Кой чака за Централна гара

Общите търговски площи в ремонтираното съоръжение са 11 хил. кв.м - пространство (равно на половин от по-малките молове в столицата), достатъчно голямо, за да предизвика интерес. Какъвто не закъснява.

Още преди няколко месеца инвестиционно предложение към стопанисващата гарите НКЖИ отправя "Ел Ес травъл ритейл България", дъщерно дружество на Lagardere Services (LS) - българското звено на френския ритейлър, фокусиран в управлението конкретно на търговски площи на летища, метростанции, жп и автогари, молове и изобщо места, генериращи съществен пътникопоток. Към момента интересът на компанията е непроменен и тя е решена да се бори за съществено присъствие в най-големия жп обект в България. Реакциите на железопътната компания обаче будят у представителите на LS в София притеснения, че то може и да не й бъде позволено.

Закъснява ли търговския влак?

Сградата на Централна гара е разделена на три сегмента и при ремонтирането, и при отдаването под наем - централна, северна, и южна. Последното крило е заето от магазин на BILLA, централното вече е почти готово и също почти разпределено и на практика остава най-атрактивната част под часовника и веднага след ескалаторите, през която минава и най-големият пътникопоток. Именно за стопанисването на тази част представителите на LS изпращат няколко писма за намерение както до ръководството на НКЖИ, така и до министъра на транспорта и съобщенията Ивайло Московски.

Предложението на френския оператор е да вземе за управление основната част от пространството по схемата, по която е направил това на Централната автогара в съседство. Автогарата беше приватизирана през 2007 г. и в момента е с мажоритарен собственик дружество на Гриша Ганчев и с по-малък дял - на "Етап Адресс". LS пък има 10-годишен договор, с който на практика държи 1500 кв.м търговски площи там. На част от тях са разположени обекти на компанията като Hello!, 1 minute и Relay, а друга е отдадена под наем на различни фирми - дюнери, аптеки и т.н. "Искаме да направим на Централна гара нещо подобно както на автогарата, където смятам, че резултатите са добри и за нас, и за партньорите ни, и за пътниците", казва Младен Йорданов, управляващ директор на LS Travel Retail Bulgaria.

Към момента обаче отговорите от НКЖИ са, че докато ремонтът не приключи, държавната компания не може да предприема никакви стъпки в посока отдаване на търговски площи, групиране на обекти категорично не може да има, а възможност за преотдаване - също.

На практика предложението на чуждестранния оператор никога не е включвало искане тя да получи каквото и да било без конкурс или друга състезателна процедура. Компанията е готова да участва в търгове за желаните от нея обекти и един по един, ако условията са такива. Опасенията й, че ще "изпусне влака", обаче се затвърждават от факта, че в частта от гарата, към която има интерес, вече се появяват работещи търговски обекти, без да е обявяван търг или друга форма на прозрачна процедура. Както и от друго - че на LS вече са предложени под наем обекти на места, които според представителите й в София са без почти никакъв шанс да привлекат клиенти - в един от ъглите в дъното на зданието, без водоснабдяване и без акт 16.

Ако върху това се насложи и печалният опит на LS да вземе под наем заведения на летище София (оказа се, че тя не отговаря на изискванията на търга, който после съдът обяви за опорочен, но избраните наематели останаха), усещането за deja vu е оправдано.

Малките магазини и големият проблем

Според изпълнителния директор на НКЖИ Милчо Ламбрев очакванията са ремонтът на Централна гара да приключи напълно и обектът да има акт 16 в началото на следващата година, което означава търговете за отдаване под наем на търговските помещения да стартират през пролетта. Според източници, близки до строителя, в момента там се работи на три смени и вероятно поръчката ще бъде изпълнена до март следващата година.

По думите на Милчо Ламбрев нито един от обектите на гарата няма да бъде даден за ползване без търг или конкурс. Виждането на ръководството на НКЖИ обаче е, че групиране на магазини и отдаването им под наем накуп не трябва да има. Няма да има и възможност някой, дори да е специализиран оператор, да преотдава обекти. "В момента сме сключили договори с наематели само за частта, която е въведена в експлоатация. Наемателите са избрани с търг и други договори няма", категоричен е Ламбрев. Що се отнася до няколкото малки обслужващи обекти в сектора с големия пътникопоток - те са там временно.

Предстоящите търгове за атрактивните общо над 40 места за търговия на гарата ще са за избор на наемател за следващите пет години. Дали обектите ще се отдават един по един или на лотове или групи е второстепенен въпрос. Очевидно при тях интересното ще е дали LS отново ще се окаже неотговаряща на критериите, както това се случи на летището, и също - в чия полза ще е неотговарянето.

Цялата история, както и да завърши, наистина изглежда маргинална на фона на дефицитите от стотици милиони в железниците. Централна гара е в списъка с обекти, финансирани с еврофондове, за които обаче НКЖИ няма пари за задължителното собствено участие. Общата сума на недостига по тази линия в компанията е 150 млн. лв., които собственикът на инфраструктурата чака като безлихвен заем от държавата с намерението да го върне в бюджета, след като си уреди външен кредит. Колкото и дребен да изглежда в този сюжет случаят с търговските площи на Централна гара, той е показателен за начина на "придвижване" на проектите там - тромав, с неясноти и компромиси и в крайна сметка неефективен: да получаваш по 5.5 лв. наем на квадрат по отдавна изтекли договори, както е в момента, едва ли е пример как НКЖИ да подобри резултатите си.