Антони Христов, аниматор в Pixar: Правим филми, които сe превръщат в тенденция
Опитваме да не следваме тенденции, а да правим филми, които да сe превръщат в тенденция, разказва аниматорът
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Проблемът на европейската култура е, че й липсва пазарна конкуренция.
Антони Христов е роден в София през юли 1961 г. Учи в Националната художествена академия. Емигрира в САЩ през 1981 г., месец преди да завърши. От 1988 г. до 1991 г. работи като аниматор в Walt Disney. Впоследствие кариерата му преминава през големите филмови анимационни студия на Universal и Warner Bros. През март 2000 г. постъпва в Pixar. Той е арт директор в хитови анимации като Wall-E, "Търсенето на Немо" и много други. В момента е лектор в Художествената академия в Сан Франциско. Христов ще бъде един от лекторите на международния форум за иновации Innovation Explorer Bulgaria на 25 февруари, организиран от "Капитал" и "Иновейшън стартър бокс".
Какъв е пътят на успешния аниматор, за да достигне до разработката на филми като Wall-E, Cars, Finding Nemo, The Incredibles и др.?
- Според мен няма един път или един начин, просто всеки си намира пътя в живота или професията както всички останали. И стига до пари и бюджети също. Парите са време, а за да се развие една история и за да се елиминират погрешните посоки, е нужно време. Идеите трябва да узреят и това става отново с теста на времето. Често правилният път е дори да продължаваш да се връщаш към една идея например.
Каква е разликата да работиш за Disney и за Pixar? Disney придоби Pixar, но последното запази сравнителна независимост като студио?
- Аз съм в Pixar вече 15 години, така че нямам база за реалистично сравнение.
Кои са съвременните предизвикателства, пред които са изправени аниматорите, за да направят наистина добра анимация?
- Всичко опира до историята, която всеки филм се опитва да разкаже. Предизвикателствата са вечни - да се разкаже интересна история, която хората искат да видят, и да е разказана по начин, който е различен и оригинален.
4 коментара
"С изключение на Англия, в по-голямата част от ЕС културата и изкуството са смъртно оплетени с държавата и за това сигурно всички млади хора говорят английски."
Желязна логика! 😄
Явно в Рим, Париж, Берлин, Виена и Амстердам ядат доматите с колци...
Не знам за какво се жалва коментар #1, но финалът на интервюто бие право в целта:
"Култура, подчинена на държавна бюрокрация, гарантира нейната импотентност и евентуалната й американизация".
Ключово е, че това не е критика над американската култура - това е критика над културите, които смятат, че като се капсулират и затворят, ще се запазят "чисти" и "оригинални".
Малко думи ...
Но какъв смисъл !-и то изцяло на страната на истината.
Тези неща са верни с уговорката, че потентна култура дефинираме като такава, която произвежда доход, т.е. представлява комерсиален продукт. Понеже произвежда доход, тя става и експанзивна - завзема нови територии и носи още повече дивиденти.
Човекът наистина дава добра представа за това какво разбират американците под култура - преди всичко стока. В Европа просто имаме по-различна представа за самото съдържание на понятието.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.