Държавата срещу хранителния сектор

"Това положение не може да продължи по подобен начин", каза министърът, допълвайки, че някъде по веригата има "изкривяване". Така преработвателите се оплаквали от натиск от търговските вериги, от своя страна те оказвали такъв на животновъдите, които пък искали от правителството повече субсидии.

По думите на Найденов производството на основни хранителни продукти е "обект и на националната сигурност". "Ако се случи катаклизъм, например мащабно заболяване, което наложи да се затворят границите и ние нямаме българско производство, какво правим тогава", попита риторично той.

Изолиране на КЗК

Така заради декларираната от всички загуба и "изкривяването" по веригата ще започне серия от инспекции в хранителния сектор. Премиерът Бойко Борисов е разпоредил НАП и ДАНС да проверяват финансовите потоци по веригата, плащането на данъци и работата в сивия сектор, съобщи земеделският министър. Той пък ще изиска от Агенцията по храните драконовски по думите му проверки на вноса на млечни и месни продукти.

Не е ясно обаче защо проверките са възложени точно на тези ведомства, а не на Комисията за защита на конкуренцията, която в случая е точно органът, който може и трябва да установява подобни "изкривявания". Според Петьо Славов, бивш зам.-председател на КЗК, този безпрецедентен натиск от страна на държавата всъщност може да постигне изключително лош ефект. "На практика това е опит на държавата да организира картел на цените на млечните и месните продукти, което е в грубо нарушение на правилата на свободната конкуренция. Освен всичко друго подобни мероприятия като днешното са и опит за изземване на правомощия на КЗК от страна на други държавни органи. Хубавото в случая е, че поради огромния брой участници на пазара, само мандрите са около 250, и противоречивите им интереси този опит ще се окаже неуспешен", коментира експертът.

"Днешните мерки стигат до откровена заплаха от репресии, каквато представляват масовите проверки на данъчни и ДАНС. Ако вместо това министерството на земеделието беше съсредоточило усилията си в създаването на прости и ясни правила в сектора, резултатите щяха да бъдат много по-различни", коментира и икономистът от Института за пазарна икономика Николай Вълканов.

Проблемът може би е другаде

"Ние работим 100% на светло. Ако държавата е решила, че структура като ДАНС трябва да прави проверки на хранителния сектор, ние нямаме притеснения. Друг е въпросът нужно ли е това", коментира съпредседателят на Сдружението за модерна търговия и изпълнителен директор на "Кауфланд - България" Димитър Спасов. По думите му обаче усилията трябва да се насочат в друга посока. "Би било полезно да се анализира защо преработвателите работят масово с вносни суровини - може би са по-качествени, може би са по-евтини, може би чуждите производители получават много по-високи субсидии", смята той.

Размерът на субсидиите бе посочен като проблем и от самите животновъди. "Ние получаваме едва 30% от размера на субсидиите, които взимат животновъдите в старите страни членки", отбелязва Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите. По думите му на фона на поскъпващите суровини средствата не достигат, въпреки че помощите в последните години растат. Освен равни с другите европейски страни субсидии фермерите поискаха и някои други мерки, които биха ги облекчили (виж карето).

Смесени реакции сред преработвателите

Повечето преработватели от своя страна приемат със завидно спокойствие, че ще ги проверява служба като ДАНС. Собственик на месопреработвателно предприятие, пожелал анонимност, коментира, че поскъпването на месните продукти е общоевропейска тенденция от месеци. "Калкулацията е известна - по цял свят от 100 условни долара, които плаща крайният потребител на месни продукти, само 14 отиват за фермера, всичко останало се натрупва по веригата." Той подкрепя проверките, "защото това ще извади на светло хората, които не си плащат данъците".

"Съгласен съм да има проверки, защото 90% от животновъдните ферми, които са в трета група и произвеждат неотговарящо на европейските изисквания мляко, са в сивия сектор", каза и Симеон Присадашки, собственик на млекопреработващата фирма "Жоси". По думите му субсидиите на глава животно в сектора е крайно недостатъчна. "За 2012 г. са предвидени 160 лв. на глава животно, а европейските фермери вземат по 300 евро", казва той. На друго мнение е изп. директор на Националната асоациация на млекопреработвателите Диляна Славова. "Проверки трябва да има принципно и то за всички. Не бива обаче бизнесът да бъде притискан", коментира тя.

Според председателя на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев, ако има проверки, то те трябва да са внимателни и изводите да не се правят само на база на съотношението на продажби и печалба. "Някоя компания може да има високи разходи, да изплаща заеми и така крайният й финансов резултат да намалява", казва той.

Проверка на "Капитал Daily" показа, че при най-големите месопреработвателни компании с оборот над 10 млн. лв. рентабилността на приходите (колко лева печалба се получава от 1 лв. продажби) е близо до 3%. При някои тя е дори под 1%, но други имат имат рентабилност от над 4-5%. Като цяло обаче почти няма компания в бранша, която да отчита загуба.

При всички случаи шумът около храните е опит за държавно притискане и търсене на виновник за някакви световни тенденции като международните котировки на зърното. А иначе проверки трябва да има, но за всички и не по специално разпореждане отгоре.