Частният сектор движи иновациите в България

Любопитен факт е, че България е една от малкото държави в ЕС, в които с пари на предприятията се финансира научноизследователска и развойна дейност в университетите и бюджетните изследователски звена (основно БАН). Малко под 80% от общите разходи за иновации на бизнеса са предназначени за проекти, изпълнявани в рамките на самите предприятия. Останалите около 20% се разпределят по проекти, които се осъществяват съвместно с останалите институционални сектори, показват данните от доклада.

Липсва връзка

От изследването става ясно още, че като цяло няма съответствие между вложените финансови и човешки ресурси в научноизследователска и развойна дейност и иновационния продукт под формата на публикации, цитирания и патенти. За медицински науки например са отделени 44% от общите разходи за иновации през 2012 г., но в разработките са участвали едва 12% от общия научноразвоен персонал. Макар че в сферата на човешките потребности са регистрирани най-много патенти, направените публикации са два пъти по-малко, отколкото в областта на физиката и астрономията. Впечатление прави и изключително малкият брой завършили студенти и докторанти по медицина на фона на общото финансиране. Въпреки че биотехнологиите и екологичните храни са заявени като приоритет в България, парите, заделени за селскостопански науки през миналата година, са били едва 7% от общите средства за иновации. Изостава подкрепата и в областта на инженерните и технологичните науки, въпреки че именно на тях страната разчита за развитие на иновациите и икономически растеж.

По отношение на патентите България продължава да е дестинация на чуждестранни фирми, които защитават своите изобретения тук, и именно на тях се дължи отчетеният ръст в броя на регистрираните патенти. "Големият успех е, че въпреки липсата на стратегическа ориентация, въпреки липсата на напредък по определени мерки в публичната сфера, присъствието на страната в една общност като ЕС дава възможност на българския бизнес и академични среди да се развиват и да показват нови и по-добри резултати", коментира Руслан Стефанов. Увеличение има и в броя на научните публикации на българските учени, което се дължи на университетските преподаватели, докато публикациите на БАН намаляват през миналата година. Според Стефанов обаче това вероятно е временно и е свързано с ограниченото финансиране.

Малко добри новини

Лъч светлина идва от резултатите за участието на България в рамковата програма на Европейската комисия за наука и иновации, където по думите на Стефанов страната надскача теглото си по много показатели. България например е на 16-о място по успешни проекти спрямо броя на изследователите, претеглен през общия брой на населението, и на 5-о място по успешни проекти спрямо БВП. По съотношение на успешните проекти и разходите за научноизследователска и развойна дейност България е трета в Европа. "Това се случва въпреки колосалната липса на подкрепа от страна на правителството за развитието на българската академична наука и за успешното й представяне в Седмата рамкова програма", коментира Стефанов. Липсата на национален инструмент за съфинансиране на участието на български организации в рамковите програми на ЕК сериозно подкопава устойчивостта на тези постижения и намалява шансовете им за успех, смятат авторите на доклада.

На дъното в Европа

На общия европейски фон обаче България е на дъното по иновации. След регистрирания бърз темп на догонване за периода 2006 – 2010 г. по последни данни на ЕК за 2011 г. страната е с най-драстичен спад в годишната класация на Съюза за иновации (Innovation Union Scoreboard) и изпада на последно място. Индексът за страната, който измерва състоянието и качеството на научноизследователската и иновационната инфраструктура, иновационните дейности на фирмено равнище и постигнатият икономически ефект е намалял с цели 18.7% спрямо 2010 г. По думите на Стефанов резултатите за 2011 г. отразяват сериозния спад в качеството на образованието и на институциите, който беше отбелязан в средата и края на 90-те години на миналия век. Данните са ясен сигнал, че въпреки запазената фискална стабилност политиката на българското правителство не е решила дългосрочните проблеми в икономиката. Според авторите на доклада без промяна България е предопределена да остане на последно място по доходи в Европа.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала