ВМЗ или как с пари от приватизация правим национализация

Какво не се решава

Първо - тези пари са откраднати от нас, данъкоплатците, защото "Държавната консолидационна компания" (ДКК), от която бяха извадени, е касичката, направена за заобикаляне на Сребърния фонд. По закон постъпленията от приватизация трябва да влизат в него, но вместо това държавните дялове се прехвърлят в компанията и тя ги продава и разпределя дивидент за държавата, което йезуитски се тълкува, че не приватизация. Така в Сребърния фонд постъпват трохи, а последните останали по-големи привазационни сделки се кешират в ДКК. Накратко - парите за временно решаване на проблемите във "ВМЗ" са пари на бъдещите пенсионери.

Второ - като се платят сега заплати и евентуално се осигурят пари за материали, какво ще се случи следващия месец? От коя държавна фирма ще се извади нов заем и щом досега приходите от поръчки не са стигали за редовно плащане на заплати във ВМЗ-Сопот, как това ще промени с отпускането на няколко милиона.

Трето - как така държавата помага на търговско дружество и не поставя ли това в неравностойно положение останалите фирми? Не е справедливо и не е правилно някой да работи без заплащане, но с какво се гарантира, че без сериозни реформи служителите на ВМЗ няма пак да бъдат в същото положение и следващия месец, и по-следващия, и така до безкрай.

Постоянни проблеми

Нека да е ясно - проблемите на "ВМЗ" не са от началото на това правителство и кабинетът "Орешарски" не е открил топлата вода, като опитва да погасява протести с пари. Само преди пет месеца в последните си дни кабинетът "Борисов" не само че рефинансира (макар и с по-малка сума) ВМЗ с пари от оръжейния търговец "Кинтекс", но и изтегли 800 млн. лева заем с извънредна емисия държавни ценни книжа, за да плати на зърнопроизводителите, които заплашиха да блокират София. Действително, парите така или иначе трябваше да се възстановят от ЕС и в средата на април те бяха внесени обратно във фискалния резерв (с настояване на служебния премиер Марин Райков това да се случи по-бързо).

Сметката обаче не е толкова проста - чистата сума за субсидиите и дълга е възстановена, но държавната хазна е похарчила пари за комисиони и ще плаща лихви по емисията ДЦК. Само можем да гадаем колко по-ефективно биха могли да се използват тези пари за лихви, както и подхвърлената сума за "ВМЗ" и непрекъснатите дотации от бюджета за тютюнопроизводители, потънали стотици милиони в АЕЦ "Белене" и какво ли още не.

Решенията, които очевидно са грешни и не спасиха предишното правителство от недоволство и оставка, не носят никаква поука и се забравят за часове. А това значи само едно - всички ще падаме в една и съща яма на абсурдните икономически решения отново и отново. Както ще пропаднат и парите във ВМЗ.