КЗК иска още права
Регулаторът предлага затвор при картел, проучване при покупки на дружества от физически лица и тежест над законотворчеството
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Три законодателни промени, които да позволят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да работи по-добре, предлага ръководството й. Първата е затвор за собственици и мениджъри при доказан картел. Втората е да спре практиката физически лица да купуват фирми, с което заобикалят детайлната проверка на регулатора. Третата е авторите на закони да са задължени да се съобразяват с мнението на КЗК.
Какво иска комисията
За пореден път от 2009 г. насам председателят на антимонополния регулатор Петко Николов настоява да бъде въведена наказателна отговорност за собствениците и управителите на фирми, доказано участвали в картел. Такава отговорност съществува в 19 страни членки, включително във Франция, Германия, Австрия и Великобритания, и ще изиграе солидна роля като мярка за превенция на участието в забранени споразумения, изтъкна Петко Николов.
Другото предложение е КЗК да може да разследва детайлно и по същество покупката на големи компании от физически лица. През тази година е имало 43 искания за концентрация, като в 23 от случаите КЗК не се е произнесла, тъй като купувачът не е бил фирма, независимо дали от съответния сектор или не, а физическо лице и така сделката не попада в обхвата на закона. В този случай по закон се приема, че купувачът няма как да има солидни интереси на пазара независимо от купуваното дружество, и КЗК не се занимава със случая. Това е вратичката в закона, която позволява големите компании да избегнат детайлното разследване на пазара, на който оперират, и да разкрият подробности по сделката. Те използват физически лица за бърза покупка, а едва след това (евентуално) искат концентрация. По този начин бяха купени от физически лица и след това препродадени на действителните си собственици например един от най-големите лекарствени дистрибутори – "Хигия", и една от големите фирми за търговия с метални изделия - "Металснаб". Цигареният холдинг "Булгартабак" пък през поредица от офшорки, финиширащи в Дубай, стана собственост на неназовано физическо лице. "Дали покупките са от физически лица не е от водещо значение. Ако срещнем проблем с неясен произход на капитала, съобщаваме на държавата. Такава ни е практиката", коментира Дарин Станков, дирекция "Антитръст и концентрации", но не пожела да коментира при кои случаи са изразили съмнения и дали са уведомили прокуратурата за това.Следващата промяна, за която КЗК настоява, е да се задължат със специален текст законодателните органи да се консултират с комисията за съответствие с правилата на конкуренцията. В момента законодателните органи избягват да сезират комисията предварително за готвеното законодателство, в 50% от случаите тя се самосезира - когато законът или нормативната уредба вече са обнародвани. Различните ведомства спазват едва 35% от препоръките й за привеждане на текстовете в съответствие. Петко Николов коментира, че сега няма никакво задължение ведомствата да спазват решенията на КЗК и това би могло да се промени с въвеждане на административна санкция.
Един удар годишно
През изминалата година антимонополният регулатор е наложил санкции за общо 35 млн. лв., като 30 млн. лв. от тях са за злоупотреба с господстващо положение и картели, а 5 млн. лв. – за нелоялна конкуренция и подвеждаща реклама.
През тази година най-голяма е глобата за злоупотреба с господстващо положение на "Булгаргаз" – 28.8 млн. лв. КЗК има проблем, тъй като влизането на експертите й във фирмите за събиране на доказателства за непозволени споразумения става с разрешение от съда, но винаги проверяваните се оказват предупредени предварително и могат да укрият доказателства. Така се получило при разследването й на работата на трите електроразпределителни дружества. Към тях КЗК предяви твърдения за злоупотреби. В момента е получило 500 страници опровержения и ги обработва. Преди да им наложи санкции, вероятно в средата на февруари, антимонополният регулатор ще се консултира по казусите с Европейската комисия и едва след това ще вземе решение."След секторния анализ през 2011 г. периодично правим анализ на медийния пазар и разпространителските фирми. Там процесът на концентрация е нестихващ, но не се открояват значими проблеми. Нямам данни за наличието на господстващо положение, по-скоро има слаби звена на отчетност. Най-неясни са звената по дистрибуцията на едро и на дребно на печатни издания. Не откриваме проблеми за медийната собственост. КЗК не е в състояние да констатира проблеми със собствеността", коментира Дарин Станков.
1 коментар
"КЗК и ВАС мислят еднакво". От 393 решения на КЗК, 322 решения оставени в сила. Останалите 71 решения, които се явяват 20 % отменени, не ги броим. И това ако е еднакво мислене с 20 % разлика, наздраве му кажи, нали г-жо Попова.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.