Близо 20 млн. лв. за развитие на клъстерите

Идеята на бившия вицепремиер Лидия Шулева отпреди десетина години за създаване на клъстери в България явно вече е намерила благодатна почва. Това показват резултатите от процедурата за европейско финансиране на проекти за развитие на клъстерите. Общо 42 сдружения са били одобрени, още толкова са включени в резервния списък, стана ясно при публикуването на решението на управляващия орган по оперативна програма "Конкурентоспособност" в края на миналата седмица. Като цяло целта на клъстерите е както да създадат среда за партньорство между фирмите от даден сектор, така и да помогнат за осъществяването на връзка между бизнес и наука. Затова повечето от тях представляват сдружения между компании, университети, научни институти и неправителствени организации.

Одобрените кандидати ще получат общо 19.4 млн. лв. безвъзмездна помощ за проектите си. Те обхващат широк спектър дейности - от производство на мебели и туристически услуги, през алтернативни енергийни източници и рециклиране до високи и космически технологии. Именно в последната сфера са и най-мащабните проекти.

Hi-tech център

Най-големият проект е на Високотехнологичен клъстер - София. Той предвижда създаване на модерна изпитателна лаборатория, която да се използва за общите дейности на клъстера. Проектът е на стойност 3.8 млн. лв., като европейското финансиране е малко под 2 млн. лв. Клъстерът беше създаден тази пролет между 10 иновативни български фирми и СУ "Св. Климент Охридски" с цел споделяне на ресурси, оборудване, обмяна на опит и добри практики, както и организиране на стажове за студенти от технологични специалности. Сред участниците са производители на лазерна техника, медицински уреди, усилватели, роботи и т.н. Центърът, който обединението предвижда да изгради, ще се намира в индустриален парк "Божурище".

Към космоса

Високотехнологичен е проектът и на "Клъстер аерокосмически технологии, изследвания и приложения", който обединява фирми, академични институции и неправителствени организации. Сдружението ще получи близо 2 млн. лв. безвъзмездна помощ за проекта си за 3.7 млн. лв., който предвижда разработването на спътник с реални бизнес приложения. Спътникът ще може да предава изображения на всяка точка на земната повърхност. Информацията може да се използва например за откриване на огнища на пожари и предотвратяване на разрастването им, за регистриране на опасност от наводнения, в селското стопанство. Тези изображения ще могат да влязат в информационни продукти, които да се продават на бизнеса, държавни институции и т.н. Втората функция на спътника е комуникационна. Той ще може например да предлага информационни услуги за Антарктида, където вече има много бази, но няма комуникационни услуги. "В момента изследователите там чакат с месеци, за да предадат данните си, докато спътникът ще минава няколко пъти дневно и може да събира и предава информацията веднага", обясни изпълнителният директор Веселин Василев. Същият модел може да се прилага за всяка друга точка на земята. По думите му проектът ще донесе и много косвени ползи, тъй като ще позволи на български фирми и институти да участват в големи проекти по света.