Димитър Зоров: Не съм оптимист за бъдещето на животновъдството

Какво се случва със суровото мляко в Европейския съюз, което е било предвидено за руския пазар?

- За него също се търси реализация. Колегите животновъди се оплакват, че заради предлагането на мляко на ниски цени от Унгария например са принудени да свалят цената на суровото мляко и в България. Не коментирам какво е качеството на вносното мляко, но това сваляне на цени ще е катастрофално за животновъдството ни. Фуражите, които формират основната част от себестойността на суровото мляко, във всички държави се купуват на световни цени. Но по-високите субсидии в другите държави от ЕС прави животновъдите в тях по-конкурентни и им дава възможност да оферират по-ниските цени на суровото мляко. Към настоящия момент цената, на която българските животновъди продават литър мляко, е много близка и почти равна на себестойността. Това не е цена, от която фермите могат да печелят и да си плащат кредитите.

Какви инвестиции са направили българските фирми, които продават на руския пазар?

- Не са правени специални инвестиции. Руският пазар с нищо не е по-различен от европейския пазар. Контролът е един и същ, фирмите спазват стриктно изискванията независимо къде продават. Еднократна мисия от руски проверяващи пристига в България, сертифицира фирмите, които желаят да изнасят за Русия, и оттук нататък те се договарят с търговците. Някои от компаниите бяха напечатали етикети специално за руския пазар, които няма да могат да използват, но от тези разходи не можеш да фалираш. Можеш да фалираш от липса на пазари.

Какви са сега стратегиите на българските фирми, които са имали някакви договорености за руския пазар?

- Колкото и незначителен да е износът ни за Русия, това е износ. С налагането на ембаргото тези продукти останаха в България на склад. Хубавото е, че повечето от тях са бели сирена и могат да се разфасоват за нашия пазар. Тези пълни складове обаче водят до свиване на текущото производство, а това означава сътресения в животновъдството, защото мандрите намаляват изкупуването на суровото мляко. Западните млекопреработващи фирми работят лесно с мултинационалните търговски вериги, докато на българския производител му трябва доста повече време, за да започне да продава в една търговска верига в Германия например, независимо че продуктът му е интересен и като цена, и като качество. Освен това практиката е във верига зад граница да се влиза чрез местни търговци. Дори в Румъния предпочитат да работят чрез посредник с българските предприятия. Впрочем в Румъния също е намаляла реализацията на български млечни продукти, защото европейските производители заливат и румънския пазар. Истината е, че натискът се чувства на всички пазари. Всички производители в евросъюза търсят пазари извън Русия – в Европа и в трети страни.

Какви са възможните решения?

- Българските фирми от бранша се чувстват като човек с 90% изгаряния. Чудотворно лекарство обаче няма. Нашата асоциация е дала няколко предложения до Европейската комисия чрез служебния ексминистър на земеделието Васил Грудев. Става въпрос за отпускане на експортна субсидия за български млечни продукти, произведени по БДС. Идеята е да подкрепим не само оцеляването на млекопреработватели, които залагат на качествени продукти, но и животновъдите. Защото, както е известно, продуктите по БДС са произведени изцяло с българско мляко, което не може да се замества с алтернативни растителни или други мазнини. Мисля, че предложението ни е достатъчно отговорно и реализируемо. То е подкрепено и от животновъдите. Експортните субсидии за трети страни са познат и работещ в ЕС механизъм. С такава експортна субсидия Унгария например ни взе пазарите на кашкавал в Близкия изток, преди България да стане член на ЕС и да има право също да се възползва от субсидията.

Какъв е трендът при потреблението на млечни продукти на българския пазар?

- През последните няколко години потреблението се задържа.

Какви са прогнозите ви за развитие на бранша?

- Много скептични. Не бива да забравяме и болестта син език, която се струпа върху овцевъдството. Това е един силно експортно ориентиран сектор, при който имаме тотална щета. В същото време субсидиите за животновъдите се бавят, защото няма пари в бюджета. Те са предвидени в очакваната актуализация на бюджета, а трябваше да бъдат изплатени още на 16 октомври според договореностите с бранша. Животновъдите са достатъчно търпеливи и чакат, но чакането се изчака. Не става въпрос за изнудване, а просто за оцеляване. Имаше споразумение от ноември 2013 г. между животновъдите и държавата в лицето на тогавашните министри на земеделието и на финансите за стабилизиране на сектора. Споразумението беше с конкретни мерки и срокове, но част от тях не бяха изпълнени. Дългогодишните проблеми в животновъдния бранш, съчетани с последиците от руското ембарго и с ниската платежоспособност на българина, определят скептичното ми отношение за бъдещето на сектора. 

Какво ще искате от новото правителство?

- Чудим се какво да искаме. Като договаряме нещо, то не се изпълнява. Хората са обезверени. Ще искаме гаранции за оцеляване на сектора.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България Фотограф : Георги Кожухаров