоре предписания. Шрауб задава прекалено много въпроси за пасивната среда, в която е пуснат да вирее.

"Имахме различни представи за културата на работа, следвахме различни принципи. Те искаха да ме накарат да напусна. Започнаха да ме потискат, да ме унижават. Накрая си тръгнах", разказа Щрауб пред "Капитал". Още докато е бил в Aldi, младият мениджър е започнал да събира материал за своята книга. "Те не знаеха, че я готвя, до момента, в който тя излезе. Много от хората в този тип компании биха разказали, но се страхуват. Затварят си устата, защото се опасяват някой да не ги съди или да не си изгубят работата. Но след като книгата излезе, много хора се обаждат и искат да споделят."

Веригата-пионер

Aldi е компанията, която научи първо Германия, а след това и цяла Европа, да пазарува по нов начин. Тя е създадена от двамата братя Карл и Тео Албрехт през 1946 г. в германския град Есен.

Следвоенната ситуация, оскъдицата и вродената пестеливост на германците са в основата на успеха на Aldi. Семпли магазини, които приличат повече на складове, отколкото на търговски обекти, фокусиран асортимент, ниски цени и никакво разточителство. "99% от всички германци познават марката. Не защото магазините са толкова секси, не защото браншът е толкова шармантен или основателите са толкова харизматични. Братята Албрехт направиха революция в търговията и в поведението на германците в магазина", пише Андреас Щрауб в своята книга. Днес Aldi е най-голямата дискаунт верига в международен план. Със своя оборот от близо 60 млрд. евро за миналата година компанията още не може да бъде достигната от основните си конкуренти – LIDL, Netto, Penny.

Но всяко нещо си има своята цена. И за да може тя да бъде поддържана ниска, често се прибягва до нетрадиционни подходи. Понякога прекалено нетрадиционни.

Авторът на книгата за Aldi Андреас Щрауб разказва за железния контрол и дисциплина, за случаите на унижение и механизирането на един процес, в който главните изпълнители са хора, а не машини.

"Точката "Организиране на работното място", във фирменото ръководство, наречено "Aldi-библия", съставено преди десетилетия, не оставя нито един неотговорен въпрос", пише Щрауб. "Върху работната маса на мениджърите не трябва да лежи нищо друго освен календара за срещи. В горното шкафче от лявата страна се поставят дребните офисни материали; средното е за поставка за фактури и касови бележки. В дясното най-горно шкафче са седмичните отчети..."

В така наречената библия по азбучен ред са изредени и подробно описани всички възможни действия, които биха имали някаква връзка с работата на служителите в компанията. Това включва дори и вида на хората от Aldi. Те не трябва да бият на очи, трябва да се държат прибрано в поведението си и по възможност да поддържат здрави семейни отношения, предписват още от Aldi.

Манията за контрол понякога прекрачва правата на служителите. Често те са поставени под постоянно видеонаблюдение, без тяхното знание и още повече - съгласие. Бившият мениджър на Aldi разкрива практиката за шпионаж в магазините, офисите и складовете. Под следене се намират не само служителите, но и самите клиенти. А записите се пазят дълго време след това.

Всичко за цената

Логиката на свръхконтрола в търговската верига е да се съкратят разходите и да не се допускат никакви излишни харчения. В преследване на тази цел Aldi не пести инструменти. Андреас Щрауб разказва: компанията следи много точно развитието и израстването на всеки служител. Когато достигне определено високо ниво, той става прекалено скъп. На неговото място заместникът би вършил същата работа, но за два пъти по-малко пари. А докато порасне и той, може да минат години. Aldi се е специализирала и в това да съкращава служители без основателна причина. През ситото минават всички, които биха вдигнали разхода за персонал – от опитните мениджъри до майките с три деца, които не могат да работят на пълен работен ден и често се налага да взимат болнични.

Острието, с което се режат разходите, е насочено както към служителите, така и към доставчиците. "Част от системата е доставчиците да бъдат притискани. За един и същ продукт има прекалено много производители и натискът в цената е голям", коментира Щрауб пред "Капитал" и разказа следната случка: "Имаше един доставчик, който през годините растеше благодарение на Aldi. В един момент веригата намери производител, който прави същия продукт, но на по-ниска цена. Вторият започна да конкурира първия и да диктува цените. Първият постепенно загуби силата си, Aldi намали обемите си на поръчка и той не издържа. В момента е в процедура по фалит, а зад тази история се крие тежка лична драма.

Изгубеният баланс

Дискаунтърите са се превърнали в смазани машини за продажба на стоки на ниски цени след десетилетия на рутина, изпитана формула и налагане на пазара. В някои страни делът им е над 50%, а на новите пазари набират позиции с бързи темпове. Изначално идеята на евтината търговия е добра и това признава самият Андреас Щрауб: "Концепцията е добра – малко асортимент, няма излишни разходи, няма реклама. Клиентите са доволни. Но за да се постигне това, за да се държат цените ниски, се упражнява огромен натиск върху служителите и доставчиците", коментира Щрауб пред "Капитал". " За клиентите това може и да е добре, но за останалите по веригата – не. Изгубен е

балансът, а той трябва да се възвърне."

Според Щрауб форматът на дискаунт магазините ще продължи да се развива, но вече има натиск и върху тях. Темата е в общественото пространство, все повече примери излизат на повърхността. Той припомня случая отпреди няколко години, когато в германските медии гръмна скандал с шпиониране на служителите в магазините на LIDL – другата голяма верига за магазини с намаления. Ефектът беше, че компанията стана по-внимателна към служителите, отвори се към обществеността, смени концепцията си за общуване със света. "Проблемът ще се оправи, когато клиентите станат по-критични. Това няма да се случи от днес за утре, но общественият дебат вече е повдигнат", казва бившият мениджър във веригата.

След като е написал книгата си, никой от Aldi не му се е обадил. Щрауб смята, че няма и какво да му кажат, защото всичко в нея е факт и те нямат аргументи, с които да отрекат. А той работи над нова своя книга.