КТБ: Преразпределяне

Всичко това ясно показва, че тази група компании и по веригите собственици, които са над тях, като крайно се е контролирала от Цветан Василев. С тази сделка се получава още едно директно доказателство за надвишаващата законовите лимити концентрация на кредити, отпуснати от КТБ на свързани със собственика й фирми, която беше проспана от БНБ въпреки множеството медийни публикации по темата. Щом LIC33 оценяват задълженията на придобиваните дружества (те формално се водеха отделни групи, като собствеността опираше в различни офшорни зони) на 900 млн. евро, голямата част от които към КТБ, явно кредитите чувствително надхвърлят разрешения лимит от 25% от собствения капитал на банката за експозиция към една група лица.

И ако нещата около продавача се изясняват, около купувача мъглата е пълна. Бизнес миналото на Луврие не предполага той да има и да може да привлече толкова средства. Освен това е неразривно свързано с Москва, като последно в края на миналата година пътищата му се пресичат с олигарха Константин Малофеев, който е в списъка със санкционирани от ЕС и САЩ лица. Малофеев е отявлен поддръжник и предполагаем организатор на Кремъл в Крим и в Донбас. На 13 ноември 2014 г. инвестиционната компания на олигарха Marshall Capital обявява на сайта си, че е сключила партньорство с представяния като "европейски инвеститор" CFG Capital - общ фонд, планиращ инвестиции за над 2 млрд. евро. В прессъобщението са цитирани както Малофеев, така и Луврие като председател на CFG, но последната по-късно опровергава информацията и Луврие оттогава не работи там. На пресконференцията белгиецът приемаше въпросите за тази си връзка с видимо раздразнение, като се стараеше никога да не спомене Малофеев поименно. "Не съм партньор с никого. Човекът, когото споменахте, е в списъка със санкции и няма как да има взаимоотношения с мен. Може и да е искал да покаже, че има такива, но няма. Оставете тези журналистически писания, които само всяват шум", каза той.

По всичко личи обаче, че съмненията остават и на най-високо ниво. След пресконференцията правителството обяви, че ще проверява произхода на средствата на LIC33. "Българското правителство наблюдава с подчертано внимание всички големи сделки с активи, за които се предполага, че имат връзка с КТБ и обвиняемия Цветан Василев", се казва в официалното съобщение. Бившият икономически министър Трайчо Трайков нарече купувачите "международни финансови приключенци" и се усъмни, че въобще има сделка. "Купувачите на БТК по никакъв начин не показват, че имат капацитет да върнат дълговете на телекома. Връзките между Цветан Василев и Пиер Луврие (шеф на LIC33) са повече от очевидни. Изглежда, че в случая Василев се договаря със себе си", каза Трайков, който сега е в гражданския съвет на Реформаторския блок.

Независимо дали зад Луврие стои Василев, Малофеев или някой друг цялата конструкция на тази сделка изглежда доста несигурна. А дори и в момента да има надмощие в тези дружества, това лесно може да се промени с нови действия. Например квесторите на КТБ вече са поискали несъстоятелност на "Хедж инвестмънт България" - дружеството, под чиято шапка са "Дунарит" и "Авионамс". ГАРБ също е с поискана несъстоятелност и мениджърите й са пренесли дейността в ново дружество. Така може сравнително скоро контролът на Василев над тези и други активи да се изпари, а с използването на малко политически и съдебни лостове и да се пренасочи в подходящи ръце. В тази посока са и притесненията на Георги Кадиев от БСП. "Великият комбинатор в белгийски вариант. Държавата ще спре тази схема и така трябва. Остава да се погрижим това да не е просто поредното разчистване на сметки и разпределяне на активи, в което държавата играе в полза на "правилната" страна", коментира той във Facebook профила си.

Спасено и отписано

Към групата на активи, придобивани с пари от КТБ, които са със сравнително изчистена собственост, могат да се присъединят и дружества като "Петрол", където Цветан Василев остави владението в ръцете на Гриша Ганчев и чрез различни вътрешни преструктурирания и географски трансформации към Ловеч всякакви опити за овладяване засега са блокирани. Там и реално голяма част от задълженията бяха рефинансирани през други банки като ПИБ и Инвестбанк. В компании като "Техномаркет" и "Костенец ХХИ" (виж стр. 45) собствеността се прехвърли без съпротива от Василев и задълженията се изчистиха благодарение на цесии и прехващания и нов кеш. Има и една дузина фирми, които още преди година преминаха под контрола на Пеевски - групата около "Булгартабак" и "Водстрой 98".

Извън вече разпределените обаче остават множество от кухите специално създадени с цел придобиване на активи дружества, които са и действителните длъжници на КТБ. За много от всичките 137 големи кредитополучатели (чиито задължения към банката попадаха в назначената независима оценка) обаче трудно може да се говори за битка за контрол. През последните девет месеца по-скоро усилията са за прехвърляне на подставени лица и замитане на следите, което е явен знак, че при тях няма какво толкова да се спасява. След осчетоводяването на прехващанията до отнемането на лиценза на КТБ в годишния отчет на банката квесторите декларират, че над 97% от кредитния портфейл е с просрочия, или всички тези дружества са спрели да си обслужват задълженията. А, съдейки по констатациите на квесторите, външните одитори и БНБ за лошото качество на обезпеченията, вероятно са положени и достатъчно усилия ценните активи, доколкото ги е имало, да са отдавна прехвърлени.

Каскада от фалити

Времето за фалити най-накрая идва малко като лебедова песен на квесторите. В последния един месец те са поискали несъстоятелност на общо 30 компании със задължения към КТБ за над 1 млрд. лв., или около 1/5 от кредитния портфейл на банката преди начислените обезценки. Молбите към съда се активизират, особено след като на 11 март премиерът Бойко Борисов обяви, че активите на КТБ се разграбват, и поиска назначаване на временен синдик. И продължават дори и до деня, в който бяха избрани синдици на банката (виж стр. 51). Всъщност дори и на следващия ден - 26 март, преди още синдиците да са встъпили в длъжност, има постъпило искане за несъстоятелност на ключово дружество на Василев - ТЦ-ИМЕ. Тъй като още от преди затварянето на КТБ има започнала процедура по искане на свързаното с Делян Пеевски "Сиболе сървсис инкорпорейтид България", вероятно молбата на КТБ ще бъде присъединена там.

Допреди активизацията от затварянето на КТБ на 20 юни 2014 г. банката е инициирала едва два иска за несъстоятелност - срещу "Алфа кепитъл" (единия от акционерите в "Петрол") и "РНК България" (бившия "Маккап холдинг" на Максим Димов), като освен това се е присъединила и по няколко производства, започнати от други кредитори.

Сред 30-те дружества са преди всичко пряко свързани с Василев компании, използвани за придобиване на активи или рефинансиране на вече отпуснати на други свързани фирми кредити, но има и няколко външни кредитополучателя. Интересен случай е свързаната с Красимир Гергов "Пиеро97 МА", която през февруари се е прекръстила на "Медикон консулт" (виж стр. 31). Любопитно е присъствието на две от компаниите, които през август 2014 г. поискаха несъстоятелността на няколко печатни медии заради необслужвани кредити, отпуснати им от тях. Така сега "БГ корпорейшън" (финансирало издателя на "Преса" и "Тема" "Обединени български вестници" с 2.5 млн. евро) и "Сайга консулт" (финансирало издателя на "Труд" и "24 часа" "Про нюз България" с 6.5 млн. евро) на свой ред са заплашени от несъстоятелност (виж допълнителния текст).

Източник от банката казва, че от отнемането на лиценза й през ноември досега са предприети мерки срещу повече от 100 кредитополучателя, като в 70% от случаите става въпрос за предсрочно изискуеми кредити. Отделно от януари досега квесторите са се задействали срещу 40 кредитополучателя (30% от големите), които имат да връщат суми в особено големи размери. Така че вероятно синдиците, освен да управляват започналите, ще имат основания и за още искове. Вкарването в несъстоятелност на директните кредитополучатели обаче трудно ще произведе съществен ефект и съществената им работа ще е да продължат нататък по веригите и ако могат (включително с помощта на външни разследващи компании и чрез новите си мегаправомощия), да проследят паричните потоци докрай.

И това ще е разковничето, защото както и при сделката на LIC33, така и тук, много лесно опазването на имуществото на банката може да се превърне бързо в параван за ново преразпределение. Общественият интерес е достатъчно голям и вероятно ще се следи под лупа дали действията им са насочени с еднаква сила към всички кредитополучатели или примерно ще се търси отменяне на сделки само за избрани. Тук, особено предвид използването на специално и неизпробвано законодателство, тънкият лед може да се пропука и накрая данъкоплатецът да се окаже натоварен още веднъж с неминуемите съдебни битки зад граница, които ще последват.