Строежът на "Южен поток" може да започне прибързано

Ако "Южен поток" се осъществи при настоящата схема, България трябва да гарантира прилагането на европейските правила - т.е. да прекрати двустранното споразумението с "Газпром" и да предоговори параметрите в проекта. Тогава руската компания може да поиска неустойки. Ако София откаже да се съобрази с европейските изисквания, България пък ще бъде осъдена да плаща глоби. 

Септемврийски старт

По време на конференцията "Южен поток" - еволюцията на газопровода", Сиромятин заяви още, че проектната компания в България се надява да получи разрешително за строеж през септември (това трябваше да стане през юли). Дотогава трябва да са минали обществените обсъждания на ОВОС-а, които ще се проведат през юли. След това ще бъдат обявени обществени поръчки за дейностите, които ще се осъществяват в България. Според него те могат да приключат до 45 дни, т.е. строителството да започне в края на октомври или началото на ноември.

Строителството обаче би започнало не само без заключение на ЕК дали проектът "Южен поток" съответства на европейското законодателство. Едва в края на този месец или началото на следващия финансовите консултанти ще предаставят доклад за "банкируемостта" на проекта, т.е. доколко той би представлявал интерес да бъде финансиран. След това трябва да започне търсенето на финансиращи институции, процес, който ще продължи поне няколко месеца. Така може да се окаже, че строителството ще започне, без да са ясни финансовите разходи по проекта и дали той ще изпълни заложената норма на възвращаемост. 

Въпросът с цената

Самата цена за българската част от проекта "Южен поток" продължава да е разтегливо понятие. От нея ще зависи какви задължения ще трябва да поеме Българският енергиен холдинг за 15% от своето дялово участие (другите 15% идват от "Газпром", а за остатъка се търсят кредити). След удвояването на капацитета на тръбопровода - от 31 на 63 млрд. куб. метра, сумата за построяването набъбна на 3.3 млрд. евро, което означава, че БЕХ ще трябва да търси финансиране за близо 500 млн. евро. То трябва да бъде осигурено от "Газпром", навярно със заем. Неговите параметри обаче също не са ясни, а допреди няколко месеца около тях имаше доста притеснения.

Сиромятин обаче не можа да гарантира дали това ще е окончателната цена на проекта. Както е известно от опита с АЕЦ "Белене", първоначалната цена може да се увеличи с 63% само за пет години. Заместник-ръководителят на отдела за управление на проекти в "Газпром" каза за "Капитал", че евентуалната индексация естествено зависи от икономическите условия, от заетостта на заводите доставчици. "Ние имаме интерес този проект да се осъществи на минимално възможната цена", допълни той, но каза, че таван няма.

Участието на "Газпром" като съакционер в проектната компания до известна степен е гаранция за контролиране на разходите - руският газов монополист трябва да ги държи ниски, тъй като те ще се изплащат чрез транзитните такси. Ако инвестициите са прекалено големи, това може да направи газа непродаваем на западноевропейските пазари.

Проблемът обаче е, че контролираните от "Газпром" строежи обикновено многократно надвишават първоначалните прогнози. Поне в западните медии са популярни примерите на газопроводи в Русия, които странно се оскъпяват. Например  "Грязовец — Виборг", който е започнат при цена за 4.8 млн. долара за километър, а после поскъпва до 6.3 млн. Сравним газпровод - "Алтай", обаче е струвал само 1.8 млн. долара за километър, като информацията за него изчезна от корпоративния сайт на "Газпром". Това стана след публикация във Financial Times за фирмата "Стройгазмонтаж" (строителят на "Грязовец — Виборг"), собственост на Аркадий Ротенберг, бивш джудо партньор на руския президент Владимир Путин. В случая с Бургас - Александруполис пък консултантът, нает от Министерството на финансите, беше изчислил, че разходите за строежа на нефтопровода са с 475% по-високи от тези при аналогичен проект в САЩ.