Западането на "Газпром" ще промени политиката на Русия

"Газпром" подценяваше и значението на Европейския съюз, отбелязва Аслунд. През миналия септември Европейската комисия започна разследване срещу компанията за злоупотреба с монопол, ограничаване на свободния трафик на газ между страните членки и налагане на несправедливи цени чрез обвързването им с петрола. Макар че процесът вероятно ще продължи години, в крайна сметка "Газпром" ще трябва да плати солени глоби и целият й бизнес модел ще бъде поставен под риск. Компанията вече загуби редица дела срещу европейски дистрибутори като германската E.ON, италианската Eni, полската Polskie Gornictwo Naftowe i Gazownictwo и RWE Transgas, като трябваше да им върне 4.3 млрд. долара заради намаляване на цените със задна дата.

Заради тези действия Путин обвини Брюксел, че иска да прехвърли върху Русия част от разходите за субсидирането на източноевропейските членки на съюза. ЕС също така взе решение да забрани една и съща компания да е дистрибутор на газ и същевременно да е собственик на тръбопроводите, което беше определено от Кремъл като "конфискация".

Загуба на позиции

През последените години "Газпром" неизменно губи пазарен дял в Европа. След като през 2003 г. компанията доставяше 47% от природния газ в ЕС, през 2011 г. делът й спадна до 34%. Това става за сметка най-вече на норвежката Statoil и Катар, които предлагат по-ниски и гъвкави цени, съобразени с пазарните условия. "Газпром" губи пазарен дял дори в Русия, като от традиционните 85% спадна до 65% през 2012 г. На родния си пазар компанията е измествана от частната "НоваТек" и държавната "Роснефт", които активно лобират пред Кремъл да бъде премахнат монополът на "Газпром" за износ на суровината. Компанията страда и от спад на продукцията, която се понижи до 482 млрд. кубични метра през 2012 г. спрямо 519 млрд. за предишната година.

Макар анализаторите от държавната Sberbank да изчисляват, че разходите за производство на "Газпром" трябва да са около 11 млрд. долара годишно, през 2011 г. капиталовите разходи на компанията достигнаха 53 млрд. долара – двойно повече от първоначално предвидените 27 млрд. Според много анализатори поне две трети от разходите се дължат на "чиста корупция" и излишни инвестиции. Под давлението на Кремъл обаче компанията планира още по-големи инвестиции, които ще възлизат средно на 40-45 млрд. долара годишно. Освен проекти като Южен и Северен поток, чиято стойност постоянно набъбва, плановете включват разработването на залежи в Източен Сибир и изграждане на тръбопровод до Владивосток с цел износ към Китай. Русия обаче няма подписан договор с Пекин, а експертите от Sberbank изчисляват стойността на проекта на 65 млрд. долара, което е твърде скъпо, за да бъде печеливш.

За Кремъл най-големият проблем е негативният ефект върху държавните приходи. През последните години "Газпром" отговаря за между 7-11% от бюджетните приходи, като петролният сектор осигурява други 40%. Спадащите цени на енергийните ресурси вероятно ще принудят Москва да преосмисли икономическата си концепция и ще намали значението на енергийните фирми в политиката на страната, смята Аслунд.