🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Антони Христов, аниматор в Pixar: Правим филми, които сe превръщат в тенденция

Опитваме да не следваме тенденции, а да правим филми, които да сe превръщат в тенденция, разказва аниматорът

Антони Христов (на преден план)
Антони Христов (на преден план)
Антони Христов (на преден план)    ©  Антони Христов (личен архив)
Антони Христов (на преден план)    ©  Антони Христов (личен архив)
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Технологията дава свобода на творческото въображение, от една страна, но, от друга -  изисква знание и ресурси.

Проблемът на европейската култура е, че й липсва пазарна конкуренция.

Антони Христов е роден в София през юли 1961 г. Учи в Националната художествена академия. Емигрира в САЩ през 1981 г., месец преди да завърши. От 1988 г. до 1991 г. работи като аниматор в Walt Disney. Впоследствие кариерата му преминава през големите филмови анимационни студия на Universal и Warner Bros. През март 2000 г. постъпва в Pixar. Той е арт директор в хитови анимации като Wall-E, "Търсенето на Немо" и много други. В момента е лектор в Художествената академия в Сан Франциско. Христов ще бъде един от лекторите на международния форум за иновации Innovation Explorer Bulgaria на 25 февруари, организиран от "Капитал" и "Иновейшън стартър бокс".

Какъв е пътят на успешния аниматор, за да достигне до разработката на филми като Wall-E, Cars, Finding Nemo, The Incredibles и др.?

- Според мен няма един път или един начин, просто всеки си намира пътя в живота или професията както всички останали. И стига до пари и бюджети също. Парите са време, а за да се развие една история и за да се елиминират погрешните посоки, е нужно време. Идеите трябва да узреят и това става отново с теста на времето. Често правилният път е дори да продължаваш да се връщаш към една идея например.

Каква е разликата да работиш за Disney и за Pixar? Disney придоби Pixar, но последното запази сравнителна независимост като студио?

- Аз съм в Pixar вече 15 години, така че нямам база за реалистично сравнение.

Кои са съвременните предизвикателства, пред които са изправени аниматорите, за да направят наистина добра анимация?

- Всичко опира до историята, която всеки филм се опитва да разкаже. Предизвикателствата са вечни - да се разкаже интересна история, която хората искат да видят, и да е разказана по начин, който е различен и оригинален.

Как технологията влияе на анимационните студия - помага ли, дава ли повече възможности или изисква повече ресурси в знания и хора?

- И двете. Технологията дава свобода на творческото въображение, от една страна, но, от друга - изисква знание и ресурси.

Изгуби ли се духът на традиционните рисувани на ръка анимации за сметка на по-технологичните CGI технологии? Или всичко зависи от самите разработчици?

- Има много хора в индустрията, които въздишат носталгично за "традиционната анимация", но аз лично не съм един от тях. Въпреки че годините ми напредват, новото ме интересува далеч повече от вчерашното. Имам много интерес към историята по принцип и колкото повече човек чете за миналото, толкова повече разбира, че някои неща не се променят. Носталгията и страхът от новото, от иновацията е едно от нещата, които не се променят от поколение до поколение. Самото кино в началото не е било считано за "истинско изкуство" от традиционните любители на театъра. Да не говорим, че и самият театър не е бил считан за нещо, с което човек с репутация в обществото би трябвало да се занимава, каквото е било схващането в древния Рим, да кажем.

Аз пораснах в социалистическа България и досега чувам колеги, които правят разлика между "истинско изкуство" и комерсиалното, което е един вид носталгия. Това го забелязвам не само у нас, но и в Западна Европа, но и там до известна степен социализмът продължава да вирее. С изключение на Англия, в по-голямата част от ЕС културата и изкуството са смъртно оплетени с държавата и за това сигурно всички млади хора говорят английски.

Колко голям екип е необходим за разработката на анимация от калибъра на Cars например?

- За разработка или development, обикновено не се изисква голям екип, но като цяло в различни етапи на продукцията има различен брой участващи, които са и с различни специалности. Не е нечувано общо 200-300 човека да участват в един филм по едно или друго време на процеса.

Разбира се, резултатът е, че сега говорим масово английски и караме германски коли. Естествено това е страшна симплификация на сложна динамика, но удря право в сърцето на европейския проблем с културата, а именно липсата на пазарна конкуренция. Култура, подчинена на държавна бюрокрация, гарантира нейната импотентност и евентуалната й американизация.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    2.5 avatar :-|
    2.5
    • - 11
    • + 3

    "С изключение на Англия, в по-голямата част от ЕС културата и изкуството са смъртно оплетени с държавата и за това сигурно всички млади хора говорят английски."

    Желязна логика! 😄
    Явно в Рим, Париж, Берлин, Виена и Амстердам ядат доматите с колци...

    Нередност?
  • 2
    jddi avatar :-|
    Димов
    • - 1
    • + 20

    Не знам за какво се жалва коментар #1, но финалът на интервюто бие право в целта:

    "Култура, подчинена на държавна бюрокрация, гарантира нейната импотентност и евентуалната й американизация".

    Ключово е, че това не е критика над американската култура - това е критика над културите, които смятат, че като се капсулират и затворят, ще се запазят "чисти" и "оригинални".

    Нередност?
  • 3
    id_1 avatar :-?
    Виктор Флоров
    • + 9

    Малко думи ...
    Но какъв смисъл !-и то изцяло на страната на истината.

    Нередност?
  • 4
    ouroborus avatar :-|
    Ouroborus
    • + 2

    Тези неща са верни с уговорката, че потентна култура дефинираме като такава, която произвежда доход, т.е. представлява комерсиален продукт. Понеже произвежда доход, тя става и експанзивна - завзема нови територии и носи още повече дивиденти.

    Човекът наистина дава добра представа за това какво разбират американците под култура - преди всичко стока. В Европа просто имаме по-различна представа за самото съдържание на понятието.

    Нередност?
Нов коментар