Новата господарка на въздушните кули

С две думи, в началото на цифровизацията Василев явно е разчитал, че тя ще му донесе сериозен бизнес, може би с бонус  влияние в медиите - моделът при безплатните за клиентите тв доставки е такъв, че операторът взема такси от телевизиите, за да разпръсква сигнала им до всяко кътче на страната. За разлика от този при платените за абонатите доставки, за които операторите са таксувани от телевизиите, и то немалко.

Държавата чрез органите си разчиташе, че ще отчете успех пред поданиците си, осигурявайки им качествена и безплатна телевизия.

БТК пък се надяваше (с основание) да напредне на основния си пазар - мобилна и фиксирана телефония, интернет и платена телевизия, необременена от социални функции.

След като аналоговият тв сигнал беше изключен през септември миналата година, балонът скоростно се спука. При висока конкуренция между платените платформи и ниски тарифи за населението, просто никой не се отказа от тях в полза на безплатните канали. По последни проучвания проникването на платена телевизия сред населението е около 80%. Логично - падна и интересът на създателите на съдържание да го качват върху мрежата на НУРТС. Не помогнаха и високите такси, които той, разчитайки на монопола си, им поиска (по думите близки до договарянето). Така НУРТС се оказа нежизнеспособен сам - иначе нямаше, както се случи, да иска от държавата помощ под формата на директно финансиране, пари от европейските фондове, данък за него от всички домакинства и тем подобни наглости.

Епизодът с размяна на заложници

В поредния епизод от този доста любопитен трилър само преди няколко дни БТК обяви, че е поискала от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разрешение да придобие "НУРТС България" - компанията майка на "НУРТС диджитъл", който всъщност е собственик на мултиплекса. Цената засега не е обявена, нито схемата на придобиването. От самата БТК отказаха каквито и да било данни, докато сделката не получи одобрението на антимонополния орган.

Според източниците на "Капитал" обаче, макар и оформена сложно финансово, схемата е проста - след затварянето на КТБ БТК се оказа с близо 72 млн. евро, блокирани там. И сега вместо парите си получава НУРТС, но с намалени задължения. Точните параметри предстои да излязат. Като цяло обаче БТК взема нещо срещу заплахата да не получи нищо при следващите развития от КТБ. Тя отписва парите си в банката, взема НУРТС, а самият мултиплекс занулява задължението си към банката. Затова и още три дни след съобщението на БТК "НУРТС България" обяви, че е погасил изцяло дълга си към КТБ от 26.7 млн. евро, оформен когато банката купи за тази сума облигации на мултиплекса. Облигациите за общо 40 млн. евро бяха пласирани през септември 2012 и не е изненадващо, че именно КТБ е техен основен държател - парите бяха за погасяване на задължения към същата банка, дадени от нея като кредит за изграждане на цифровата мрежа. Тоест става въпрос за класическа схема на цедиране. Според източниците на "Капитал" тя е малко по-сложна (може би предстоят още прехващания), но подробности предстои да излязат. За колко всъщност БТК получава "НУРТС България" не е напълно ясно. Класически т.нар. tower бизнеси в света според експерти в сектора се продават на ниво EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизации) по 8 до 12. Според отчета на "НУРТС България" за 2013 г., изпратен до фондовата борса, той има нетна печалба от 4.1 млн. лв. и по този показател има логика цената на сделката да е на около 40 млн. лв. Колко всъщност излиза НУРТС на БТК обаче е по-сложно да се сметне - формално срещу сума от около 140 млн. лв. в КТБ тя получава активи за над 200 млн. лв., но на дружество с минимална печалба, задлъжняло с близо 26 млн. лв. (остатъкът по облигациите). В уравнението влизат и други факти.

Всъщност от оперативната си дейност то е на загуба за 2013 г. Тя обаче се трансформира в печалба, след като се вземат предвид приходи от прекратени дейности (продажбата на наземната сателитна станция "Плана сат"). В същото време, за да се оформи загубата от оперативна дейност на НУРТС, разходите за амортизации, според отчета му за 2013 г. са 21.6  млн. лв. при приходи 46.3 млн. лв. Амортизациите пък са толкова големи заради скорошните инвестиции в мрежата. Така според запознати с цялата вътрешна финансова информация на "НУРТС България" той има около 12 млн. лв. EBITDA. Умножена по 10 (средно на стойността на сделките за този тип бизнес по света), това прави 120 млн. лв. При приспадане на дълг от 80 млн. лв. (цялата облигация), излиза, че на БТК дружеството му излиза 40 млн. лв. На практика обаче стойността на сделката е малко повече, като се имат предвид прехващането на 27 млн. евро дълг на НУРТС към КТБ по същата облигация и фактът, че компанията-майка на мултиплекса има около 13 млн. евро, блокирани в КТБ. От друга страна, след прехващането на по-голямата част от дълга по облигациите, за "НУРТС България" отпадат и по-голямата част от над 4 млн. лв. годишно лихви.

За самия мажоритарен акционер и на БТК, и на КТБ Цветан Василев схемата има смисъл, защото, от една страна, слива два телекома с мултиплекса и така дава шанс на втория да оцелее, от друга - чисти баланса на БТК от трудно прибираем депозит и така го прави по-малко зависим от бъдещите сценарии за банката. Това обаче не значи, че самата БТК ще е по-малко зависима от държавата занапред.

Следващата серия

Според източници на "Капитал" БТК всъщност е взела решение да си прибере "НУРТС България" още преди повече от месец. Междувременно са провеждани преговори с други длъжници към КТБ, но без успех. Ако обаче изключим подробностите по текущата сделка, за компанията по-важни са дългосрочните ефекти от нея. Най-ключовият от тях е, че телекомът отново се оказва до голяма степен обвързан с държавата - вече той носи отговорност за безплатния цифров ефир, по разбираеми причини важен не само за политиците, а и за потребителите. И като резултат прави последваща сделка за продажбата й по-трудна. А именно това е логично да се случи - ако Василев и партньорите му от VTB не намерят по-бързо купувач за телекома, съдбата му става все по-неясна заради положението на банкера в страната.

Оттам нататък чисто икономически не е ясно дали от мултиплекса БТК може да прави някакви пари - явно ако да, то те няма да са много, и ще е необходимо солидно преструктуриране на новата придобивка. На силно свит рекламен пазар като българския, който на всичкото отгоре е и концентриран в две големи телевизии, е ясно, че никоя от останалите няма тепърва да си позволява разходи за качване на мултиплекса. Всеизвестно е и, че TV 7 всъщност вече не му плаща. Тоест от безплатното разпространение на тв сигнал през НУРТС БТК едва ли ще направи пари. От друга страна, телекомът няма абсолютно никакъв интерес да добавя платено съдържание на тази платформа, при положение че има своя платена такава - и по оптика, и по сателит. Самият факт, че БТК става оператор на безплатния ефир, а има силни интереси да развива платените си доставки на телевизия най-малкото за да поддържа ръста си на мобилния пазар чрез пакетни оферти, всъщност е малко странен. Най-малкото една и съща компания преговаря с телевизиите колко да им плаща за сателитния си пренос, а после - колко те да й плащат за ефирния. Доколкото обаче и bTV, и "Нова" имат достатъчно силни позиции на този пазар, това няма да е проблем от конкурентна точка за БТК, твърдят юристи, с които "Капитал" се допита.

След като БТК едва ли може да разчита на особени печалби по линия на безплатната телевизия на търговски принцип, остава другото перо - бизнесът с кулите, който е позната почва на БТК. На близо 800-те кули на "НУРТС България" всъщност са поставени части от инфраструктурата на трите мобилни оператора (БТК, "Мобилтел" и "Глобул"), за което те си плащат. Това всъщност е единствената форма на споделяне на мрежи между телекомите, налична досега. Приходите от т.нар. колокация на "НУРТС България" са малко над 28% от общите. За покачване на таксите от страна на БТК занапред няма как да се говори, при и без това тежка регулация от страна на КРС. Принципно е възможно тази мрежа да бъде предложена на някой от новонавлизащите оператори (по-вероятно "Булсатком") - той ще спести разход (една кула е до 60 хил. евро), а БТК ще увеличи приходите си. Дали обаче това ще се случи реално - не е ясно. В уравнението тук влиза и "Фърст диджитъл" - мултиплексът, разпространяващ само БНТ. Той няма собствена мрежа и плаща за използването на тази на НУРТС, вземайки пари от държавната телевизия. Въпросът с финансирането на тази обществена медия е отделен, но очевидно и той е фактор за бъдещето на това крило от дейността на БТК.

Интересен е и въпросът каква ще е съдбата на "Плана сат" - наземната сателитна станция, продадена от "НУРТС" също на фирми, свързани с Василев. Тя не влиза в настоящата сделка с БТК, а би била ценна придобивка за компанията - цялото оборудване на БТК за прием на сателитен сигнал за търговската му тв доставка е качено на "Плана сат", за което пък телекомът плаща наем. Отделно, дружеството - собственик на станцията, е играч на пазара на доставка на едро на тв канали, и то според запознати - с много добра технология. Тоест чисто пазарно за БТК щеше да е добре да си получи обратно и тази фирма.

И накрая - режисьорът

Държавата в ролята на режисьор на целия сериал (нали именно тя организира цифровизацията) сега поне може да си отдъхне, защото има компания, готова да продължи да разпространява безплатно някой и друг канал за социално слабите. И поне от политическа гледна точка няма да има негативи. Иначе - ясно е, че като очаквани ефекти цифровизацията е пълен провал - нито има конкуренция в ефира, нито много безплатни телевизии, нито промяна в съдържанието или повече такова. Прибирането на НУРТС под крилото на БТК просто ознаменува този провал.

Междувременно обаче на 24 септември в Люксембург е делото на ЕК срещу държавата заради цифровизацията. Там държавата най-вероятно ще бъде глобена, но интересно е какво друго ще постанови съдът. Ако това е отнемане на лицензите на мултиплексите, "НУРТС" ще трябва да съди държавата, за да си получи като компенсация инвестициите (над 150 млн. евро). Големият цирк ще е, ако пък България бъде задължена да освободи честоти за работа на още един мултиплекс ("Булсатком" има лиценз за това). Сателитният доставчик, освен че стартира два мащабни проекта за собствена мобилна мрежа и спътник, нагърбвайки се с над 200 млн. евро заеми за това, ще е в доста неприятна ситуация.

Що се отнася до потребителите - те не печелят нищо от всички тези движения в ефира. За тях си остава ползата от сравнително евтините тв доставки, които и без това си ги имаше.

Източник: капитал Преглед на оригинала