Опазването на границите се премества от чисто физическия свят във виртуалния
Крум Гърков, главен директор на Агенцията на Европейския съюз за широкомащабни информационни системи (eu-LISA) пред "Капитал Daily"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Контролът на външните граници на Европейския съюз става все по-критична част от общата политика за сигурност на Стария континент. В стремеж да повиши сигурността на съюза Брюксел създаде концепцията Smart Borders (умни граници), която се осъществява от Агенцията на Европейския съюз за широкомащабни информационни системи (eu-LISA). "Капитал Daily" разговаря с главния директор на агенцията Крум Гърков по темата. Той е начело на eu-LISA от 2012 г., а преди това е бил оперативен директор за Европа, Близкия изток и Африка на технологичната компания специализирана във финансовия сектор Experian. Гърков е бил и програмен мениджър на Hewlett-Packard, главен технически директор на Националната агенция за приходите. Той е завършил магистратура "Компютърни науки" в Техническия университет във Варна, както и MBA в информационните системи от Stevens Institute of Technology в Ню Джърси, САЩ.
Агенцията eu-LISA не е толкова известна на обикновените потребители, с какво точно се занимава тя?
- Това е единствената, за момента и предполагам за бъдеще, европейска агенция, която се занимава с професионално управление на информационни технологии. Като цяло ЕС разчита и използва IT системи във всички сфери на дейността си. Но конкретно в областта на вътрешната сигурност информационните технологии са ключови, защото чрез тях се позволява одобрените политики да работят, а не да останат на хартия. ЕК създаде няколко големи и важни IT системи за вътрешна сигурност. Първата е Шенгенската информационна система второ поколение (ШИС) – това е платформата, която осигурява взаимодействието между органите за сигурност на различните страни членки. Втората е Визовата информационна система (ВИС), която позволява прилагането на общата визова политика на съюза. Последната голяма система е EURODAC, която е технически инструмент за прилагане на политиката по бежанците в рамките на ЕС. До създаването на агенцията те са били управлявани от ЕК. Но предвид нарастващата сложност и динамиката в областта, както на IT в един момент се взима решението, че тези системи трябва да започнат да се управляват професионално.
Управлението на тези системи не може ли да се поеме от частна компания?
- Това е само на пръв поглед, реално това, което агенцията прави, не е само управлението на системи. Защо тази задача, да не може да се поеме от частна компания? Поради ред причини, някои от които свързани със сигурността и конфиденциалната информация. По-важното е, че чрез тези системи агенцията осигурява платформи за взаимодействие и практическата реализация на управлението на вътрешната сигурност и външните граници на ЕС. Услугите, които ние предоставяме, са над 150. Така че може да се каже, че агенцията е един доставчик на специфични IT услуги. На практика работата на агенцията допринася директно за практическото приложение на някои от правата, които като граждани на ЕС смятаме за даденост. Например свободното придвижване. Независимо че България още не е в шенгенското пространство и минава символична паспортна проверка, ако си представим за момент, че ШИС престане да съществува, страните от съюза съгласно действащите правила могат възстановят граничния контрол по вътрешните граници в съюза. Това означава,че гражданите на ЕС няма да могат да се придвижват свободно между страните. Аналогична е ситуацията с визовата система по отношение на прилагането на общата визова политика на ЕС.
Агенцията само управлява софтуера или и участва в разработката му?
- От една страна, е управлението на съществуващите системи. От друга, е създаването на нови IT решения. Един пример за това е Smart Borders. Това е голяма инициатива на ЕК, чиято цел от, една страна, е да подобри управлението на външните граници на ЕС, като службите за граничен контрол в страните членки се фокусират върху контрола вместо върху рутинните дейности. Така например автоматизираната система може да проследи дали хората, влезли от трета страна за ЕС, спазват ограничението за свободно пребиваване от 90 дни в рамките на шест месеца. Единственият начин да се установи дали това се спазва е като те излизат от която и да било страна в ЕС е да се погледне печатът в паспорта и граничарят да пресметне на ръка колко дни е бил престоят до момента. Това отнема време и хаби ресурси, защото за 2011 г. над 200 млн. са прекосяванията на външните граници на ЕС от граждани на трети страни. А до 2025 г. се очаква да нараснат до 300 - 350 млн. Сами разбирате какъв значителен ресурс ще е необходим за този иначе рутинен елемент от граничния контрол. Smart Borders ще промени това, като вече няма да има печати в паспортите. Самата инициатива се състои от два компонента – нормативен и технически. Първият включва създаването и приемането на съответната правна рамка, а вторият включва две големи системи - Entry&Exit и програма за регистриране на пътници (RTP). Освен по-добрия контрол върху границите на ЕС, Smart Borders има и друга цел. Тя ще намали времето за всеки човек, който не е гражданин на ЕС, да може да преминава много по-бързо граничния контрол.
По този начин Smart Borders ще повлияе положително и върху европейската икономика, защото ще се стимулира икономическият обмен. Ще се улесни начинът, по който бизнесмени идват от Азия в Европа например, или пък ще улесни туристите.
Изграждането на Smart Borders ще улесни ли издаването на визи за хора идващи извън ЕС?
- Вторият елемент от Smart Borders – програмата за регистриране на пътници, ще улесни именно издаването на визи на определени групи пътници, за които знаем, че идват редовно в Европа и съответно допринасят за развитието на икономиката. Това включва бизнесмените, учениците, студентите и др. Те ще преминават през един подбор по документи, но след това ще могат да преминават по-бързо през външните граници на ЕС, защото информацията вече ще се знае.А тези пътници са значителна част от пътникопотока. За 2012 г. има над 700 млн. прекосявания на външната граница на ЕС. От тях 30% са на хора, граждани от трети страни, които са обект на граничен контрол. До 2025 г. се очаква те да се увеличат с 50%, а общия брой прекосявания да достигне 1.2-1.5 млрд. Което означава, че около 300 - 350 млн. прекосявания ще бъдат от граждани от трети страни.
Това ще помогне ли да се издават по-лесно визи на самите европейци за други страни?
- Индиректно е възможно, защото този вид взаимоотношения са основани на двустранните ползи. Тоест, ако за хората от трета страна, влизащи в Европа, се създават улеснения при придобиването на визи, тогава се очаква реципрочното отношение от тази държава. Smart Borders има потенциал да постигне този ефект.
Всъщност чрез подобряването на граничните системи няма ли така да се подобри обмена на информация между Smart Borders, американската US-VISIT и подобни системи на други държави?
- Това е малко чувствителна тема. От техническа гледна точка е възможно. Но има и политически елементи и допускам, че в началото в един известен период от време няма да предполагаме обмен на лични данни за хората към други системи. Ако говорим за обмен на PNR информация (данни за маршрута на пътник или пътници), е различно. Подобна система е изградена в САЩ, а в момента в Европейския парламент върви обсъждане на проекта на такава директива. Най-вероятно тя ще бъде одобрена до края на годината и в следващите няколко години европейският PNR ще бъде създаден. В този смисъл е по-вероятно да се обменят PNR данни с други такива системи, отколкото информация, свързана със Smart Borders.
Кога ще бъде готова и приложена концепцията Smart Borders на практика, защото се работи с големи мащаби?
- Пред двете системи на Smart Borders стоят националните системи, които си комуникират с европейските. А пред тях са системите на съответния граничен пункт – летище, пристанище или на сухоземна граница. Технологичните решения при различните видове граници трябва да работят по един и същ начин, за да може Smart Borders да постигне целите си. Това е едно от предизвикателствата. Вече се изграждат места за автоматичен граничен контрол – терминали, където данните на пътниците се проверяват автоматично (ABC gates), по подобие на системите за чекиране на авиокомпаниите. Голяма част от другите детайли вече ги има и са готови. След това трябва да се свържат тези компоненти и като цяло Smart Borders ще създаде определени стандарти или препоръки за интегрирането на тази инфраструктура.
Развитие по инициативата ще има през следващите пет-шест години, като реалното разработване и интегриране на системите, част от програмата, ще започне през 2016 г. През 2020 г. трябва да бъде завършена и пусната в пълната си функционалност. Важно е да се спомене, че бюджетът на цялата програма е 791 млн. евро. Това обхваща всичко, което е в обсега на Smart Borders.
Цялата концепция е важна за вътрешната сигурност на Европа. Защото преди 15 години какъв беше критерият за сигурна граница - колко е висока оградата и колко граничари има, които да я пазят. Сега граничният контрол зависи все повече от данните и информацията, която съответните служби събират и обменят, на национално, но и от наднационално ниво, тъй като днес управлението на външните граници на Европейския съюз не може да бъде решено от една отделна страна. Нужни са съвместни координирани усилия. Smart Borders е създадена именно да отговори на тази трансформация. Защото алтернативата е да издигнем по-висока ограда, виртуална и физическа на границите, а това няма да помогне на Европа за нейното икономическо развитие.
Какво друго включва портфолиото на агенцията?
- О, те са много. Само през тази година имаме около 40 различни проекта. Те са групирани в няколко големи програми. Юли месец ще пуснем в експлоатация следващото поколение на системата EURODAC. През октомври ВИС ще обхване целия свят и визите от всяка страна по света ще се издават и проверяват през нея. При ШИС се работи в подобряване на системата, така че тя да може да се използва по-ефикасно в превенция на тероризма, което е особено актуално след атаките в Париж от началото на годината.
Вярно ли е, че България е технически готова да влезе в шенгенското пространство?
На базата на опита, който агенцията има с работата си с българското МВР – да. Мога да заявя, че техническата готовност я има в България. Страната е преминала през всички необходими процедури и тестове, свързани с присъединяването към всички информационни системи на шенгенското пространство. Ясно е, че отвъд техническата готовност присъединяването на всяка страна към шенгенското пространство е политическо решение.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.