Работещите централи на биомаса са под десет
Въпреки големия интерес реализацията на такива проекти е ниска
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Производството на енергия от биомаса направи рязък скок през последната година. Това сочат данните, публикувани на сайта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), според които за първите девет месеца на 2014 г. произведената електроенергия се е увеличила с 849.53%. Какво обаче стои зад това стряскащо на пръв поглед число. Проверка на "Капитал Daily" в регистрите на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) показва, че работещите централи на биомаса са девет с обща инсталирана мощност от 13.5 мегавата. По-голямата част от тях реално са въведени в експлоатация през 2013 г., две през тази година и само една през 2012 г.
Според регистрите най-старата централа за производство на ток от биомаса е влязла в експлоатация през 2007 г. Тя се намира в Лясковец с инсталирана мощност от 0.285 мегавата. Тя обаче няма издадени гаранции за произход за произведена енергията за тази година, което означава, че централата най-вероятно не е работила.Друга централа, която е изградена, но не работи, е проектът на "Грийн форест проджект" в Етрополе за централа от 5 мегава. Тя беше пусната през 2012 г., но работи само няколко месеца. Причината беше, че избраната от дружеството технология за термична газификация не е от най-екологичните и произвежда прекалено много катрани.
Кои са работещите централи
Най-голямата централа от работещите в момента отново е на "Грийн форест проджект", която е близка до "Белла България". Тя се намира в пловдивското село Костиево и е с мощност от 4.99 мегавата. Според регистъра на АУЕР тя е пусната в експлоатация през август 2013 г.
Централата се намира до месопреработвателното предприятие на "Белла" и освен електроенергия произвежда и топлоенергия за нуждите на предприятието. Според публикации в пресата "Грийн форест" имат изградена централа и край село Съединение, Пловдивско, за 1487 киловата, която е пусната в експлоатация през май тази година. В нея се произвежда електроенергия от царевичен силаж, който е с най-висока енергийна стойност за производството на биогаз чрез технологията анаеробна ферментация. През юни 2014 г. започна да работи и централата на "Биона газ" край Пловдив, която е с капацитет от 1.5 мегавата, за която "Капитал Daily" писа. В нея ще се използва оборски тор от близката кравеферма и царевичен силаж.
Друга работеща централа е край Балчик. Тя е с мощност от 0.999 мегавата и е пусната в експлоатация през 2013 г. В нея също се изгаря царевичен силаж. В Суходол пък има изградена инсталация, собственост на Столичната община, която е с мощност от 0.8 мегавата и използва сметищния газ от депото за отпадъци. Една от централите край Пазарджик за 0.495 мегавата пък е изградена към оранжериите на дружеството и използва отпадъка, който се произвежда от тях.
Малки, но работещи
Според специалисти в бранша изграждането на толкова малки по обем съоръжения специално за анаеробна ферментация не е случайно заради големите количества биомаса, които са нужни за производствения процес. Така за 100 киловатова централа са нужни 5 тона царевичен силаж дневно. Ако съоръжението използва оборски тор, сметките се увеличават, тъй като тази биомаса е с 10 пъти по-ниска енергоефективност от царевичния силаж, който е най-калоричната суровина за производството на електроенергия. Централи, използващи термичната газификация, пък са по-ефективни и при тях се изграждат по-големи мощности. През март следващата година например предстои завършването на 4-мегаватова централа на ЧЕЗ край Смолян.
Голям интерес, ниска реализация
Въпреки големия интерес към изграждането на централи на биомаса реализацията на такива проекти е много ниска. Според Пламен Тсилков, търговски представител на фирма МТ-energie, която се занимава с изграждането на подобни централи, основният интерес в момента е от страна на по-малки фермери. Причината е, че заради европейските изисквания животновъдите вече не могат да изхвърлят оборския тор, защото от него се отделя метан, който замърсява въздуха. Така една от възможностите е той да се оползотворява за производството на електроенергия. "Фермерите обаче имат нереалистични очаквания към инвестицията, което ги кара да се отдръпнат." Причината е, че една централа от 100 киловата например струва около 500-600 хил. евро, обясни Тсилков. Освен това по думите му малките централи се оскъпяват заради автоматизацията, която изискват. Подобен е опитът и на "Еко-рай енерджи", която също се занимава с проектирането и изграждането на биогаз инсталации. Оттам коментираха, че има интерес от страна на фермери, но до изграждане на такива проекти се стига много трудно.
21 коментара
Истинските фермери пари за фураж нямат, та централи ще строят. Имаш 10 крави и к'во, централа ли ще строиш, за да им използваш фекалиите?
Тая работа е за големи ферми, с много животни, със собствена земя за производтсвото на фураж, та така да затвори цикъла и да има сметка от цялата работа. А наш'то прилича на ма'аленска раздумка - имам крава, искам и ток да ми произвежда... Да, ма няма как, бедни сме, малки сме и сме разпокъсани. Интерес имат енергийните далавераджии, да прилапат някой и друг милион от някоя европейска програма...
Хахаха, хайде на поредния балон! Ало, Капитал, вземете се в ръце, след балона фотоволтаици, дали българина може да понесе още един. Сегашния балон е с цена от около 400 лв./Мвтч, така, че колкото по-малко толкова по-добре за сега, ако ги оставят без преференции, което е нормално, след като сме постигнали изискваните проценти на енергия от ВЕИ, то тогава се вижда кой и за какво ще строи, за момента са хора, желаещи бърза и сигурна печалба от държавата, надявам се да се промени.
"Друга работеща централа е край Балчик. Тя е с мощност от 0.999 мегавата и е пусната в експлоатация през 2013 г. В нея също се изгаря царевичен силаж."
При анаеробната ферментация силажът не се изгаря. Бактерии във ферментаторите произвеждат от него биогаз със съдържание на метан 45-70%. Биогазът се подава обикновено към газов бутален двигател, който задвижва генератор за производство на електроенергия. Отпадната топлина може да се използва за отопление/охлаждане.
А изискваните проценти за енергия от ВЕИ не са достигнати, ако коректно се отчитат съответните стойности, само че това ще го установим при следващата наказателна процедура, ако не се усетим навреме.
В Смолян централа няма да има поради неизрядна строителна документация, екологични проблеми и социално напрежение.
До коментар [#4] от "okk04315801":
Обявиха ли спиране на проекта вече?
Всъщност там няма да се гори биогаз/тор, а трици, костилки и други отпадъци.
Ще горят само дърва, то отпадъци няма, всички трици се употребяват за производство на пелети. Екологичен ефект има, но е отрицателен.
До коментар [#4] от "okk04315801":
Прощавайте, стана ми интересно - за какви екопроблеми и социално напрежение става дума?
Ако има някъде в интернет описание на казуса - дайте направо линк, моля?
До коментар [#3] от "kamenvasilev":
Всъщност според Евростат сме стигнали процента още 2012:
http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=
До коментар [#7] от "йотата":
http://www.kmeta.bg/ustovo-blokira-pytq-zaradi-str
Тази край Балчик предполагам е албенската, нали уж щеше да ползва метана от пречиствателната станция?
Зоров (Пършевица) също има до краварниците, Атанасов Груп пуснаха една в началото на лятото, край Цалапица пуснаха една, в с. Окоп има една малка, тя е на някакъв ентусиаст. Още една има до Попово.
Интересно, че според доклада на ЕСО от 2012 има 23 мегавата биоцентрали. Принципно идеята е метана, който така или иначе се отделя от оборския тор, да се използва за генерация на ток и топлина. Само че тука, както винаги, идеята се изврати, и веднага подпукаха царевичаците.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.