България остава на дъното по иновации в ЕС

Все по-далече от Европа

До 2011 г. представянето на България се подобряваше, макар че страната не успя да излезе от групата на "скромните иноватори". След това обобщеният й иновационен индекс (виж карето) започна да намалява и от 44% от средното за ЕС ниво през 2011 г. резултатът й спадна до 33% през миналата година.

По всички показатели с изключение на дела на завършилите средно образование България се представя под средното ниво в Европа. Особено слаби са резултатите й по отношение на инвестирания рисков капитал и дела на докторантите от страни извън ЕС.

Независимо от това страната отчита добър напредък по някои показатели, по-специално по търговски марки и дизайни на общността, където се наблюдава ръст от съответно 77.4% и 56.4% за последната година. Това се дължи основно на ниската изходна база, се посочва в анализа. По-добри са резултатите и при разходите за научноизследователска и развойна дейност на бизнеса (където индексът нараства с 21.5%), износа на услуги, изискващи значителни познания и нови докторанти. Най-сериозен спад има при рисковия капитал и разходите за иновации, които не са за научноизследователска и развойна дейност (съответно 17 и 11%).

Данните показват, че българските компании продължават да инвестират все повече в научноизследователска и развойна дейност. Значителният ръст в тези разходи беше посочен като положителна тенденция и в доклада "Иновации.бг" на фондация "Приложни изследвания и комуникации" (ПИК) за 2012 г.

Защо се случва така

Според специалисти причината за слабите резултати на страната са липсата на адекватна икономическа и фискална политика в областта на иновациите след като България стана членка на ЕС. "Няма дори елементарна национална иновационна политика, а националните инструменти за финансова подкрепа за участието на български организации в европейските програми за иновации и научни изследвания чрез Фонд "Научни изследвания" и Националния иновационен фонд не работят", коментира Руслан Стефанов, ръководител група Иновации.бг към фондация ПИК. По думите му дори един бегъл преглед на историята на управление на миналите или на планираните програми на европейските фондове свързани с иновации и нови технологии е достатъчен, за да покаже, че основният въпрос при тях е не как, а кой да ги ръководи. "В резултат идеите на българското правителство за ре-индустриализация на българската икономика според последната мода в Брюксел са свързани не с технологично преструктуриране, а с ре-национализация на обезценени активи", посочи той.

По думите на Стефанов в същото време последните няколко години в България влизат десетки милиони от клинични опити, което доведе дори до увеличение на разходите за наука и иновации в частния сектор на фона на кризата. "Те можеха да бъдат поне два пъти повече, ако България се беше включила по-активно в надпреварата подобно на Полша и Чехия. За това се изисква устойчив политически ангажимент", добави той.

Големи разлики

Като цяло Европа наваксва изоставането си от САЩ и Япония в областта на иновациите, се посочва в анализа. Разликите между отделните държави в ЕС продължават да намаляват, но все още остават големи. Нещо повече, данните показват, че процесът на сближаване се е забавил през миналата година и Европа се е върнала на нивото от 2009 г.

За периода 2006 - 2013 г. средният годишен растеж на ЕС в областта на иновациите е 1.7%. Всички държави подобряват резултатите си, но водещи в иновационния ръст са Португалия, Естония и Латвия. Общото подреждане по страни се запазва сравнително стабилно с малки размествания вътре в четирите групи. Полша е единствената държава, която се е изкачила от групата на скромните иноватори в тази на средните. Шведската система за иновации запазва лидерството си в ЕС. На по-широко европейско равнище Швейцария остава на първо място (с общ индекс 0.8353 спрямо 0.7502 за Швеция и 0.1881 за България), като продължава да превъзхожда всички държави от ЕС и има най-добри резултати по 9 показателя.