Неравен млечен път

"Споразуменията за цени са изпреварващ ход на търговските вериги, които искат да тушират настроенията. Жестовете, които правят, са за умилостивяване на управляващите, защото след проверките ще стане ясно, че надценката на веригите е между 15-25%", коментира собственик на млекопреработвателна компания, пожелал анонимност.

След като преди няколко дни земеделският министър Мирослав Найденов призова търговците да замразят цените на основни храни, досега три вериги са се отзовали на поканата му. Производителите обаче вече недоволстват, че замразяването ще е за тяхна сметка и те ще се принудят да работят или на загуба, или да компенсират, като увеличат цените на другите си продукти. Фиксираните цени са за най-евтините артикули, обикновено собствени марки на веригите. 

В сряда и президентът Росен Плевнелиев критикува действията на министъра. По думите му цените не могат да се свалят със споразумение с няколко вериги, а със създаване на конкурентна среда, в която ще има честно състезание между доставчици и производители. 

Мляко във веригата

"Не приемам еуфорията около цените и опитите за замразяването им, защото вярвам, че само пазарът може да регулира цените", смята и Иван Грънчаров, собственик на "Абламилк" - Луковит. Той коментира, че напоследък всички животновъди се оплакват от ниски изкупни цени на суровото мляко, но забравят, че е пазарна икономика и всеки купува, когато има сметка от това. 

Едно от оплакванията на преработвателите е липсата на достатъчно качествено сурово мляко, заради което те са принудени да внасят или да използват сухо. Животновъдите обаче имат друг проблем – цените на вносните суровини често са по-ниски от тези на българските, защото при присъединяването си към ЕС България се е съгласила субсидиите за нейните производители да бъдат значително по-ниски до 2013 г. "Има неравнопоставеност при вноса на млечни продукти, защото в други държави на ЕС субсидиите, които получават производителите, са по-високи от субсидиите, които се получават в България", каза за "Капитал Daily" Пламен Стайнов, управител на "Би.Си.Си. Хандел" – Велико Търново, производител на марката "Елена". Това според него позволява на европейски фирми да продават млечни продукти на нереално ниски цени в страната.

Компаниите не предоставят обобщени данни за пазара. Според анализ на американската InterBiz Research & Consulting, изследващ продажбите в периода 2005-2010 г., през последните 5 години вносът на млечни продукти в страната е нараснал от 26 млн. евро до 113 млн. евро със средно увеличение от над 34% годишно. Износът се е покачил с едва 10%. Вътрешното потребление на мляко и млечни продукти също се увеличава - средно с 9% на година от 255 млн. евро до 388 млн. евро по цени на едро. Въпреки това, за да се достигне средното ниво за ЕС, българите трябва да консумират 23 пъти повече сметана, 10 пъти повече прясно сирене и масло и 4-5 пъти повече мляко за пиене. 

Иван Грънчаров твърди, че продажбите им вървят нагоре, като обяснението е налагане на продукти, произведени от сурово мляко, а не от заместители. Той обаче добави, че в сектора има трудности с набавянето на суровина и затова част от преработвателите, включително "Абламилк", инвестира в разширяване на фермата. 

Страх от стагнация 

Като цяло мненията в сектора се обединяват около тенденция за стагниране на пазара. "Потреблението на млечни продуктисе сви много през последните години, но явно има още накъде да се свива", коментира Димитър Зоров. Той добави, че понижението е причинено от все по-големия брой фалирали фирми, намалението на работните места и запазването на същите нива на заплатите.

"Така кръгът се затваря", обяснява Зоров. По думите му миналата година е била трудна за сектора, а и тази няма да е по-добра. Неговата фирма донякъде е намалила зависимостта си от високите суровини, като е инвестирала в кравеферма и в земеделско стопанство, където се произвеждат и фуражи. Според Зоров всеки млекопреработвател трябва да направи избор – дали да работи с малка загуба, но да не вдига цените и да запази оборота си, или да увеличи цените и да рискува да загуби част от оборота. 

По наблюдения на Диляна Славова малките фирми в сектора се справят по-добре в кризата, защото са по-гъвкави и не толкова обременени. За разлика от тях големите са направили големи инвестиции и сега изплащат немалки кредити. Според InterBiz до 2020 г. българският пазар на млечни продукти ще има среден годишен растеж от 7% до 740 млн. евро, а значението на вноса ще достигне 40% в сравнение с 29% през 2010 г.

Спасение в износа

Някои от компаниите търсят спасение в износа на продукция заради свитото потребление в България. "Оборотите са големи, но печалбите ниски. Причина за това са занижените възможности на потребителите и натискът на търговците към производителите да свалят цените", посочи и Пламен Стайнов от "Би.Си.Си. Хандел". От компанията търсят изход в износа – за Русия, ЕС, арабските страни. С експорт се опитват да се борят и други компании, сред тях държавната "Ел Би Булгарикум", "Кодап" (марка My Day), а монтанската компания "Войнов и с-ие" отдавна продава голяма част от продуктите си в Сърбия (още тук). 

Основното място за продажба за продукцията на млекопреработвателите обаче си остава България - и на фона на свиващите се доходи на населението непазарните намеси могат да ударят още повече затрудненото им състояние заради кризата. А това може да доведе до две възможности - или евтино производство с ниско качество, или фалит. Последното води след себе си закриване на още работни места, ново намаление на доходите и още по-голямо свиване на потреблението.

Източник: Търговски регистър